Джордж Патън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джордж Патън
генерал-лейтенант
Pattonphoto.jpg
Генерал Патън на остров Сицилия, 1943 година.
Информация
Години на служба 11 юни 1909 - 21 декември 1945
Прякор Стария Касапин (Old Blood and Guts)
Служил на Flag of the United States.svg
Род войски United States Department of the Army Seal.svg Армия на САЩ
Командвания 15-ти кавалерийски полк
  • 7-ми кавалерийски полк
  • Американски експедиционни сили
  • 302-ри Танков център
  • 1-ви лек танков полк
  • 1-ва танкова бригада
  • 304-та танкова бригада
  • 3-ти кавалерийски полк
  • 5-ти кавалерийски полк
  • 3-ти кавалерийски полк
  • 2-ра бронирана дивизия
  • 1-ви брониран корпус
  • Пустинен център за обучение
  • 1-ви брониран корпус
  • 2-ри американски корпус
  • 1-ви брониран корпус
  • 7-ма американска армия
  • 3-та американска армия
  • 15-та американска армия
Битки Експедиция „Панчо Виля“
Първа световна война
Втора световна война
Отличия US-DSC-OBVERSE ONE.png Кръст за служба(2)
Distservmedal.jpg Медал за вярна служба(3)
Silver Star medal.jpg Сребърна звезда (2)
Us legion of merit legionnaire.png Легион за заслуги
Bronze Star medal.jpg Бронзова звезда
Purple heart.jpg Пурпурно сърце
GCB-Military-Star.svg Орден на банята
Ster Orde van het Britse Rijk.jpg Орден на Британската империя

Живял 11 ноември 1885 - 21 декември 1945
Роден Сан Габриел, Калифирния, САЩ
Починал Хайделберг, Германия
Родства Джордж Патън IV - син, генерал-майор от Армията на САЩ
Джордж Патън в Общомедия
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Патън.

Джордж Смит Патън-младши (на английски: George Smith Patton, Jr.) е американски генерал, един от водещите командващи, в периода на Втората световна война. Активно участва в кампанията в Северна Африка, на остров Сицилия, във Франция и Германия от 1943 до 1945 година. По време на Втората световна война е главнокомандващ на новосформирания танков корпус, участващ във военните действия във Франция.

Загива при автомобилен инцидент на 21 декември 1945 година край Хайделберг, недалеч от Манхайм, Германия.

Семейство[редактиране | edit source]

Джордж Смит Патън е роден на 11 ноември 1885 година в Сан Габриел, Калифорния (сега част от град Сан Марино, Калифорния), в семейството на Джордж Смит Патън-старши (1856 - 1927) и Рут Уилсън (1861 - 1928). Тъй като е кръстен със същото име като своя баща, след името му е добавено „младши“, въпреки че той е трети син Джордж Смит Патън. Семейство Патън е от богат шотландски произход.

Като младеж Патън чете много класика и книги за военната история. Патън-старши бил познат с легендарния рейнджър от съюзническата армия по време на американската гражданска война - Джон Сингълтън Мосби, наричан „Сивият призрак“.

Патън във военното училище във Вирджиния, 1907 година

Младият Патън израства, слушайки истории за военната слава на Мосби, още от ранна възраст иска да стане генерал и да бъде герой на родината си. Неговият дядо Джон М. Патън е губернатор на Вирджиния, а прачичо му Уолтър Т. Патън загива от раните, получени в атака по време на Битката за Гетисбърг. Друг роднина, Хю Уидън Мерсър, е съюзнически генерал. Неговият 7-ми прадядо е бил Луи Дюбоа, френски хугенотски емигрант, който заедно с още 11 други основава град Ню Палтс, щат Ню Йорк.

Патън се жени на 26 май 1910 година, за Беатрис Бенинг Айер (12 януари 1886 - 30 септември 1953), която е от заможно семейство, притежаващо текстилен бизнес. Двамата имат три деца, Беатрис Смит (19 март 1911 - 24 октомври 1952), Рут Елън (28 февруари 1915 - 25 ноември 1993) и Джордж Патън IV (24 декември 1923 - 30 юни 2004 година).

Синът му Джордж Патън IV тръгва по стъпките на баща си, участва в Корейската война и Виетнамската война, достига до чин генерал-майор, а след края на военната си кариера пише мемоари.

