Марлене Дитрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марлене Дитрих
Marlene Dietrich in Morocco trailer 3.jpg
Във филма „Мароко“ (1930)
Име Мария Магдалене Дитрих
(Marie Magdalene Dietrich)
Родена 27 декември 1901
Берлин, Германия
Починала 6 май 1992[1]  (на 90 години)
Париж, Франция
Активни години 1919 - 1984
Брачни партньори Рудолф Зибер (1924-1976)
Деца дъщеря Мария Елизабет Зибер
Официален сайт Официален сайт

Марлене Дитрих (на немски: Marlene Dietrich) е германско-американска актриса и певица. Тя е известна с дълбокия си глас и продължителната си кариера, в хода на която неколкократно променя своя имидж и професионален профил.

Дитрих започва своята кариера като кабаретна актриса през 20-те години в Берлин, където играе също в театъра и в неми филми. Ролята на Лола Лола в „Синият ангел“ (1930) ѝ донася международна известност и тя заминава за Съединените щати, където се превръща в една от звездите на Холивуд. Филми като „Шанхай Експрес“ (1932) и „Желание“ (1936) затвърждават нейната репутация и я превръщат в една от най-скъпо платените актриси на епохата.

Марлене Дитрих е отявлен противник на националсоциалистическия режим в Германия, отказва няколко предложения да се върне в родината си и през 1937 година става гражданин на Съединените щати.[2] По време на Втората световна война тя активно подкрепя Обединените нации и участва в множество представления за воюващите по фронтовете на войната. Макар че след войната участва в няколко филма, тя посвещава основното си време от 50-те до 70-те години на сценични представления.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Мария Магдалене Дитрих е родена на 27 декември 1901 в Шьонеберг, район на германската столица Берлин. Тя е по-малката от двете дъщери на Луис Ото Дитрих и Вилхелмина Елизабет Йозефине Фелзинг. Майката е от заможно берлинско семейство, което притежава фабрика за часовници, а бащата е офицер от полицията. Луис Ото Дитрих умира през 1911 година и през 1916 година Вилхелмина се жени повторно за неговия приятел Едуард фон Лош, офицер с благороднически произход. Той също умира малко по-късно, след като е тежко ранен по време на Първата световна война. Фон Лош не осиновява официално Мария Магдалене и сестра ѝ Елизабет, поради което те запазват фамилията Дитрих. Още в детска възраст Мария Магдалене слива двете си имена и използва името Марлене.

От 1907 до 1917 година Дитрих учи в девическото училище „Август-Виктория“, а година по-късно завършва училището „Виктория-Зойзен“.[3] По това време тя се учи да свири на цигулка[4] и започва да се интересува от театър и поезия. Желанието и да стане концертираща цигуларка се проваля, след като наранява китката си.[5] Въпреки това през 1922 година тя свири на цигулка в група, акомпанираща при прожекциите на неми филми в берлински кинотеатър. Това е нейната първа работа, от която е уволнена на четвъртата седмица.[6]

Ранна кариера[редактиране | edit source]

Marlene Dietrich date unknown.jpg

Първите професионални сценични изяви на Марлене Дитрих са като певица в хора на водевилните представления на Гидо Тилшер и Рудолф Нелсон.[7] През 1922 година тя се явява без успех на прослушвания в драматичната академия на известния театрален режисьор и импресарио Мак Райнхарт,[8] а малко по-късно отново пее във вариететни хорове и играе няколко малки драматични роли, като първоначално не прави особено впечатление. В киното дебютира с епизодична роля във филма от 1922 година „So sind die Männer“.[9]

По време на снимките на друг филм през същата година, „Tragödie der Liebe“, Марлене Дитрих се запознава с продуцента на филма Рудолф Зибер, за когото се жени на 17 май 1924 година.[10] На 13 декември 1924 година се ражда дъщеря им Мария Елизабет, единственото дете на Марлене Дитрих.[11]

До края на 20-те години Дитрих продължава да играе в театъра и киното както в Берлин, така и във Виена. В театъра тя играе роли в различни пиеси, като „Кутията на Пандора“ на Франк Ведекинд, „Укротяване на опърничавата“ и „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир, „Назад към Метусалем“ на Джордж Бърнард Шоу,[12] но най-голямо впечатление правят участията ѝ в мюзикъли като „Broadway“, „Es Liegt in der Luft“ и „Zwei Krawatten“. В края на 20-те години тя изиграва и няколко по-значими роли в киното - в „Café Elektric“ (1927), „Ich küsse Ihre Hand, Madame“ (1928) и „Das Schiff der verlorenen Menschen“ (1929).

