Карл Попър
|
||||||||||
Карл Реймънд Попър (английски: Karl Raimund Popper) е роден в еврейско семейство в Австрия. Британски философ на науката и професор в Лондонската школа по икономически и политически науки. Смятат го за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на 20 век. Писал е също много за обществената и политическа философия. Попър е може би най-известен с отричането на обзервационалистко-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от ненауката; с енергичната му защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика, чрез които той прави процъфтяването на отвореното общество възможно. Според Попър „Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за "истина", а по-скоро се опитват да установяват закони и институции, които позволяват на хора с различни възгледи да живеят заедно в мир.“
Принципът на фалсифицируемостта гласи, че ако една теория не допуска възможността да се окаже невярна, то тя е псевдонаучна. Казано с други думи, ако не съществува експеримент, който да покаже че теорията е невярна, то тя е псевдонаучна. Тук възниква въпроса: допуска ли теорията за фалсифицируемостта възможността да бъде опровергана. Възможен ли е експеримент, който да покаже нейната неистинност. Ако няма такъв експеримент, то според същата тази теория тя е ненаучна.
Чрез принципа на фалсифицируемостта Карл Попър изразява своето схващане за истината:"....не ме интересуваше дали дадена теория е истинна, нито пък кога се смята за приемлива...Аз исках да разгранича псевдонауката от науката, знаейки добре, че първата греши, а втората понякога може да се натъкне на истината".
К. Попър подкрепя теорията на Айнщайн във връзка с факта, че тя посочва събития, които биха могли да протекат съобразно нейните предсказания, но и биха могли да я опровергаят. Подкрепя още Зигмунд Фройд и Алфред Адлер, тъй като счита, че техните теории практически обхващат всичко, което може да се случи в тяхната сфера на действие. Оттук той стига до извода, че :
- "Ако поискаме лесно можем да получим опровержение на всяка създадена теория;
- Потвържденията трябва да се вземат под внимание, само когато са в резултат от рискови предсказания;
- Всяка "добра" научна теория се проявява като забрана, тя не допуска появата на определени събития. Колкото по-силно ограничава, толкова по-ценна е тя;
- Теорията, за която не може да се измисли оборващо събитие е ненаучна. Критерий за научния статус на теориите е тяхната фалсифицируемост или опровержимост."
Грешките според К. Попър са двойствени същности, които могат при едни и същи обстоятелства да се оказват истинни или неистинни. С помощта на тази теория :
- "ще се обобщят на пръв поглед несвързани изследвания, в центъра на които се намира проблемът за несъвършенството на човека и неговото познание;
- ще стане разбираема възможността да съществуват множество конкуриращи се теории за истината;
- самият проблем за съответствието ще се появи в нова светлина и ще се очертаят пътищата за по-ефективно използване на събраната през вековете информация".
Вижте още [редактиране]
- Емпирична верификация или en:Verificationism#Criticisms
- Логически позитивизъм или en:Logical positivism#Criticism and influences
Източници [редактиране]
Из "Истина, неистина, грешка" и "Теории за истината" - Л.Сивилов, Унив.изд."Св.Кл.Охридски"