Обучение[редактиране | edit source]

Като дете е срещнал сериозни проблеми да се научи да чете и пише. По онова време не е имало специализиран термин за подобни проблеми в обучението, които днес наричаме дислексия, но тя се превърнала в първия враг на Патън, срещу който се е борил и постигнал победа. С интензивната помощ на своите родителите той положил неимоверни усилия да се научи да чете и пише и впоследствие станал ненаситен читател на исторически книги, въпреки че писането му, дори и като възрастен, си оставало с много правописни грешки. Но влиза в списъка на най-прочутите дислектици в световната история.!"[1]

Впоследствие бъдещият офицер отива да учи във Вирджинския военен институт в продължение на една година, след което се прехвърля във Военната академия на Съединените щати в Уест Поинт. Там обаче е принуден да повтори първата година поради много лошото си представяне по математика. Справя се с цялостното обучение с отличие и е назначен за кадет-адютант (втората най-висока позиция за кадет). Дипломира се през 1909 година и е назначен като кавалерийски офицер[2].

V-ти Летни Олимпийски игри[редактиране | edit source]

Патън участва на Летните олимпийски игри 1912, Стокхолм, Швеция, представляйки Съединените щати в новата спортна дисциплина - модерен петобой. Патън се представя сравнително добре, постигайки следните резултати:

Стрелба с пистолет[редактиране | edit source]

Бъдещият генерал реализира следните попадения в спортната стрелба: 10, 10, 10, 9, 8; 10, 10, 10, 0, 0; 10, 10, 9, 9, 8 и 10, 10, 10, 9, 7, завършвайи на 21-во място от 42 състезатели. Въпреки че куршумите от серията изстрели са групирани заедно в центъра на целта, съдиите решават, че един куршум е пропуснал целта и отсъждат „0“. Патън бурно поддържа мнението, че два от неговите куршуми са в една дупка.

300 м. плуване свободен стил[редактиране | edit source]

Пътън завършва шести от 37 състезатели в това състезание.

Фехтовка[редактиране | edit source]

Патън става трети от 29 състезатели.

Конен крос през пресечена местност[редактиране | edit source]

Патън и двама от шведите се представят отлично, като американецът завършва на трета позиция. Състезателите стартират по единично, през интервал от пет минути. По тресето има 25 скока и 50 по-малки немаркирани препятствия.

Крос през пресечена местност[редактиране | edit source]

Патън се състезава срещу трима шведи, трима британци, трима руснаци, двама французи, двама датчани и един австриец в 4-ри километровия крос. Състезателите започват състезанието през интервал от една минута, стартирайки от стадиона, преминават през трудна, пресечена местност и завършват отново на стадиона. Патън завършва трети от 15 участника, като след пресичането на финалната линия припада.

Класиране и спорове[редактиране | edit source]

Джордж завършва състезанието по модерен петобой на престижното пето място. Единствено резултатът му в стрелбата поражда спор. Според Патън, тъй като той използва оръжие 38-ми калибър, някой от патроните е преминал през дупка, оставена от предишен изстрел).[3][4], но съдиите твърдят, че този изстрел е пропуснал целта. Така мнението на съдиите надделява и резултатът е зачетен.

Ако резултатът беше променен, Патън щеше да вземе златен медал от Летните Олимпийски игри вместо пето място.

Джордж приема резултатите без да се оплаква или да търси оправдания.

Сабя „Патън“[редактиране | edit source]

След Олимпийските игри лейтенант Патън става най-младият "майстор на шпагата". Младият офицер решава да модернизира кавалерийската сабя, която по това време е на въоръжение в Армията на САЩ. Така по негов дизайн е създадена кавалерийска сабя, модел 1913 година, позната като сабя „Патън“. Това е голяма и тежка сабя, с широк предпазител, предназначена за употреба от тежката кавалерия. Сабята е силно повлияна от модели на британската кавалерия, от 1908 и 1912 година. Тази сабя никога не влиза на въоръжение в кавалерията, най-вече поради променения характер на водене на бойни действия и замиращите функции на кавалерията като основна бойна единица (армията се модернизира, заменяйки конната кавалерия с механизирани бойни единици, наричани също „кавалерия“).

Първа световна война[редактиране | edit source]

Патън до танк Рено FT-17, Франция, 1918

При включването на САЩ в Първата световна война генерал Джордж Пършинг повишава Патън в чин капитан. По молба на Патън Пършинг го назначава в новосформирания танков корпус на САЩ. През 1917 година участва в сражението при Камбре, където танковете за първи път се използват като съществена сила. За тези заслуги и за организирането на учебна школа за танкисти на американската армия в Лангре, Франция, Патън е произведен в чин майор, а по-късно в чин полковник.

