Корейска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корейска война
Конфликт: Студена война
Koreanwarmontage.jpg
Морската пехота на САЩ пленява китайски войници; Б-26; Силите на ООН пресичат 38-я паралел; Южнокорейски бежанци;
Период 25 юни 195027 юли 1953
Място Корейски полуостров
Резултат Незначителни изменения на границата между двете Кореи
Воюващи страни
Flag of the United Nations.svg ООН
Flag of South Korea.svg Южна Корея
Flag of Australia.svg Австралия
Flag of Belgium.svg Белгия
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Hellenic Kingdom Flag 1935.svg Кралство Гърция
Flag of Canada.svg Канада
Flag of Colombia.svg Колумбия
Flag of Luxembourg.svg Люксембург
Flag of the Netherlands.svg Холандия
Flag of New Zealand.svg Нова Зеландия
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of Thailand.svg Тайланд
Flag of Turkey.svg Турция
Flag of the Philippines.svg Филипини
Flag of France.svg Франция
Flag of Ethiopia.svg Етиопия
Flag of South Africa.svg ЮАР
Flag of North Korea.svg КНДР
Flag of the People's Republic of China.svg Китайска народна република
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командири
Flag of the United States.svg Дъглас Макартър
Flag of the United States.svg Матю Риджуей
Flag of the United States.svg Хари С. Труман
Flag of the United States.svg Марк Кларк
Flag of the United States.svg Дуайт Айзенхауер
Flag of North Korea.svg Ким Ир Сен
Flag of the People's Republic of China.svg Пен Дехуай
Flag of the People's Republic of China.svg Мао Дзъдун
Flag of the Soviet Union.svg Йосиф Сталин
Сили
Flag of South Korea.svg Южна Корея 590,911
Flag of the United States.svg САЩ 480,000
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания 63,000
Flag of Canada.svg Канада 26,791
Flag of Australia.svg Австралия 17,000
Flag of the Philippines.svg Филипини 7,430
Flag of Turkey.svg Турция 5,455
Flag of the Netherlands.svg Холандия 3,972
Flag of France.svg Франция 3,421
Flag of New Zealand.svg Нова Зеландия 1,389
Flag of Thailand.svg Тайланд 1,294
Flag of Ethiopia.svg Етиопия 1,271
Hellenic Kingdom Flag 1935.svg Кралство Гърция 1,263
Flag of Colombia.svg Колумбия 1,068
Flag of Belgium.svg Белгия 900
Flag of South Africa.svg ЮАР 826
Flag of Luxembourg.svg Люксембург 44
Общо: 941,356–1,139,518
Flag of North Korea.svg Северна Корея 260,000
Flag of the People's Republic of China.svg Китайска народна република 780,000
Flag of the Soviet Union.svg СССР 26,000
Общо: 1,066,000
Жертви и загуби
Общо:900,000-1,800,000 Общо:1,500,000-3,800,000

Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 до 27 юли 1953 и първият горещ конфликт в рамките на Студената война ;сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, но и много други държави изпращат свои войски. Съюзниците на Северна Корея са Китай, с военни подкрепления, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.

В края на Втората световна война Съветският съюз изтласква японците от Корейския полуостров. Съветската армия окупира северната част, а американската – южната част на страната.

Войната започва с нападение над Юга от страна на Ким Ир Сен , който се надява по военен път да обедини Корея в една държава, управлявана в духа на комунистическата диктатура. В отговор Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне южнокорейците. В обстановката на политика на бойкот, предприета от СССР, ООН с решаващото участие на САЩ, контраатакува и отблъсква войските на Северна Корея до границите на Китай.

Впоследствие нито една от страните няма сигурно надмощие и войната се води с променлив успех за всяка от тях до формирането на 2 корейски държави с ясни граници, разделени от 5-километрова демилитаризирана зона. Мирен договор между САЩ и Северна Корея все още не е сключен, въпреки желанията на последната. Примирието, с което е сложен край на военните действия, става възможно след като през 1952 г. става ясно, че САЩ няма да могат да използват ядрено оръжие за да съкрушат силите на СССР.

Сега териториите на двете корейски държави почти съвпадат с тези на двете окупационни зони след края на Втората световна война.

Причини и повод за войната[редактиране | edit source]

През 1943 г. с Каирската декларация съюзниците в антифашистката коалиция обявяват независимостта на Корея от Япония , чиято колония тя е от 1910 г.

През 1945, по предложение на СССР, към края на ВСВ територията й бива разделена по 38-мия паралел на две зони – северна и южна, заети съответно от съветски и американски войски, способствали за капитулацията на Япония на Корейския полуостров. СССР не одобряват решенията на ООН от 1946 за свободния избор на територия от страните, като този от 1948 година, след който е провъзгласена Корейската Република (Южна Корея).

САЩ струпват войски в Южна Корея, а след края на войната оставят военни съветници, които да обучават местната армия. Едновременно е основана и Корейската народно-демократична република (Северна Корея), под управлението на комунистите. Правителства и на двете държави желаят властта над цяла Корея. Затова през есента и зимата на 1949 година има сериозни гранични инциденти, които се повтарят и през есента на 1950 година.

