Карл Попър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Попър
британски философ
Карл Попър 
Роден: 28 юли 1902
Виена, Австро-Унгария
Починал: 17 септември 1994
Лондон, Великобритания
Гробът на Карл Попър

Карл Реймънд Попър (английски: Karl Raimund Popper) е британски философ на науката и професор в Лондонската школа по икономически и политически науки. Смятат го за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на 20 век. Писал е също много за обществената и политическа философия. Попър е еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от ненауката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според Попър „Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за "истина", а по-скоро се опитват да установяват закони и институции, които позволяват на хора с различни възгледи да живеят заедно в мир.“

Биография[редактиране | edit source]

Карл Попър е написал една своя автобиография[1], която се приема без уговорки. Той е роден във Виена, когато тя е столица на Австро-Унгарската империя. Родителите му са от еврейски произход, но са приели протестантството. Баща му, адвокат и преподавател във Виенския университет, притежавал библиотека с над 10 000 тома[2] . Преди още да завърши гимназия, Попър започва да слуша лекции в Университета. След матурата се записва и завършва с правото да преподава в училище, но междувременно работи. В 1928 г. защитава докторат при психолога Карл Бюлер. Скоро след това се оженва, но със съпругата си решават да нямат деца.

Още като докторант по психология Попър се свързва с участниците във Виенския кръг (или кръжок), но никога не става негов член. Въпреки това първата книга, която пише, „Двата основни проблема на теорията на познанието“[3], е публикувана през 1934 г. в поредицата издания на кръжока. През следващите години работи като самостоятелен изследовател в Лондон и по-нататък намира преподавателско място в Нова Зеландия, където пребивава до 1945 г. Там пише и влиятелната си политическа книга Отвореното общество. През 1946 г. е назначен в Лондонската Икономическа Школа, където преподава[4] до пенсионирането си през 1969 г. Попър продължава активната си дейност до последните си дни. Умира в Лондон, но е погребан в Австрия. През последните десетилетия на своя живот Попър получава световно признание и става носител на редица престижни награди и титли.

Възгледи[редактиране | edit source]

Принципът на фалсифицируемостта гласи, че ако една теория не допуска възможността да се окаже невярна, то тя е псевдонаучна. Казано с други думи, ако не съществува експеримент, който да покаже че теорията е невярна, то тя е псевдонаучна. Тук възниква въпроса: допуска ли теорията за фалсифицируемостта възможността да бъде опровергана. Възможен ли е експеримент, който да покаже нейната неистинност. Ако няма такъв експеримент, то според същата тази теория тя е ненаучна.

Чрез принципа на фалсифицируемостта Карл Попър изразява своето схващане за истината:"....не ме интересуваше дали дадена теория е истинна, нито пък кога се смята за приемлива...Аз исках да разгранича псевдонауката от науката, знаейки добре, че първата греши, а втората понякога може да се натъкне на истината"[5].

К. Попър подкрепя теорията на Айнщайн във връзка с факта, че тя посочва събития, които биха могли да протекат съобразно нейните предсказания, но и биха могли да я опровергаят. Подкрепя още Зигмунд Фройд и Алфред Адлер, тъй като счита, че техните теории практически обхващат всичко, което може да се случи в тяхната сфера на действие. Оттук той стига до извода, че :

  • "Ако поискаме лесно можем да получим опровержение на всяка създадена теория;
  • Потвържденията трябва да се вземат под внимание, само когато са в резултат от рискови предсказания;
  • Всяка "добра" научна теория се проявява като забрана, тя не допуска появата на определени събития. Колкото по-силно ограничава, толкова по-ценна е тя;
  • Теорията, за която не може да се измисли оборващо събитие е ненаучна. Критерий за научния статус на теориите е тяхната фалсифицируемост или опровержимост."[6]

Грешките според К. Попър са двойствени същности, които могат при едни и същи обстоятелства да се оказват истинни или неистинни. С помощта на тази теория[7]:

  • ще се обобщят на пръв поглед несвързани изследвания, в центъра на които се намира проблемът за несъвършенството на човека и неговото познание;
  • ще стане разбираема възможността да съществуват множество конкуриращи се теории за истината;
  • самият проблем за съответствието ще се появи в нова светлина и ще се очертаят пътищата за по-ефективно използване на събраната през вековете информация

Библиография[редактиране | edit source]

На български[редактиране | edit source]

  • Отвореното общество и неговите врагове : Т. 1 - 2 ( Прев. от англ. Камен Лозев ; Послесл. от Богдан Богданов), София : Фонд. Отворено о-во : Златорогъ, 1993-1995
  • Безкрайното търсене : Автобиогр. на един интелектуалец ( Прев. от англ. Тодор Петков),София : Златорогъ, 1998 (София : Балкан прес ЕАД), ISBN 954-437-064-1
  • Нищетата на историцизма ( Прев. от англ. Кънчо Кожухаров), София : Рива, 2000, ISBN 954-8440-36-9
  • B търсене на по-добър свят : Лекции и есета от трийсет г. (Прев. от англ. Камен Лозев),София : Калъс : Космополит, 2003 ISBN 954-8400-04-9
  • Целият живот е решаване на проблеми, (Прев. от англ., послесл. Камен Лозев),София : Калъс : Космополит, 2005, ISBN 954-8400-05-7

Монографии[редактиране | edit source]

  • (1934) Logik der Forschung; англ. превод (1959) The Logic of Scientific Discovery
  • (1936) The Poverty of Historicism; частна лекция, публикувана в статии 1944/5 и като книга в 1957.
  • (1945) The Open Society and Its Enemies
  • (1963) Conjectures and Refutations: The Growth of Scientific Knowledge
  • (1972) Objective Knowledge: An Evolutionary Approach, , Rev. ed., 1979
  • (1972) Unended Quest: An Intellectual Autobiography
  • (1977) The Self and Its Brain: An Argument for Interactionism (заедно с Джон Екълз (John C. Eccles))
  • (1994) All life is Problem Solving
  • (1994) The Myth of the Framework: In Defence of Science and Rationality
  • (1998) The World of Parmenides, Essays on the Presocratic Enlightenment

Източници[редактиране | edit source]

  1. Попър К., Безкрайното търсене: Автобиографията на един интелектуалец, София : Златорогъ, 1998
  2. ((en)) Raphael, F. The Great Philosophers London: Phoenix, p. 447, ISBN 0-7538-1136-7
  3. Die beiden Grundprobleme der Erkenntnistheorie, обемист ръкопис, който по настояване на издателя бива съкратен и е издаден със заглавието "Логика на изследването", Logik der Forschung; двадесет години по-късно Попър го преработва за издаване на английски език и това става най-влиятелната му философска книга The Logic of Scientific Discovery (1959)
  4. Философските среди, в които се цени неговата работа, са предимно в Кеймбридж и още през есента на 1946 г. Попър е покaнeн за една лекция. Размяната на реплики с Витгенщайн, който присъства, става историческа: за един паралелен животопис, довел двамата до този епизод, вж. Едмъндс Д., и Айдинау Дж, Ръженът на Витгенщайн, София, 41Т, 2004
  5. Popper K., Conjectures and Refutations: The Growth of Scientific Knowledge, London:Routledge, 1981, p.33
  6. Popper K., loc. cit, p.37
  7. Сивилов Л., Истина, неистина, грешка в "Теории за истината", част 1, София: Унив.изд. "Св.Кл.Охридски", 1992, с.480

Вижте още[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за