Хайнрих Ман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих Ман
Thomasmann.jpg
Хайнрих Ман ок. 1933 г.
Роден 27 март 1871 г.(1871-03-27)
Любек, Германия
Починал 12 март 1950 г. (на 78 г.)
Санта Моника, САЩ
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Германия Германия
Известни творби Верноподаникът
Съпруга Мария Канова (1914-1928)
Нели Ман (1939-1944)
Подпис Heinrich Mann Signature.jpg
Хайнрих Ман в Общомедия

Хайнрих Ман (на немски: Heinrich Mann) (1871-1950) е немски писател, автор на романи, новели, разкази, есета, мемоари.

Житейски и творчески път[редактиране | edit source]

Хайнрих Ман роден на 27 март 1871 г. в северния ханзейски град Любек в семейството на сенатор и едър търговец от стар патрициански род. По-голям брат e на писателя Томас Ман, лауреат на Нобелова награда за литература през 1929 г.

Хайнрих и Томас Ман, 1900 г.

След завършването на гимназия Хайнрих работи като книжар. Три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в Мюнхен. Оттам Хайнрих посещава Санкт Петербург, а след това предприема редица пътувания. До избухването на Първата световна война живее на различни места. През 1895-98 г. заедно с брат си — бъдещия писател Томас Ман - пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина.

Хайнрих Ман през 1906 г.

Най-известната творба на Хайнрих Ман е романът "Учителят Унрат или Краят на един тиранин", възникнал през 1904 г., но публикуван през 1905 г. В Германия книгата е премълчавана, но поради множеството преводи и филмирането през 1930 г. (под заглавие "Синият ангел") с Марлене Дитрих романът достига световна слава.

В края на Първата световна война през 1918 г. излиза и най-успешният му роман - (Верноподаникът). Само за няколко седмици от него са продадени близо 100,000 екземпляра.

През 1931 г. Хайнрих Ман става президент на секцията по литература на Пруската академия на изкуствата, чийто член е от 1926 г.

След убийството на д-р Милан Съфли (Milan Šufflay) през 1931 г. Хайнрих Ман заедно с Алберт Айнщайн се обръщат към "Международния съюз за човешки права" (International League of Human Rights) с молба за защита на хърватските учени от сръбския режим.

Националсоциализъм и емиграция[редактиране | edit source]

Файл:Portrait of Heinrich Mann by Max Oppenheimer 1910.jpg
Макс Опенхаймер,
"Хайнрих Ман", 1910 г.

Когато в Германия на власт идва Хитлер, националсоциалистите изключват Хайнрих Ман от Академията на изкуствата и му отнемат немското гражданство. Малко преди опожаряването на Райхстага през 1933 г. писателят емигрира във Франция, където се установява в Ница и през 1936 г. приема чехословашко гражданство. В 1940 г. с помощта на Лион Фойхтвангер успява през Испания и Португалия да замине за САЩ, където намира убежище в Лос Анджелис. Страната на неговото изгнание и нейната култура му остават чужди и брат му Томас Ман го подкрепя финансово.

Шест години преди собствения му край се самоубива втората жена на Хайнрих Ман, Нели Ман, която има тежки проблеми с алкохола.

През 1949 г. Хайнрих Ман е избран за президент на Немската академия на изкуствата в Източен Берлин, но умира в Санта Моника през 1950 г. преди заплануваното завръщане в Германия. През 1961 г. урната с праха му е пренесена в ГДР и е пограбана в Берлин.

Влияние[редактиране | edit source]

Паметна плоча за Хайнрих Ман в Берлин

В чест на писателя Академията на изкуствата в Берлин учредява през 1953 г. литературната награда "Хайнрих Ман". Сред по-значимите лауреати са Щефан Хайм (1953), Франц Фюман (1956), Хайнер Мюлер (1959), Гюнтер Кунерт (1962), Криста Волф (1963), Йоханес Бобровски (1965), Петер Вайс (1966), Херман Кант (1967), Юрек Бекер (1971), Улрих Пленцдорф (1973), Карл Микел (1978), Фолкер Браун (1980), Петер Хакс (1981), Хайнц Чеховски (1984), Луизе Ринзер (1987), Вулф Кирстен (1989), Адолф Ендлер (1990), Кито Лоренц (1991) и Ханс Майер (1995).

Библиография[редактиране | edit source]

Пощенска марка от ГДР, 1971 г.
Гробът на Хайнрих Ман в Берлин

Проза[редактиране | edit source]

  • Haltlos, 1891.
  • In einer Familie, 1894
  • Das Wunderbare und andere Novellen, 1897 (новела)
  • Ein Verbrechen und andere Geschichten, 1898 (новела)
  • Im Schlaraffenland, 1900
  • Die Göttinnen oder Die drei Romane der Herzogin von Assy (трилогия), 1903
  • Die Jagd nach Liebe, 1903
  • Pippo Spano, 1905 (новела)
  • Professor Unrat oder Das Ende eines Tyrannen, 1905 (auch: Der Blaue Engel)
  • Zwischen den Rassen, 1907
  • Die kleine Stadt, 1909
  • Die Armen, 1917
  • Der Untertan, 1918 (Верноподаникът)
  • Der Kopf, 1925
  • Eugénie oder Die Bürgerzeit, 1928
  • Die große Sache, 1930
  • Ein ernstes Leben, 1932
  • Der Haß, deutsche Geschichte, 1933
  • Die Jugend des Königs Henri Quatre, 1935
  • Die Vollendung des Königs Henri Quatre, 1938
  • Lidice, 1942
  • Der Atem, 1949

Есеистика[редактиране | edit source]

  • Geist und Tat, 1910-18

Мемоари[редактиране | edit source]

  • Ein Zeitalter wird besichtigt, 1946

Посмъртни публикации[редактиране | edit source]

  • Empfang bei der Welt, 1956
  • Briefwechsel mit Barthold Fles, 1942-1949


Издания[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за