През 1949 година китайският комунистически лидер Мао Дзедун завзема властта. САЩ не позволяват на Мао да заеме мястото си в ООН (дълги години мястото на Китай в ООН се заема от Тайван). Йосиф Сталин е много доволен от преврата в Китай и в знак на несъгласие спрямо решението на САЩ, СССР се оттегля от ООН.

Етапи на войната[редактиране | edit source]

Цялата война може да се разгледа в четири основни етапа:

  1. Начало на конфликта и офанзива на войските на КНДР в територията на Южна Корея.
  2. Десант на силите на ООН при Инчхън и настъпление към границата с Манджурия на силите на ООН.
  3. Намеса на Китай и отстъпление на силите на ООН.
  4. Позиционна война и мирни преговори

Начало на конфликта[редактиране | edit source]

Северна Корея напада Южна Корея. Целта е обединение на страната. По данни на наблюдатели от САЩ и ООН, пехота и танкове на Севера преминават 38-мия паралел в 4 часа сутринта на 25 юни 1950 г., с основно направление коридора ПочхонИйджонбуСеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район. На 25 юни на събрание на Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на кризата е приета резолюция за незабавно прекратяване на военните действия и оттегляне на севернокорейската войска на север от 38-ия паралел. Представителите на СССР не участват в заседанието и обявяват резолюцията за незаконна; освен това заявяват, че нахлуването на Северна Корея е било провокирано.

На 27 юни Съветът за сигурност приема втора резолюция, протестирана този път от Югославия; СССР отсъства от заседанието, а Индия и Египет се въздържат при гласуването. Взето е решение ООН да предостави помощ на Южна Корея за възстановяване от нападението, а президентът на САЩ Хари Труман да изпрати военновъздушни и военноморски сили в помощ на южнокорейските сили.

На 29 юни генералният секретар на ООН Тригве Ли се обръща към членовете на организацията с въпроса каква помощ са готови да окажат. Отначало решават, че американската авиация ще бъде достатъчна за победа над Пхенян. По-късно по въздух е дислоцирана и 24-та пехотна дивизия на САЩ . Тя встъпва в бой на 5 юли в района Осана на юг от Сеул.

Последните действия на ООН датират от 7 юли. Съветът за сигурност предлага на страните военен контингент и помощ под общото командване на САЩ. Резолюцията гласи, че САЩ ще назначат командващ на обединените сили и им се разрешава да използват флага на ООН в операциите против севернокорейците. На 8 юли Труман назначава генерал Дъглас МакАртър за командващ въоръжените сили на ООН в Корея, а на 13 юли за командващ 8-ма американска армия е назначен генерал-лейтенант У. Уолкър. В средата на юли 4 батальона от американската армия подсилват южнокорейската войска. Те настъпват към река Кум — последната естествена преграда по пътя към временната столица на Южна Корея Теджон. Форсирането на река Къмган е проведено на 17 юли а на 21 юли Теджон пада. Ръководещият атаката генерал-майор У. Дин, командир на 24-та дивизия на САЩ, изчезва безследно в хода на сражението - оказва се, че е пленен от севернокорейците; освободен е на 3 септември 1953 година.

Пусански отбранителен плацдарм[редактиране | edit source]

Армията на КНДР в началото провежда успешно настъпление по западния бряг на страната, докато въоръжените сили на ООН оборудват нова укрепителна линия на североизток от изключително важния град Тег (80 км. северно от Пусан). В началото на август силите на ООН създават изключително надеждна отбранителна линия минаваща по река Нактонган на север от Чинджу до точката 30 км. северно от Тег и достигаща на изток до точка северно от пристанището Пхохан, разположено на източното крайбрежие. Така при положение че, Чинджу и Пхохан паднели, подразделенията на армията на Северна Корея щели да заемат позиции на 15 км от Тег.

Пусанският отбранителен плацдарм се държи като защитниците водят ожесточени отбранителни боеве през август-септември. На запад северно-корейците атакуват Масан, но не успяват да го овладеят. Въпреки че на няколко пъти реката бива форсирана, войските на ООН успяват да удържат атаките.

Добре оборудваното пристанище Пусан, бива използвано за доставка на подкрепления от войските на САЩ. Понасящите цялата тежест на военните действия 1-ва кавалерийска, 24-та и 25 дивизия са подсилени от 1-ва дивизия от морската пехота и 2-ра дивизия от армията на САЩ.

Най-големият пробив на севернокорейските войски е на 5 септември, когато те се вклиняват по източното крайбрежие, превземат Пхохан, насочват се към Кенджу и дори застрашават Инчхън. В течение на няколко дни имало опасност град Тег да бъде обходен по фланга и даже да се настъпи срещу Пусан, но 24-та американска дивизия отблъсва силите на противника и те така и не успяват да организират ново нападение.

Териториални промени по време на войната 1950-1953

Десантът в Инчхън и настъпление в посока на манджурската граница[редактиране | edit source]

На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от морската пехота и 7-ма пехотна дивизия правят десант в Инчхън, считан за морската врата към Сеул.

