Седемте срещу Тива

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клетвата на седемте

„Седемте срещу Тива“ е старогръцки мит, описан в едноименната епическа поема на Есхил. Походът на седемте аргоски герои начело с Полинейк и Адраст срещу седмовратата Тива начело с Етеокъл. Това е борбата за власт между двамата сина на Едип, над които тегнело проклятието на съдбата.

След като Едип си избол очите и отишъл в изгнание, а жена му Йокаста се обесила, синовете им Етеокъл и Полинейк се споразумели да царуват в Тива на смени за срок от една година. Пръв царувал Етеокъл, а Полиник заминал за Аргос и станал зет на аргоския цар Адраст. След една година Етеокъл обаче нарушил споразумението и не допуснал брат си в града, което станало причина за похода. В него участвали седем героя. Всеки един от нападателите застанал пред една от вратите на крепостта, като срещу всеки от тях се изправил по един защитник, също общо седем. Сражението завършило с пълно поражение на нападателите. Етеокъл и Полиник се убили взаимно при братоубийствен двубой.

След едно десетилетие, синовете на победените нападнали отново крепостта на Тива и този път тя била превзета и разрушена - вж. епигони.

Отнасяне на телата на мъртвите братя Етеокъл и Полиник, by Alfred Church


Легендата е пресъздадена в игралния филм „Седмината от Тива“.

Нападатели[редактиране | edit source]

Защитници[редактиране | edit source]