Тетралогия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тетралогия (от гръцки език tettara, „четири“ и logos, „дума“) е цикъл от четири свързани в единен замисъл литературни, музикални или сценични произведения от един автор. Между тях съществува обща идея, общи герои и приемственост на сюжета.

В Древна Гърция, тетралогия са били четири драматически произведения — три трагедии и една сатирична драма, представяни едно след друго на състезанията между драматурзи. Известна от древността е тетралогията на Есхил за цар Едип, обхващаща трагедиите „Лай“, „Едип“, „Седмина против Тива“ и сатирата „Сфинкс“.

Примери за съвременни литературни тетралогии са:

  • Томас Ман — „Йосиф и неговите братя“,
  • Анатол Франс — „Съвременна история“ (състояща се от „Под крайпътния бряст“, „Върбовият манекен“, „Скъпоценният пръстен“, „Господин Бержере в Париж“),
  • Емил Зола — „Четирите евангелия“,
  • Валентин Катаев — „Вълните на Черно море“,
  • Юкио Мишима — „Морето на изобилието“

В българската литература е известна тетралогията на Димитър Талев, образувана от романите „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

Като пример за тетралогия в музиката се дава „Пръстенът на нибелунгите“ на немския композитор Рихард Вагнер.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968
  • „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993