Силите на ООН започват настъпление на север в направление река Ялуцзян и манджурската граница, разделени на две групировки. На запад е 8-ма армия под командването на генерал Уолкър, в състав 1-ва кавалерийска, 2-ра, 24-та, 25-та пехотна дивизия от армията на САЩ, 4-ри южнокорейски дивизии, 27-ма британска бригада, турски, филипински и тайландски подразделения. На изток е 10-ти корпус под командване на генерал Елмонд в състав 7-ма и 3-та пехотни дивизии и 1-ва дивизия на морската пехота на САЩ, две южнокорейски дивизии, и диверсионно-десантен отряд на кралската морска пехота. Първоначално настъплението не среща сериозен отпор, но към 1 ноември ситуацията рязко се променя. 24-та дивизия среща силна съпротива на 40 км от Ялуцзян. Предни отряди достигат до реката, но претърпяват съкрушително поражение. Части от 1-ва кавалерийска дивизия биват обкръжени и унищожени.

По неизвестни причини севернокорейското командване не успява да се възползва от своя успех. Войска на ООН отстъпвайки на запад влиза в съприкосновение с противника и подсилена от морската пехота прави пробив във важна стратегическа точка – язовира Чанджинх с ВЕЦ. Надолу, южнокорейски части почти без съприкосновение с противника достигат на 100 км от границата със СССР. Колона от 7-ма дивизия прави пробив на манчжурската граница в района на Хесан. Окуражен от тези успехи, генерал Маккартър заповядва генерално настъпление на западния фронт, хвърляйки в бой всички дивизии. Операцията има за цел да сложи край на корейската война. За два дена (24-26 ноември) войските на ООН пристигат напълно безпрепятствено в Чонджу.

Включване на Китай и отстъпление на войските на ООН[редактиране | edit source]

На 26 ноември във войната срещу войските на ООН се включват четири китайски армии (около 200 000 души). Отначало настъплението на войските на ООН е преустановено, а по-късно, след поредица нощни атаки атаки, преминават в отстъпление. На 28 ноември са принудени да се оттеглят от Чонджу. Заплашени са и от обкръжение, вследствие на обходна маневра по централното направление. Американската войска прави опит да се разположи на река Чхончхонган, но същевременно мощна колона вражески войски им прави обход във фланг и на 1 декември подхожда към Сончхону, разположен на 50 км. от Пхенян. Друга мощна колона китайски войски се завръща на изток, в посока пристанище Вонсан. На 2 декември тя се намира все още на 40 км. от града. Над 3-та, 7-ма пехотни дивизии на САЩ, 1-ва дивизия морската пехота на САЩ и корейските ударни дивизии надвисва опасност да се окажат откъснати от вонсанското пристанище, техния снабдителен център. На 6 декември е проведена евакуация от Вонсан. 1-ва дивизия морска пехота на САЩ попада в пръстен от превъзхождащи я по сила китайски войски в района на водохранилище Чаджинха, а части на 7-ма пехотна дивизия на САЩ се оказва в „чувал” в близост до Харагу. Понесли сами тежестта на първите потери, на 10 декември и двете дивизии успяват да се присъединят към колоната на 3-та кавалерийска дивизия на САЩ, която постепенно пробива напред.

По-късно 10-ти корпус се отправя към морското пристанище Хиннам; там на 11 декември започва евакуация с военноморските съдове на САЩ, завършила на 24 декември. Морето при Южна Корея бива прекосено от 105 000 войници от американската и южнокорейската армии и 91 000 цивилни лица. На 26 декември пристига съобщение, че 10-ти корпус е предислоциран на мястото на разположение на 8-ма армия и образувалото се съединение е под командването на генерал-лейтенант М. Риджуей, заел този пост вместо загиналия в автомобилна катастрофа генерал Уокър. По това време действащата на запад 8-ма армия постепенно се придвижила на 38-мия паралел.

В навечерието на новата, 1951 година китайците предприемат голямо настъпление на запад от Сеул. Отстъпвайки Сеул, войските на ООН организирано се установяват на река Ханган и се разполагат по линията на противника на североизток от района на Пхентхек на Жълто море. Настъплението на КНДР в централния сектор преминава успешно и в течение на 10 дена (07 -17. 12. 1951) Вонджу неколкократно преминава от едни в други ръце. Градът успява да устои до 24 януари, фронтът се стабилизира, а на войските на ООН се налага да отстъпят.

Позиционна война и мирни преговори[редактиране | edit source]

Контранастъплението на войските на ООН (25 януари – 21 април 1951)[редактиране | edit source]

На 25 януари на западната част на фронта започва операция Мълния. В резултат на бойните действия за 18 дни войските на ООН обособяват фронт до р. Ханган. На 5 февруари в средата на бойните действия е предприета операция Загон. На 11 февруари войските на Северна Корея и нейните съюзници предприемат едновременно контранастъпление и принуждават войските на ООН да отстъпят до Вонджу. Все пак на 21 февруари войските на ООН заемат отбранителен район североизточно от Вонджу.

