Марлене Дитрих
| Марлене Дитрих | |
 Във филма „Мароко“ (1930) |
|
| Име | Мария Магдалене Дитрих (Marie Magdalene Dietrich) |
|---|---|
| Родена | 27 декември 1901 Берлин, Германия |
| Починала | 6 май 1992[1] (на 90 години) Париж, Франция |
| Активни години | 1919 - 1984 |
| Брачни партньори | Рудолф Зибер (1924-1976) |
| Деца | дъщеря Мария Елизабет Зибер |
| Официален сайт | Официален сайт |
Марлене Дитрих (на немски: Marlene Dietrich) е германско-американска актриса и певица. Тя е известна с дълбокия си глас и продължителната си кариера, в хода на която неколкократно променя своя имидж и професионален профил.
Дитрих започва своята кариера като кабаретна актриса през 20-те години в Берлин, където играе също в театъра и в неми филми. Ролята на Лола Лола в „Синият ангел“ (1930) ѝ донася международна известност и тя заминава за Съединените щати, където се превръща в една от звездите на Холивуд. Филми като „Шанхай Експрес“ (1932) и „Желание“ (1936) затвърждават нейната репутация и я превръщат в една от най-скъпо платените актриси на епохата.
Марлене Дитрих е отявлен противник на националсоциалистическия режим в Германия, отказва няколко предложения да се върне в родината си и през 1937 година става гражданин на Съединените щати.[2] По време на Втората световна война тя активно подкрепя Обединените нации и участва в множество представления за воюващите по фронтовете на войната. Макар че след войната участва в няколко филма, тя посвещава основното си време от 50-те до 70-те години на сценични представления.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Ранни години[редактиране]
Мария Магдалене Дитрих е родена на 27 декември 1901 в Шьонеберг, район на германската столица Берлин. Тя е по-малката от двете дъщери на Луис Ото Дитрих и Вилхелмина Елизабет Йозефине Фелзинг. Майката е от заможно берлинско семейство, което притежава фабрика за часовници, а бащата е офицер от полицията. Луис Ото Дитрих умира през 1911 година и през 1916 година Вилхелмина се жени повторно за неговия приятел Едуард фон Лош, офицер с благороднически произход. Той също умира малко по-късно, след като е тежко ранен по време на Първата световна война. Фон Лош не осиновява официално Мария Магдалене и сестра ѝ Елизабет, поради което те запазват фамилията Дитрих. Още в детска възраст Мария Магдалене слива двете си имена и използва името Марлене.
От 1907 до 1917 година Дитрих учи в девическото училище „Август-Виктория“, а година по-късно завършва училището „Виктория-Зойзен“.[3] По това време тя се учи да свири на цигулка[4] и започва да се интересува от театър и поезия. Желанието и да стане концертираща цигуларка се проваля, след като наранява китката си.[5] Въпреки това през 1922 година тя свири на цигулка в група, акомпанираща при прожекциите на неми филми в берлински кинотеатър. Това е нейната първа работа, от която е уволнена на четвъртата седмица.[6]
Ранна кариера[редактиране]
Първите професионални сценични изяви на Марлене Дитрих са като певица в хора на водевилните представления на Гидо Тилшер и Рудолф Нелсон.[7] През 1922 година тя се явява без успех на прослушвания в драматичната академия на известния театрален режисьор и импресарио Мак Райнхарт,[8] а малко по-късно отново пее във вариететни хорове и играе няколко малки драматични роли, като първоначално не прави особено впечатление. В киното дебютира с епизодична роля във филма от 1922 година „So sind die Männer“.[9]
По време на снимките на друг филм през същата година, „Tragödie der Liebe“, Марлене Дитрих се запознава с продуцента на филма Рудолф Зибер, за когото се жени на 17 май 1924 година.[10] На 13 декември 1924 година се ражда дъщеря им Мария Елизабет, единственото дете на Марлене Дитрих.[11]
До края на 20-те години Дитрих продължава да играе в театъра и киното както в Берлин, така и във Виена. В театъра тя играе роли в различни пиеси, като „Кутията на Пандора“ на Франк Ведекинд, „Укротяване на опърничавата“ и „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир, „Назад към Метусалем“ на Джордж Бърнард Шоу,[12] но най-голямо впечатление правят участията ѝ в мюзикъли като „Broadway“, „Es Liegt in der Luft“ и „Zwei Krawatten“. В края на 20-те години тя изиграва и няколко по-значими роли в киното - в „Café Elektric“ (1927), „Ich küsse Ihre Hand, Madame“ (1928) и „Das Schiff der verlorenen Menschen“ (1929).
