Едип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едип и Сфинкс

Едип в древногръцката митология е посочен за цар на Тива след като решава загадката на сфинкса. Син е на Лай и Йокаста. След раждането си бил изоставен на връх Китерон, тъй като било предсказано, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Прибран от овчари и осиновен от коринтския цар Полиб, когато пораснал и научил от оракула в Делфи предопределената си съдба, Едип, смятайки Полиб за свой баща, напуснал Коринт, но по пътя срещнал Лай и при скарване го убил. По пътя си към Тива успял да освободи града от чудовището сфинкс, като успял да намери отговор на гатанката, задавана от сфинкса. Оттам в преносен смисъл "Едип" означава умен, мъдър човек, способен да разреши и най-заплетената задача. Благодарните жители го провъзгласили за цар на Тива и Едип се оженил за овдовялата си майка Йокаста. Тя му родила двама синове - Етеокъл и Полиник, и две дъщери - Антигона и Исмена. Над жителите на града продължавали да се сипят бедствия и нещастия, но най-страшна била чумната епидемия. Тогава Едип изпратил в Делфи брата на Йокаста- Креон. Научил истината за своя произход, Едип избол очите си и забегнал в изгнание, а Йокаста се самоубила. Легендата за Едип е послужила за сюжет на трагедии от Софокъл, Волтер, Еврипид и Сенека.

Вижте също[редактиране | edit source]