На 7 март започва операция Разрушител - мащабно настъпление на войските на ООН по целия фронт. На 15 март без особени трудности е освободен Сеул и противникът става уязвим по целия западен фронт. В края на март войските на ООН достигнали 38-мия паралел. В първата седмица на април боя се пренася в околностите на Хвачхон и долината на река Соянган.

На 11 април Труман освобождава Маккартър от командването на войските на Далечния Изток заради разногласия по въпросите за воденето на бойните действия. На поста встъпва генерал Риджуей, а командващ 8-а армия става генерал-лейтенант Дж. Ван Флит.

Настъплението на армията на КНДР (22 април8 юли 1951)[редактиране | edit source]

Отстъплението на севернокорейските войски спряло и станало ясно, че събират сили. Новите атаки били предприети на 22 април и скоро останало без съмнение че целта е унищожението на 8-а армия на САЩ. 8-а армия отстъпила, но след това нанесла ответен удар. На 29 април армията изнесла силите си далеч на юг от 38-я паралел простиращи се по северните подстъпи на Сеул до Хичхон на изток и далеч на североизток до Японско море. На 16 май противникът започнал втория етап от настъплението си. Основният удар бил нанесен по южнокорейските сили на източния участък от фронта. Бързите ответни действия на американските части предотвратили настъплението.

На 22 май 8-а армия преминала в контранастъпление по целия фронт, преминала 38-я паралел и продължила настъплението. Целта била да се придобие надмощие над стратегическия „железен триъгълник’’(ЧхорвонПхенганКимхва), който позволявал да се контролират транспорта и комуникациите на Централна Корея и водохранилището на Хвачхон. Първоначалната разредена съпротива на противника се усилила, но към средата на юни войските на ООН успели да овладеят южната част на района.

По това време Корейската война придобила позиционен характер и в две последователни години била „Планинска битка’’ водеща се в протежение на 250 км. Фронт. Арена на ожесточените боеве станали планината „Белият Кон’’, хребета „Надежда”. Военновъздушните сили на ООН дотогава изпълнявайки поддръжка дотогава, нанесли удар по складова база и по транспортните артерии. Въздушните битки между американските Ф-86 и съветските МиГ-15 открили ерата на сраженията на реактивните самолети. Районът от р. Ялуцзян до Пхенян на юг получил название Алея на МИГ-овете. Превъзходството във въздуха на силите на ООН принудило северно-корейците да се установят на манчжурско летище, което било недостъпно за самолетите на ООН. Пълното господство на силите на ООН в Корейско море позволявало на корабите под флага на ООН да обстрелват севернокорейските позиции по крайбрежието. Огромна роля в Корейската война изиграли хеликоптерите. Използвали са се за доставки в тила, евакуация и превоз на ранени.

Мирните преговори[редактиране | edit source]

На 24 юни 1951 станало ясно, че конфликтът е към своя край. При обсъждането на Генералната асамблея на ООН съветския представител Я. А. Малик внесъл предложение за прекратяване на огъня в Корея. По указания на Вашингтон генерал Риджуей на 30 юни изнесъл предложение по радиото на военните представители на ООН и Северна Корея за преговори и прекратяване на огъня. Мирните преговори започнали на 10 юли в Кесон, а след това се пренесли в Пханмунджом. Накрая е достигнато до съгласие за установяване на неутрална територия и наказания в случай на нарушения. Необходимо е било изготвянето на съглашение за изграждане на демаркационна линия и демилитаризирана зона от воюващите страни. На 27 ноември било изготвено друго съглашение за примирие, в основата на което било заложено състоянието на съществуващия вече договор.

Започнало обсъждането на проблема по инспекцията на демаркационната линия. Страните стигнали до компромис: провеждането на инспекцията било възложено на наблюдатели от неутрални страни. Предложението на КНДР, че СССР е неутрална не било прието от ООН и мирните преговори застинали на място.

На 2 януари 1952 представителите на ООН в Пханмунджом предложили мирните преговори да се извършат на доброволни начала и да се освободят военнопленници. Комунистическа Корея отхвърлила това предложение и на 8 октомври 1952 ООН прекратила мирните преговори. Обществото настоявало за това, пленените китайци и севернокорейци да имат право да се завърнат в родината си. ООН предполагала че много от тях предпочитат да останат в Южна Корея. Надеждата за примирие се подновила на 28 март 1953 КНДР обявила, че е готова да приеме предложението на ООН за размяна на болни и ранени военнопленници. Генерал М. Кларк сменил Риджуей от поста главнокомандващ въоръжените сили на ООН и заявил, че приветства възстановяването на мирните преговори.

На 11 април ООН и Северна Корея подписали спогодба за обмяната на военнопленници. През април и май 1953 г. комунистическият режим освободил 684 пленници от войските на ООН и Северна Корея си върнала 6670 пленници.