През 1929 година Марлене Дитрих получава ролята, с която получава международна известност - на Лола Лола, кабаретна певица, която предизвиква падението на уважаван учител, във филма „Синият ангел“, режисиран от Йозеф фон Щернберг. Филмът е известен и с това, че включва емблематичната за Дитрих песен „Ich bin von Kopf bis Fuß auf Liebe eingestellt“, която е издадена и като отделен звукозапис.
Филмова звезда[редактиране]
.jpg)
След международния успех на „Синият ангел“ и със съдействието на Йозеф фон Щернберг, който вече се е установил в Холивуд, Марлене Дитрих се премества в Съединените щати и сключва договор с Парамаунт Пикчърс. Студиото се опитва да я наложи на пазара като германска алтернатива на Грета Гарбо, шведската сензация на конкурентната Метро-Голдуин-Майер. Първият американски филм на Марлене Дитрих, „Мароко“, отново е режисиран от Йозеф фон Щернберг и ѝ донася единствената номинация за Оскар в цялата ѝ кариера. По това време тя говори много слабо английски и произнася репликите си чисто фонетично.
Между 1930 и 1935 година Марлене Дитрих играе в шест филма за Парамаунт, режисирани от Фон Щернберг: „Мароко“ (1930), „Обезчестена“ (1931), „Шанхай Експрес“ (1932), „Русата Венера“ (1932), „Алената императрица“ (1934) и „Дяволът е жена“ (1935). Със съдействието на Фон Щернберг тя успешно си създава имиджа на бляскава фатална жена. Той я окуражава да отслабне и усилено я обучава, а тя му се доверява и за разлика от други известни актьори следва понякога авторитарните му методи на режисиране. Важна роля за успеха на съвместните им филми играе изключителното умение на Фон Щернберг при осветлението и заснемането на Дитрих, така че да бъде постигнат максимален ефект. Критиците продължават да спорят кой от двамата има по-голяма заслуга за успеха на тези филми, но след като Парамаунт уволняват Фон Щернберг и двамата спират да работят заедно, те така и не постигат същите резултати.[13]
Вече без Фон Щернберг Марлене Дитрих участва във филма „Knight Without Armour“, който претърпява тежък финансов провал. Тя постига известно възстановяване на кинокариерата си с участието си в уестърна „Дестри язди отново“, в който изпълнява друга своя известна песен, „The Boys in the Back Room“.
Макар че така и не успява напълно да възстанови репутацията си в киното, Марлене Дитрих продължава да играе във филми, включително в продукции на известни режисьори, като Били Уайлдър, Фриц Ланг, Алфред Хичкок и Орсън Уелс - „Чуждестранна афера“, „Свидетел на обвинението“, „Сценична треска“, „Допир до злото“ и други.
Втората световна война[редактиране]
Кабаретна актриса[редактиране]
През 60-те години[редактиране]
Последни години[редактиране]
Бележки[редактиране]
- ↑ ((en)) Flint, Peter B. Marlene Dietrich, 90, Symbol of Glamour, Dies. // The New York Times, 1992.
- ↑ ((en)) Marlene Dietrich Biography Page. // marlene.com. Marlene, Inc. M. Dietrich, Inc. Die Marlene Dietrich Collection GmbH, 2005. Посетен на 2011-10-15.
- ↑ Bach 1992, с. 20, 26.
- ↑ Bach 1992, с. 32.
- ↑ Bach 1992, с. 39.
- ↑ Bach 1992, с. 42.
- ↑ Bach 1992, с. 44.
- ↑ Bach 1992, с. 49.
- ↑ Bach 1992, с. 491.
- ↑ ((de)) Wer war Marlene Dietrich?. // berlin.de. Bezirksamt Mitte, 2011. Посетен на 2011-10-15.
- ↑ Bach 1992, с. 65.
- ↑ Bach 1992, с. 480-483.
- ↑ ((en)) Thomson, David. A Biographical Dictionary of the Cinema. London, Secker and Warburg, 1975. с. 587.
- Цитирани източници
- ((en)) Bach, Steven. Marlene Dietrich: Life and Legend. Doubleday, 1992. ISBN 0-385-42553-8.
Външни препратки[редактиране]