Като полковник служи в Американския танков корпус, който става част от Американските експедиционни сили, които пък стават част от Първа американска армия. Участвайки в Битката при Сен Мишел, през септември 1918 година е ранен от картечен огън при опитите да преведе танковете през калта на бойното поле. Куршумът преминава през бедрото му и в следващите месеци провежда лечение. Скоро след това е награден с медал „Пурпурно сърце“.

Втора световна война[редактиране | edit source]

В периода на планиране за участието на САЩ във Втората световна война Патън командва Втора бронирана дивизия, която с променлив успех участва в маневри в Луизиана и Северна Каролина през 1941 година. Втора дивизия била разквартирувана във Форт Бенинг, щат Джорджия когато е заповядано да се предислоцира в новосъздадения „Пустинен тренировъчен център“ (на английски: Desert Training Center) в Индио, Калифорния. Патън е назначен от главнокомандващия на танковите войски генерал Джейкъб Дивърс за командващ на Първи механизиран корпус и заедно с корпуса се включва във военните действия на съюзниците в Северна Африка.

На 3 юни 1942 година Патън заявява, че Япония, която наскоро се е присъединила към Хитлеровата коалиция (22 май 1942 год.), може във всеки момент да нападне през крайбрежието на Мексико. Според Патън японците могат през Мексико да атакуват на север САЩ и с поддръжка по море и въздушни атаки да атакуват Калифорния. За три дни Патън въвежда своята армия в бойна готовност, за да може във всеки момент да защити САЩ от нападение. [5].

Японските сили се настаняват на Алеутските острови на 6 юни 1942 година.

Войната в Северна Африка[редактиране | edit source]

През 1942 година генерал-майор Патън командва „Западния контингент“ на армията на САЩ, която се настанява на крайбрежието на Мароко по време на Операция „Факел“. Патън и неговият щаб дебаркират в Мароко на борда на линеен кораб „Августа СА-31“.

След поражението на Втори корпус на ВС на САЩ (тогава в състава на 1-ва Британска армия) през 1943 година от германския Африкански корпус в Битката при прохода Касерин, генерал Дуайт Айзенхауер изпраща генерал-майор Омар Брадли, който трябва да изготви доклад за състоянието на корпуса и причините за тежкото поражение. Въз основа на доклада на Брадли и анализ на причините за загубата, Айзенхауер освобождава генерал-майор Лойд Фредендал, повишава генерал Патън в генерал-лейтенант и го назначава за командващ на 2-ри корпус. Айзенхауер назначава генерал Брадли за заместник на Патън. Така започва дълго сътрудничество между два напълно противоположни характера, нещо, което може да се случи само във военни условия.

Мнението сред повечето британски и американски офицери за 2-ри корпус е, че там има разложение на дисциплината. Със заемането на длъжността командващ Патън заповядва на всички свои подчинени да носят непрекъснато своите каски, а външният им вид да бъде безупречен. Всеки боец трябвало да се бръсне и да поддържа екипировката в надлежен вид. Тези мерки не правели в никакъв случай Патън популярен сред армията, но възраждат отново чувството на дисциплина и воинска гордост, загубени по-рано. Провеждайки жестоки тренировки и обучение на бойците, Патън не бил обичан от тях, но те предпочитали да служат при него, защото според тях това им давало по-голям шанс да се върнат живи от фронта. По това време му лепват прякора „Old Blood and Guts“.

Дисциплинарните мерки бързо се оправдават. Към средата на март е заповядано контранастъпление, съвместно с останките от 1-ва британска армия. В същото време 8-ма британска армия под командването на генерал Бърнард Монтгомъри провежда бойни действия срещу противника на територията на Тунис. Съвместните усилия освобождават Северна Африка от немските войски.

Инвазия на остров Сицилия[редактиране | edit source]

Генерал Патън разговаря с подполковник Лейл Бърнард, малко преди частите на 7-ма армия да достигнат град Месина, 1943 година.

Като резултат от успешното командване на войските в Северна Африка Патън получава командването на 7-ма американска армия, в която вече е започнала подготовка за инвазия на италианският остров Сицилия.Задачите на армията включват: защита на левия фланг на 8-ва британска армия и придвижване на север и достигане до град Месина.

Седма армия отблъсква няколко атаки на немците и контраатакува в зоната на бреговия плацдарм преди да се насочи на север. В същото време 8-ма британска армия спира южно от Етна, спряна от мощната съпротива на немците.