През 1929 година Марлене Дитрих получава ролята, с която получава международна известност - на Лола Лола, кабаретна певица, която предизвиква падението на уважаван учител, във филма „Синият ангел“, режисиран от Йозеф фон Щернберг. Филмът е известен и с това, че включва емблематичната за Дитрих песен „Ich bin von Kopf bis Fuß auf Liebe eingestellt“, която е издадена и като отделен звукозапис.

Филмова звезда[редактиране | edit source]

Сцена от филма „Мароко“ (1930)
В „Шанхай Експрес“ (1932)

След международния успех на „Синият ангел“ и със съдействието на Йозеф фон Щернберг, който вече се е установил в Холивуд, Марлене Дитрих се премества в Съединените щати и сключва договор с Парамаунт Пикчърс. Студиото се опитва да я наложи на пазара като германска алтернатива на Грета Гарбо, шведската сензация на конкурентната Метро-Голдуин-Майер. Първият американски филм на Марлене Дитрих, „Мароко“, отново е режисиран от Йозеф фон Щернберг и ѝ донася единствената номинация за Оскар в цялата ѝ кариера. По това време тя говори много слабо английски и произнася репликите си чисто фонетично.

Между 1930 и 1935 година Марлене Дитрих играе в шест филма за Парамаунт, режисирани от Фон Щернберг: „Мароко“ (1930), „Обезчестена“ (1931), „Шанхай Експрес“ (1932), „Русата Венера“ (1932), „Алената императрица“ (1934) и „Дяволът е жена“ (1935). Със съдействието на Фон Щернберг тя успешно си създава имиджа на бляскава фатална жена. Той я окуражава да отслабне и усилено я обучава, а тя му се доверява и за разлика от други известни актьори следва понякога авторитарните му методи на режисиране. Важна роля за успеха на съвместните им филми играе изключителното умение на Фон Щернберг при осветлението и заснемането на Дитрих, така че да бъде постигнат максимален ефект. Критиците продължават да спорят кой от двамата има по-голяма заслуга за успеха на тези филми, но след като Парамаунт уволняват Фон Щернберг и двамата спират да работят заедно, те така и не постигат същите резултати.[13]

Вече без Фон Щернберг Марлене Дитрих участва във филма „Knight Without Armour“, който претърпява тежък финансов провал. Тя постига известно възстановяване на кинокариерата си с участието си в уестърна „Дестри язди отново“, в който изпълнява друга своя известна песен, „The Boys in the Back Room“.

Макар че така и не успява напълно да възстанови репутацията си в киното, Марлене Дитрих продължава да играе във филми, включително в продукции на известни режисьори, като Били Уайлдър, Фриц Ланг, Алфред Хичкок и Орсън Уелс - „Чуждестранна афера“, „Свидетел на обвинението“, „Сценична треска“, „Допир до злото“ и други.

Втората световна война[редактиране | edit source]

Кабаретна актриса[редактиране | edit source]

През 60-те години[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Flint, Peter B. Marlene Dietrich, 90, Symbol of Glamour, Dies. // The New York Times, 1992.
  2. ((en))  Marlene Dietrich Biography Page. // marlene.com. Marlene, Inc. M. Dietrich, Inc. Die Marlene Dietrich Collection GmbH, 2005. Посетен на 2011-10-15.
  3. Bach 1992, с. 20, 26.
  4. Bach 1992, с. 32.
  5. Bach 1992, с. 39.
  6. Bach 1992, с. 42.
  7. Bach 1992, с. 44.
  8. Bach 1992, с. 49.
  9. Bach 1992, с. 491.
  10. ((de))  Wer war Marlene Dietrich?. // berlin.de. Bezirksamt Mitte, 2011. Посетен на 2011-10-15.
  11. Bach 1992, с. 65.
  12. Bach 1992, с. 480-483.
  13. ((en)) Thomson, David. A Biographical Dictionary of the Cinema. London, Secker and Warburg, 1975. с. 587.
Цитирани източници
  • ((en)) Bach, Steven. Marlene Dietrich: Life and Legend. Doubleday, 1992. ISBN 0-385-42553-8.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Марлене Дитрих в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)