Одисеас Елитис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Одисеас Елитис
гръцки поет
Одисеас Елитис 
Роден: 2 ноември 1911
Ираклио, днес Гърция
Починал: 18 март 1996
Атина, Гърция
Nobel prize medal.svg

Одисеас Елитис (на гръцки: Οδυσσέας Ελύτης) е псевдоним на Одисеас Алепуделис, гръцки поет, преводач и арт критик, получил Нобелова награда за литература през 1979 г.

Биография[редактиране | edit source]

Одисеас Елитис е роден като най-малкото, шесто дете в заможното старо търговско и предприемаческо семейство на Панайотис Алепуделис и Мария Врана от град Митилини на остров Лесбос. Първите си години прекарва на остров Крит (там баща му създава преуспяващо производство на сапун) и остров Лесбос. Когато е на 6 години, родителите му се местят в Атина, където той завършва начално и средно образование - учи в частното училище Макри, после в Трета гимназия.

През 1923 г. пътува в Италия, Швейцария, Германия и Югославия. Учи право в юридическия факултет на Атинския университет (1930-1935), но не се дипломира.

Дебютира със стихове през ноември 1935 г. в атинското списание „Неа граммата” (Нова литература) с подкрепата на Георгиос Сеферис. Още с първите си произведения подписва с псевдонима Елитис. Псевдонима си съставя от началните букви на гръцките думи, означаващи: Гърция, упование, свобода, красота.

Участва като младши лейтенант от пехотата в Гръко-италианската война (1940-1941). След освобождението на Гърция от фашистка окупация, пише статии и обзори на литературни теми във вестник „Катемерини“. Програмен директор на Гръцкото национално радио (1945-1946).

Става член на Асоциацията на гръцките арт критици (AICA-Hellas).

През 1946-1949 г. в Гърция се води гражданската война и Елитис заминава за Париж, където в продължение на четири години учи филологически науки в Сорбоната. В периода 1948-1952 и 1969-1972 г. живее във Франция, запознава се с Бретон, Реверди, Елюар, Цара, Пикасо, Джакомети, Унгарети, Шагал, Матис, Де Кирико. Докато живее във Франция, пътува в Швейцария, Англия, Италия и Испания.

След края на гражданската война се връща в Гърция (1953). За втори път е програмен директор на Гръцкото национално радио (1953-1954). Посещава САЩ (1961), СССР (1962), Италия (1962), България (1965).

През 1965-1968 г. работи в административния съвет на Гръцкия национален театър.

По време на военната диктатура, дошла на власт през април 1967 г., Елитис заминава в доброволна емиграция във Франция, където написва книгите „Самодържецът Слънце“ (1971) и „Дървото от светлина и четиринайдесетата красавица“ (1971).

Остава ерген през целия си живот.

Умира от инфаркт.

Библиография[редактиране | edit source]

Поезия[редактиране | edit source]

  • „Ориентации” (Προσανατολισμοί, 1939)
  • „Слънцето за първи път заедно с вариации върху слънчев лъч“ (Ηλιος ο πρώτος, παραλλαγές πάνω σε μιαν αχτίδα, 1943)
  • „Героичен и погребален марш за изгубения лейтенант в Албания” (Άσμα ηρωικό και πένθιμο για τον χαμένο ανθυπολοχαγό της Αλβανίας, 1946)
  • „Достойно ест“ (Το Άξιον Εστί, 1959)
  • „Шест плюс едно угризения на небето“ (Έξη και μια τύψεις για τον ουρανό, 1960), (Националната награда на Гърция за поезия)
  • „Дървото от светлина и четиринайдесетата красавица“ (Το φωτόδεντρο και η δέκατη τέταρτη ομορφιά, 1972)
  • „Самодържецът Слънце“ (Ο ήλιος ο ηλιάτορας, 1971)
  • „Тръпките на любовта“ (Τα Ρω του Έρωτα, 1973)
  • „Монограмът“ (Το Μονόγραμμα, 1972)
  • „Доведени поеми“ (Τα Ετεροθαλή, 1974)
  • „Шифър“ (Σηματολόγιον, 1977)
  • „Мария Нефели” (Μαρία Νεφέλη, 1978)
  • „Три поеми под благоприятен флаг” (Τρία ποιήματα με σημαία ευκαιρίας 1982)
  • „Дневник на невидимия април“ (Ημερολόγιο ενός αθέατου Απριλίου, 1984)
  • „Кринагорас“ (Κριναγόρας, 1987)
  • „Малкият моряк“ (Ο Μικρός Ναυτίλος, 1988)
  • „Елегии на Оксопетра“ (Τα Ελεγεία της Οξώπετρας, 1991)
  • „На запад от мъката“ (Δυτικά της λύπης, 1995)

Проза, есеистика[редактиране | edit source]

  • „Истинското лице и лирическата смелост на Андреас Калвос“ (Η Αληθινή φυσιογνωμία και η λυρική τόλμη του Ανδρέα Κάλβου, 1942)
  • „2x7 e“ (сборник кратки есета) (2χ7 ε (συλλογή μικρών δοκιμίων))
  • „Открити карти“ (Ανοιχτά χαρτιά (συλλογή κειμένων), 1973)
  • „Художникът Теофилос“ (Ο ζωγράφος Θεόφιλος, 1973)
  • „Магията на Пападиамантис“ (Η μαγεία του Παπαδιαμάντη, 1975)
  • „Рапорт пред Андреас Ембирикос“ (Αναφορά στον Ανδρέα Εμπειρίκο, 1977)
  • „Общественото и личното“ (Τα Δημόσια και τα Ιδιωτικά, 1990)
  • „Собствен начин“ (Ιδιωτική Οδός, 1990)
  • „Картбланш“ («Εν λευκώ» (συλλογή κειμένων), 1992)
  • „Градината с илюзиите“ (Ο κήπος με τις αυταπάτες, 1995)

Преводи[редактиране | edit source]

Превежда текстове на Пол Елюар, Лотреамон, Артюр Рембо, Пиер-Жан Жув, Унгарети, Фредерико Гарсия Лорка, Владимир Маяковски, Бертолд Брехт, както и книга с преводи на Сафо (1984) и Апокалипсиса на Йоан (1985) (от старогръцки на новогръцки).

На български[редактиране | edit source]

  • „Открити карти“. София: Народна култура, 1982, 253 с.
  • „Достойно ест“. София: Народна култура, 1987, 101 с.
  • „Тялото на лятото“. София: Балкани, 2003, 195 с.

Признание[редактиране | edit source]

  • Носител на Нобелова награда за литература (1979), орден на Феникса (1965), златен медал на атинското кметство.
  • Почетен доктор на Сорбоната, Лондонския университет и Солунския университет.
  • Почетен гражданин на Митилена.
  • На негово име е наречено международното летище на остров Лесбос.

Външни препратки[редактиране | edit source]