Командващият на армейската група генерал Харолд Александър не успявал да координира действията на двамата генерали. Тогава по своя инициатива Монтгомъри организира среща на неговия щаб със щаба на 7-ма армия, за да координират по-нататашните си действия.

Патън формира временен корпус под свое командване. Тази част бързо прави пробив в западна Сицилия, освобождавайки главния град Палермо, след което се придвижва на изток към град Месина в съответствие с разработеният по-рано план.

Тъй като италианските и немски части имали военноморско и военновъздушно преимущество, те успяват да евакуират своите части през Месинският пролив, прехвърляйки ги в континенталната част на Италия.

Инцидент с шамаросване на войник[редактиране | edit source]

Само за 38 дни генерал Патън и неговата 7-ма армия прочистват по-голямата част от остров Сицилия. Тази слава е помрачена от една постъпка на генерала, който при посещение във военно-полева болница, удря шамар на американски войник, който е лекуван от психически шок, обявявайки го за симулант.

"Инцидента с шамаросването", който се случва на 3 август 1943 година [6] почти приключва военатата кариера на генерал Патън. Информацията за инцидента достига до общественността след публикацията на Дру Персън във вестник The Port Arthur News, като репортера докладва, че по негова информация генерал Патън е бил "силно порицан" от главнокомандващия генерал Айзенхауер за случката[7]. Щабът на съюзническите войски отрича, че Патън е бил „порицаван“, но потвърди, че генерала не е трябвало да удря войника.

Според свидетели, генерал Патън е бил на посещение при пациенти на военната болница на Армията на САЩ на остров Сицилия, като при пристигането вижда 24-годишния войник Чарлз З. Кул, който плаче. Патън го пита: "Какво ти е на теб?", на което войника отговаря: "Предполагам, че съм изнервен, не мога да спра да треперя" (на английски език - "It's my nerves, I guess. I can't stand shelling"). Веднага след това Патън започва да крещи и да нарича войника "страхливец", заповядвайки му да се върне на фронта. В резултат се събира много лекари и офицери, включително началника на лазарета и медицинската сестра. Тогава Патън "удари младежа в задната част на главата с опакото на ръката си". След това Патън отиде при други пациенти, а на връщане удря войника отново[8].

Когато генерал Айзенхауер научава за инцидента, той нарежда на Патън да се извини веднага, като казва: "Патън да се извини не само на войника, а и на всички онези, присъстващи на същото място по това време"[9].

След като е направен филмът „Патън“, който излиза на екран през 1970 година, Чарлз З. Кул разказва историята и казва, че Патън го удря в лицето а след това го рита когато си тръгва. Според пострадалия войник, веднага след като е изпълнена заповедта на Патън да бъде изхвърлен от болницата, е установено, че има малария и е върнат обратно.

По думи на редник Кул, когато Патън му се извинява лично (в главната квартира на Патън): "Той каза, че не знаел, че аз съм болен като другите". Кул умира на 24 януари 1971 година[10].

След случката генерал Айзенхауер миси дали да изпрати Патън в пенсия, но след консултации с генерал Джордж Маршал, Айзенхауер решава да запази Патън за предстоящите битки в Европейския театър на Втората световна война, макар и без да команда отново големи формирования. Преди Десанта в Нормандия Айзенхауер използва Патън в успешно подготвена и изпълнена военна хитрост, като заблуждава германците, че Патън ще води десанта във Франция, хитрост на която общото германското върховно командване повярва.

Щрихи от практиката на генерал Патън[редактиране | edit source]

Пустинния тренировъчен център в Калифорния[редактиране | edit source]

Всяка вечер генерал Патън предприемаше един вид общуване, което обединяваше всички войници. Тази "комуникация" ни обединяваше с войниците от историята! Генерал Патън караше тръбачите да свирят сигнал! Всяка военна част до 200 души си имаше свой собствен тръбач. Бяхме 20 000 души, спящи на земята в един 50 километров участък от пустинната долина и имахме стотици тръбачи.

Денем сигнал за внимание в една танкова част на практика е абсолютно безполезен. Невъзможно е да се чуе сигнал сред шума на движещи се танкове и камиони, но във вечерната тишина този сигнал може да се чуе на километри. Въпреки че звукът се движи бързо, не е възможно всички тръбачи да свирят сигнал по едно и също време. Минават повече от пет секунди преди първата нота, изсвирена от тръбача на нашия генерален щаб, да достигне тръбач намиращ се на километър оттам. Така, със стотици тръбачи, свирещи сигнала на различни места с разлика във времето, и с ехото, носещо се от планините, се създаваше звук, който караше всеки човек да спре и да се помоли за миг.

