Джордж Патън IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Патън.

Джордж Патън IV
американски генерал

ЗваниеГенерал-майор
Години на служба(1946 – 1980)
Служи на САЩ
Род войски Армия на САЩ
Военно формированиеБронирани войски
Командвания11 бронирана кавалерия
2-ра бронирана дивизия
Битки/войниКорейска война
Виетнамска война
НаградиПурпурно сърце
ОбразованиеВоенна академия на Съединените щати

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
27 юни 2004 г. (80 г.)
Саут Хамилтън, Масачусетс, САЩ
ПогребанНационално гробище Арлингтън, САЩ
РодстваДжордж Патън – баща
Друга дейностПисане на мемоари
Джордж Патън IV в Общомедия

Джордж Патън IV по-късно променя името си на Джордж Смит Патън (на английски: George Smith Patton) е американски военачалник, генерал-майор, син на легендарния американски генерал Джордж Патън (един от командващите съюзните войски по време на Втората световна война в Северна Африка и Европа).

Военна биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 година завършва Уест Пойнт[1] като офицер от пехотата. Първото назначение на Патън-младши е в Регенсбург, Германия, като взема участие в историческата Берлинска блокада през 1948 година, когато СССР прави обсада на Западен Берлин а западните държави, начело със САЩ, доставят храни и др. стоки със самолети на обсадените граждани.

В началото на 1952 година, след завръщането му от Германия, се жени за Джоана Холброк. Заминава на служба в Корея през юли 1953 година, по време на Корейската война, като командир на рота от 140-и танков батальон, от 40-а пехотна дивизия.[2].

За своите действия в Корея е награден с медал Сребърна звезда.

Завръщайки се в САЩ след войната, през 1954 година, Патън вече с чин капитан, е изпратен в Уест Пойнт където е преквалифициран и изпратен на обучение във „Военноморската академия на САЩ“.[3] По време на Войната във Виетнам на три пъти е изпращан във Виетнам, като за първи път заминава през април 1962 година и остава там до 1963 година, където служи във „Военно командване“ и „Щаб на войските за специални операции“, преди да бъде повишен в чин подполковник.

Назначен е за командир на 2-ри танков батальон, част от 1-ва бронирана дивизия, базирана във Форт Хууд, Тексас, преди повторното му заминаване за Виетнам през 1967 година, като остава там само три месеца преди да се прибере в щатите.[4]

Патън по време на Войната във Виетнам

За последен път е изпратен на фронта в югоизточна Азия, през януари 1968 година, и престоява там до януари 1969 година, като е награден с два медала „Кръст за вярна служба“ за своите решения по време на военните действия.

Повишен е в чин полковник през 1968 година и е назначен за командващ на 11-а бронирана кавалерия.

След Войната във Виетнам е предложен за повишаване в чин – генерал, през юни 1970 година, като е назначен за командващ офицер на 2-ра бронирана дивизия, която неговия баща – Джордж Патън командва в Северна Африка, по време на Втората световна война. Така за първи път във военната история на САЩ, баща и син командват една и съща дивизия.

Следвоенен живот[редактиране | редактиране на кода]

В годините след 1980 година, когато се оттегля от редовна военна служба, Патън придобива ферма с площ 250 акра, намираща се северно от родния му град Бостън, която нарича „Green Meadows Farm“ в чест на загиналите под негово командване войници.[5]

През 1997 година започва работа с писателя Браян Собъл върху книгата The Fighting Pattons, книга която е пълна биография на семейство Патън, и проследява славната военна история на двамата генерали, които служат в продължение на почти 70 години на страната си.

Умира на 80 годишна възраст, през 2004 година, от Паркинсонова болест.

Джордж Патън IV има четири деца: Маргарет Джорджина Патън, Джордж С. Патън V, Робърт Патън и Хелън Патън-Плусчик, шест внуци и един правнук.

Фамилното име[редактиране | редактиране на кода]

Джордж Патън IV е четвърто поколение Джордж Смит Патън. Неговият прадядо, първият Джордж Смит Патън, е полковник в армията на Конфедерацията, по време на Гражданската война в САЩ. Убит е през 1864 година, в „Битката за Опекюн“.

Дядо му преименува своето име от Джордж Уилиам Патън (роден през 1856 година) на Джордж Смит Патън, в чест на своя баща. Той е и единствения от четиримата, който не е военен.

Баща му, генерал Джордж Смит Патън-младши, става легенда по време на Втората световна война, по време на службата си в Африка и Европа през 1944 – 1945 година. Загива трагично в катастрофа с камион в Германия, няколко седмици след края на войната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. www.time.com // Архивиран от оригинала на 2012-11-05. Посетен на 2007-11-11.
  3. books.google.com
  4. www.clemson.edu
  5. www.arlingtoncemetery.net, архив на оригинала от 10 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071110123747/http://www.arlingtoncemetery.net/gspatton.htm, посетен на 11 ноември 2007