Антигона
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антигона (гръцки Αντιγόνη) е героиня от древногръцката митология. Дъщеря от кръвосмесителната връзка на Едип със собствената му майка, Йокаста[1]. Тя е сестра на Етеокъл, Полиник и Исмена.
Антигона съпровожда баща си при неговото доброволно изгнание в Колон, град в Атика [2], а след смъртта му се връща в Тива. Годеница е на Хемон, сина на Креон [3].
Тя погребва тялото на брат си Полиник, който е загинал в поход на Седемте срещу Тива, въпреки забраната за това, наложена от Креон, новия владетел на Тива [4]
За това нарушение на неговата заповед, Креон я осъжда да бъде погребана жива. [5], и тя се обесва [6]. Това довежда до отчаение годеника й, Хемон, сина на Креон и той се самоубива.
Историята на Антигона е разказана и пресъздадена от:
- Софокъл ("Антигона", "Едип в Колон"),
- Еврипид,
- Карл Орф (опера "Антигона"),
- Жан Кокто -Антигона, пиеса
- Микис Теодоракис (опера "Антигона")
и други.