Сигналите от тръбите ни караха да се чувстваме така, сякаш сме част от една организация, която притежава силата на всички армии през вековете.[11]

Брод през реката[редактиране | edit source]

Широко известен и често цитиран е случаят, когато Патън се връща от фронтовата линия в щаба, вика един от полковниците до картата и нарежда:

"Прекосете реката в тази точка!"

"Генерале, нямаме достатъчно информация за дълбочината на реката тук. Може би ще трябва да построим понтонен мост, а и не знаем какви са почвените условия на бреговете."

"Ще пресечете там, където казах! Всеки може да го премине, а съм също така сигурен, че и танковете ще имат достатъчно твърда земя, за да преминат оттатък. Бреговете са стабилни. Реката е широка, но е доста плитка."

"Откъде сте така сигурен?"

"Виж ми панталоните! Ето колко е плитка водата. Преминах на другия бряг, без да бъда обстрелван от вражеския огън!"[12]

Култови думи[редактиране | edit source]

Няколко цитата от речи на генерал Патън, които с пълна сила олицетворяват генерала, неговите похвати във военното дело и мислене.

Пред своите войници[редактиране | edit source]

  • Искам от вас да запомните, че никое копеле не печели войната като загива за родината си. Печели я като накара другото нещастно копеле да загине за своята.[13]
  • За успеха на един човек съдя не по това колко високо е стигнал, а по това как отскача, когато се удари в дъното.
  • Ако човек прави най-доброто, то какво остава?
  • Пинта пот ще спести галон кръв.

За руснаците[редактиране | edit source]

  • …Само ми наредете, и аз ще изхвърля руснаците зад Висла[14]
  • …Трудността в разбирателството с руснаците се състои в това, че ние не осъзнаваме факта за тяхната принадлежност не към Европа, а към Азия и затова те мислят по друг начин. Ние не сме способни да разберем руснаците, както не можем да разберем китайците или японците, и имайки богат опит от общуването с тях, съм длъжен да кажа, че нямам особено желание да ги разбирам, освен ако не приемете за разбиране това, колко олово и желязо са необходими за тяхното изтребване. В допълнение към другите азиатски качества на характера, руснаците не уважават човешкият живот, всички са кучи синове, варвари и хронични алкохолици[15]

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Portal:Джордж Патън
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война
  1. Alan Axelrod. Patton on Leadership: strategic lessons for corprate warfare, Prentice Hall Direct (1999)
  2. Carlo D'Este. Patton : A Genius for War, HarperCollins, (1995)
  3. Martin Blumenson, Martin. THE PATTON PAPERS: 1885-1940. Бостън, Масачузетс, Houghton Mifflin, 1972. ISBN 0-395-12706-8. с. pp 231—234.
  4. Blumenson, Martin. THE PATTON PAPERS: 1885-1940. Ню Йорк, щат Ню Йорк, De Capo Press, 1998. ISBN 0-395-12706-8. с. pp 231—234.
  5. ((en)) Manning, Scott. What if Japan Invaded Mexico in June of 1942?. // Digital Survivors, 30 септември 2006.
  6. "Private Wrote Family About Being Cuffed," , November 24, 1943, p6
  7. "Reprimand for Patton is Denied," The Fresno Bee, November 22, 1943, p1
  8. "Patton Regrets Slapping Soldier," San Antonio Light, November 23, 1943, p1
  9. Id. at p.8
  10. "GI Slapped by Gen. Patton in Sicily Is Dead," The Cedar Rapids Gazette, February 2, 1971, p7.
  11. Porter B. Williamson. General Paton's Principles for Life and Leadership, Tucson, AZ:MSS (1988)
  12. Alan Axelrod. Patton on Leadership: strategic lessons for corprate warfare, Prentice Hall Direct (1999)
  13. George Forty. The Armies of George S.Patton, London, Arms and Armour Press (1996)
  14. Стенли П. Хиршсон "Генерал Патън-Живота на войника", стр. 724. Цитат от: Memorandum of Stimson of Potsdam conference, p.55, July 26, 1945, Reel 128, Stimson papers; Reminescenses of Harvey H.Bundy, p.288, 1961, Oral History Research Office, Columbia iniversity Library, New-York City.
  15. Стенли П. Хиршсон "Генерал Патън-Живота на войника", стр.стр. 724. Цитат от: Patton to Beatrice Ayer Patton, APO 403 New York, August 8, 1945, Patton Papers.