На 26 април 1953 ООН и КНДР възобновили мирните преговори в Пханмунджон. Накрая комунистите отстъпили на ООН заради това че нито един пленник не е върнат в родината си против волята му. Подписването на мирния договор се състояло на 27 юли 1953 г. Била създадена и 4 км буферна зона между двете страни. Тази линия увеличавала територията на Южна Корея с 3900 кв. км. Създадена е международна комисия за наблюдение на примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша.

Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ. Войната в Корея коствала на САЩ 18 млн. долара. В Южна Корея без дом останали близо 2,5 млн. души. Около 1 млн. цивилни лица загинали.


Съдържание на текста на примирието

Споразумението за примирие в Корея

Споразумението се състои от три части. Първата част е преамбюл. Във втората част се включват пет члена на споразумението за примирие. Третата част е допълнение, което съдържа пълния текст на споразумението за компетенцията на Комисията по репатрирането от представители на неутрални държави и пет карти, на които са обозначени демаркационната линия, демилитаризираната зона, десетте пункта за разтоварване, основните комункационни линии, устието на река Ханган и крейбрежните острови. В преамбюла на споразумението за примирие страните, подписали споразумението, заявяват, че за да бъде прекратен корейският конфликт, съпроводен от големи страдания и кръвопролитие за двете страни, и за да се сключи примирие, което да осигури пълно прекратяване на военните действия и на всички враждебни актове в Корея до окончателното мирно урегулиране, те индивидуално, колективно и взаимно са се съгласили да приемат за изпълнение и да се ръководят от условията на споразумението за примирие, изложени в членовете и параграфите на споразумението. Самото споразумение се състои от пет члена. Първият член се отнася за военната демаркационна линия и демилитаризирата зона. В този член се казва, че ще бъде установена военна демаркационна линия и че двете страни ще изтеглят своите войски на два километра от тази линия, за да се създаде демилитаризирана зона като буферна зона между воюващите страни с цел да бъдат предотвратени инцидентите, които биха могли да доведат до възобновяване на военните действия. Нито една от страните няма да предприема никакви враждебни действия в пределите на демилитаризираната зона, от демилитаризираната зона и срещу демилитаризираната зона. На никого – нито на военнослужещи, нито на граждански лица – не се разрешава да преминават военната демаркационна линия без специално разрешение от военната комисия по примирието. На лицата, намиращи се в демилитаризираната зона – били те военнослужещи или граждански лица – не се разрешава достъп на територията на едната или другата страна без специално разрешение на командващия в този район, където даденото лице желае да отиде. На никого – нито на военнослужещи, нито на граждански лица – не се разрешава достъп в демилитаризираната зона, с изключение на лицата, които се занимават с въпросите на гражданската администрация и за подпомагане на населението, а също така на лицата, които имат специално разрешение за това от военната комисия по примирието. За гражданската администрация и за оказването на помощ в онази част на демилитаризираната зона, която се намира северно от военната демаркационна линия, ще носят съвместна отговорност върховния командващ Корейската народна армия и командващият китайските народни доброволци; отговорността за гражданската администраиция и за оказването на помощ в онази част на демилитаризиранат зона, която се намира южно от военната демаркационна линия ще носи главнокомандващия въоръжените сили на Обединените нации. Броят на лицата – както на военнослужещи, така и цивилни – от двете страни, на които ще бъде разрешен достъп в демилитаризираната зона за осъществяване на гражданското управление и за оказване помощ на населението, ще се определя от командващите на двете страни, но при никакви обстоятелства общият брой на лицата от всяка страна, чието пребиваване в демилитаризираната зона е разрешено, не бива да надхвърля хиляда във всеки момент. Числеността на гражданската полиция и нейното въоръжение ще бъдат определени от военната комисия по примирието. На другите лица ще бъде забранено да носят оръжие без специално разрешение за това от военната комисия по примирието. В този член се казва също, че нищо от онова, което се съдържа в него, не бива да бъде изтълкувано като ограничаване на пълната свобода на военната комисия по примирието, на комисията за наблюдение за примирието от представители на неутрални държави и на техните органи и персонал да влизат в демилитаризираната зона, да излизат от нея и да се движат в нейните граници, а също така на всички други лица, материали и оборудване, чиито достъп в демилитаризираната зона е специално разрешен от военната комисия по примирието. Този член предвижда също, че водите на устието на река Ханган трябва да бъдат открити за граждански плавателни съдове на двете страни навсякъде, където единият бряг на реката се контролира от едната страна, а другият бряг се контролира от другата страна. Гражданските плавателни съдове на всяка страна се ползват от правото на безпрепятствен достъп на сушата, намираща се под военния контрол на съответната страна. Член втори предвижда конкретните условия за прекратяване на огъня и за примирието. Този член се състои от три части. А.Общи положения. Двете страни ще издадат заповед за пълното прекратяване на всякакъв род военни действия в Корея от всички въоръжени сили, намиращи се под тяхно командване, включително всички части и персонала на сухопътните, военно-морските и военно-въздушните сили, 12 часа след подписването на споразумението за примирие и ще осигурят изпълнението на тази заповед. В продължение на 72 часа след като влезе в сила споразумението за примирие, двете страни ще изтеглят всички свои въоръжени сили и ще откарат снаряжението и оборудването от демилитаризираната зона. Всички минни полета, телени заграждения и други заграждения трябва да бъдат ликвидирани в демилитаризираната зона по указанието и под надзора на военната комисия по примирието в продължение на 45 дни, след като изтече 72-часовият период. В продължение на 10 дни, след като влезе в сила споразумението за примирие, всяка една от страните ще изтегли всички свои въоръжени сили и ще откара снаряжението и оборудването от тила, от крайбрежните острови и от корейските води на другата страна. Ако въоръжените сили на едната или другата страна не бъдат изтеглени за този срок и няма взаимно съгласувана и основателна причина за това отсрочване, другата страна има право да вземе всякакви мерки, които тя сметне за необходими, за да запази сигурността и реда. Двете страни трябва да прекратят изпращането на военни подкрепления в Корея под формата на въоръжен персонал. Обаче замяна на части и военнослужещи ще се разрешава въз основа на принципа един човек за един, но при условие, че в продължение на един календарен месец всяка страна ще изпрати в Корея не повече от 35,000 военнослужещи. Двете страни трябва да прекратят доставянето на подкрепления в Корея под формата на бойни самолети, бронирани коли, въоръжение и боеприпаси. Обаче споразумението за примирие предвижда, че бойните самолети, бронираните коли, въоръжението и боеприпасите, унищожени, повредени или износени през периода на примирието, могат да бъдат заменени въз основа на принципа едно за едно при условие, че въоръжението ще бъде от същия тип и със същата ефикасност. Замяната на военен персонал, самолети, бронирани коли, въоръжение и боеприпаси може да се извършва през 10 установени пункта за разтоварване. Двете страни трябва да представят на военната комисия по примирието и на комисията за наблюдение за примирието от представители на неутрални държави доклади, в които да се съобщава за местата, през които ще пристига или заминава военен персонал, и за броя на военнослужещите, които отпътуват или пристигат в Корея през едно или друго такова място, а също така доклади за доставянето или изнасянето на самолети, бронирани коли, въоръжение и боеприпаси. Всяка страна трябва да осигури съблюдаването на всички условия на споразумението за примирие от целия персонал, който се намира под нейно командване. Да спазва всички условия на споразумението за примирие. В случай на нарушаване на условията всяка страна трябва съответно да наказва виновните. Двете страни са длъжни да осигурят охраната и да окажат всевъзможна помощ и с всички мерки да сътрудничат с членовете на военната комисия по примирието и на комисията за наблюдение за примирието от представители на неутрални държави и с подведомствените им органи, за да ги улеснят при изпълнението на онези функции и задължения, които ще им бъдат възложени. Споразумението за примирие се отнася за всички сухопътни, военноморски и военновъздушни сили, намиращи се под военния контрол на едната или другата страна. Тези въоръжени сили са длъжни да зачитат неприкосновеността на демилитаризираната зона, на районите в Корея, които са под военния контрол на противоположната страна, на водите, контролирани от другата страна, и на въздушното пространство над демилитаризираната зона и на територията, намираща се под военния контрол на другата страна. Отговорността за изпълнението и осъществяването на условията на споразумението за примирие се възлага на командащите на двете страни. Командващите на двете страни трябва да изработят съответни мерки за спазване на условията на споразумението за примирие от целия персонал, командван от тях. Б.Военната комисия по примирието. Тази част предвижда да се създаде военна комисия по примирието в състав по пет старши офицери от всяка страна. Три члена на комисията от всяка страна трябва да бъдат пълни генерали или адмирали. Останалите двама члена могат да бъдат генерал-майори, бригадни генерали, полковници или офицери от съответния ранг. Военната комисия по примирието ще бъде подпомагана от 10 смесени групи наблюдатели. Всяка група ще се състои от четири-шест старши офицери, половинаат от които ще бъдат назначени от корейско-китайската страна, а другата половина – от командването на Обединените нации. Главната задача на военната комисия ще бъде да следи за осъществяването на споразумението за примирие и да урежда чрез преговори всеки случай на нарушаване на споразумението за примирие. Военната комисия ще учреди свой щаб в района на Панминчжон и ще функционира като смесена организация без председател. По молба на едната или другата страна военната комисия може да изпрати групи наблюдатели, за да разследват случаите на нарушаване споразумението за примирие в демилитаризираната зона или в района на устието на река Ханган. Военната комисия или старшият член на комисията от всяка страна имат право да се обърнат към Комисията от представител на неутрални държави с молба да се разследва всеки случай на нарушаване на споразумението за примирие извън пределите на демилитаризираната зона. Военната комисия ще се събира ежедневно. Прекъсване за не повече от 7 дни може да бъде обявено със съгласието на старшите членове на комисията от всяка страна, при което прекъснатите заседания могат да се възобновят по искане на старшия член на всяка страна, направено 24 часа преди следващото заседание. Военната комисия може да препоръча на командващите на двете страни поправки и допълнение към споразумението за примирие. Такива поправки трябва да бъдат насочени главно към това – да направят споразумението за примирие по-ефикасно. С. Комисията за наблюдение за примирието от представители на неутрални държави. Тази част от споразумението предвижда да се създаде комисия от представители на неутрални държави, състояща се от четири старши офицери, двама от които ще бъдат назначени измежду представителите на неутрални държави по предложение на корейската и китайската страна, а именно измежду представителите на Полша и Чехословакия. Другите двама членове на комисията ще бъдат представители на неутрални страни, посочени от командването на Обединените нации, а именно – на Швеция и Швейцария. За да се подпомогне комисията от представител на неутрални държави, ще бъдат създадени 20 инспекционни групи от представители на неутралните държави. Тези инспекционни групи ще отговарят само пред комисията от представители на неутрални държави, ще докладват и ще се продчиняват на нея. Всяка инспекционна група ще се състои от не по-малко от четирима офицери, половината от които ще бъдат от неутралните страни, набелязани от корейската и китайската страна, а другата половина – от неутралните страни, набелязани от Обединените нации. Главната квартира на комисията от представители на неутрални държави ще се намира близо до главната квартира на военната комисия по примирието. Инспекционните групи ще бъдат разквартирувани в петте пункта за разтоварване, които се контролират от корейската и китайската страна – Шиничу, Чхонгчин, Хинам, Манехочин и Шинанчу – и в петте пункта за разтоварване, намиращи се под военния контрол на командването на ООН – Инчон, Тегу, Пусан, Канин и Кунсан. Освен това се създават 10 резервни подвижни инспекционни групи от представители на неутралните страни, които ще бъдат разквартирувани в района на главната квартира на комисията за наблюдение за примирието от представители на неутрални държави. Не повече от половината от членовете на подвижните инспекционни групи могат да бъдат изпратени за разследване едновременно по молба на старшия член на военната комисия по примирето от всяка страна. Комисията за набюдение за примирието от представители на неутрални държави с помощта на своите членове и на всички неутрални инспекционни групи трябва да следи за заменянето на военния персонал, на бойните самолети, бронираните коли, въоръжението и боеприпасите през пунктовете за разтоварване, за които е постигната договореност в споразумението. Освен това комисията от представител на неутрални държави трябва да разследва всички случаи на нарушаване на споразумението за примирие извън демилитаризираната зона. Тази комисия ще се събира ежедневно. Прекъсване може да бъде обявено за не повече от 7 дни, при което то може да бъде прекратено по искане на старшия член на комисията от всяка страна, направено 24 часа преди следващото заседание. Копия от протоколите на заседанията на комисията от представители на неутрални държави и докладите, представяни от неутралните инспекционни групи, относно резултатите от обследванията, разследванията и инспектирванията, трябва да се представят на военната комисия по примирието, колкото е възможно по-бързо. Комисията за наблюдение за примирието от представители на неутрални държави може да представя препоръки на военната комисия по примирието за поправки или допълнения към споразумението за примирие. Тези поправки и допълнения трябва да бъдат насочени главно към това – да направят споразумението по-ефикасно. Член трети от споразумението за примирие гласи: Въпросът за военнопленниците, които се намират у всяка страна в момента, когато влезе в сила споразумението за примирие ще бъде разрешен съгласно следното условие. В продължение на 60 дни след влизането на споразумението за примирие в сила всяка страна трябва без забавяне да репатрира непосредствено на групи всички намиращи се у нея военнопленници, които настояват да бъдат репатрирарни. Всяка страна трябва да освободи всички останали военнопленници, които не бъдат репатрирани непосредствено, и да ги предаде на разположение на комисията по репатрирането от представители на неутрални държиави, съгласно положението за компетенцията на тази комисия. Всяка страна се задължава, че няма да използва във военните действия в корейския конфликт военнопленниците, когато те бъдат освободени и репатрирани. Всички болни и ранени военнопленници, които настояват да бъдат репатрирани, ще бъдат репатрирани най-напред. За място, където ще бъдат докарвани и приемани военнопленниците, се избира Панминчжон. В случай на необходимост ще бъдат установени допълнително място или места за доставяне и приемане на военнопленниците в демилитаризираната зона. Създаден е комитет по репатрирането на военнопленниците. Той ще се състои от 6 старши офицери, по трима от всяка страна. Под общото наблюдение и ръководство на военната комисия по примирието този комитет ще бъде отговорен за координирането на конкретните планове на двете страни по репатрирането на военнопленниците и по наблюдението, как двете страни изпълняват всички положения на споразумението за примирие, които се отнасят за репатрирането на военнопленниците. Веднага, след като влезе в сила споразумението за примирие, ще бъдат създадени три съвместни отряда на Червен кръст, съставени от представители на дружествата на Червен кръст на Корейската народнодемократична република и Китайската народна република и от представители на националните дружества на Червен кръст от страните, чиито войски се намират под командването на ООН. Съвместните отряди на Червен кръст ще помагат за докарването и приемането на военнопленниците на мястото или местата за доставяне и приемане на военнопленниците. Те ще посещават лагерите за военнопленници на двете страни с цел да се подобри положението на военнопленниците и за да предават подаръци, които биха могли да подобрят положението на военнопленниците. Съвместните отряди на Червен кръст ще обслужват военнопленниците по пътя от лагера за военнопленници до мястото или местата за предаване и приемане на военнопленниците. Един отряд ще се състои от 20 души, по 10 представители на националните дружества на Червен кръст от всяка страна. Този отряд ще помага за доставянето и приемането на военнопленниците на двете страни на мястото или местата за доставяне и приемане на военнопленниците. Председателят за този отряд ще се назначава всеки ден поред измежду представители на дружествата на Червен кръст на двете страни. Друг отряд ще се състои от 60 души, по 30 представители от националните дружества на Червен кръст от всяка страна. Този отряд ще посещава лагерите за военнопленници, контролиран от корейско-китайската страна. Председател на този отряд ще бъде представител на корейско-китайската страна. Трети отряд ще се състои от 60 души, по 30 представители на националните дружества на Червен кръст от всяка страна. Този отряд ще посещава лагерите за военнопленници, контролиран от командването на ООН. Председател на този отряд ще бъде представител на страната на командването на ООН. Командващите на двете страни ще сътрудничат напълно със съвместните отряди на Червен кръст при изпълнението на функциите на тези отряди и се задължават да осигурят сигурността на персонала на тези отряди на Червен кръст в района, намиращ се под техния военен контрол. Не по-късно от 10 дни след като влезе в сила споразумението за примирие, всяка страна ще представи на другата страна пълни данни за военнопленниците, избягали след последваната размяна на сведения и информации за военнопленниците или умрели в плен. Ако някой военнопленник избяга или умре след предаването на допълнителната информация, страната, у която се намират военнопленниците, трябва да представи в продължение на 10 дни съответни данни на другата страна. Всеки избягал военнопленник, който след като привърши доставянето и приемането на военнопленниците, се върне към страната, която го е държала в плен, ще бъде изпратен на разположение на военната комисия по примирието. Всички граждански лица, които желаят да се върнат отвъд демаракационната линия, където са живели до започването на корейската война, ще получат разрешение и съдействие от страна на командващите на територията, където те са жевели в момента на влизането на споразумението за примие в сила. Всички граждански лица – чужденци, които в момента на влизането на споразумението за примирие в сила живеят на територията, намираща се под военния контрол на едната страна, и желаят да преминат на територията, намираща се под военния контрол на другата страна, ще получат разрешение да сторят това и ще им бъде оказано съдействие. Всяка страна ще назначи по двама старши-офицери, които ще влязат в състава на Комитета за съдействие за връщане на разселените граждански лица. Под общото наблюдение и ръководство на военната комисия по примирието този комитет ще съблюдава конкретните планове на двете страни за съдействие за връщането на гражданските лица и ще следи двете страни да изпълняват всички положения на споразумението за примирие, които се отнасят за връщането на гражданските лица. Член четвърти от споразумението за примире е препоръка до заинтересуваните правителства на двете страни. Членът гласи: С цел да се осигури мирното разрешаване на корейския въпрос военните комнадващи на двете страни с настоящото препоръчват на правителствата на заинтересуваните страни в продължение на три месеца, след като бъде подписано примирието и като влезе в сила, да свикат политическа конференция на по-високо равнище с участието на представител на двете страни, за да бъдат разрешени чрез преговори въпросите за изтегляне на всички чужди въоръжени сили от Корея, за мирно разрешаване на корейския въпрос и т.н. Член пети на споразумението за примирие засяга редица въпроси. Този член гласи, че поправките и допълненията към споразумението за примирие трябва да се бъдат приемани с взаимно съгласие на командващите на двете страни. Членовете и параграфите на споразумението за примирие ще остават в сила дотогава, докато те не бъдат заменени от взаимно съгласувани поправки и допълнения или докато бъде прието в съответното споразумение постановление за мирно разрешаване на спора между двете страни на политическо равнище. Всички положения на споразумението за примире освен положението, че всички враждебни действия трябва да бъдат прекратени напълно 12 часа след подписването на примирето, ще влязат в сила в 22 часа на 27 юли 1953 г.

Характерни особености на войната[редактиране | edit source]

  1. Това е първият и единствен случай, когато общото събрание на ООН успява да вземе бързо решение и да може да го приложи, преди някоя от постоянните членки да наложи вето. Така войната може да я изнасят американците, но тя се води под флага на ООН, за разлика от по-късните конфликти – Виетнам, Афганистан, Ирак.
  2. Използва се план за заграждане в чувал на армията на КНДР с цел разкъсването ѝ, и впоследствие нейното унищожаване (който не е осъществен).
  3. Прави се морски десант на сравнително неочаквано място, в близост до стратегически обекти.
  4. Широко се използва авиацията за материално осигуряване и попълване с резерви и подкрепления.
  5. Крайно недалновидна политико-стратегическа преценка на ситуацията от страна на САЩ. Макар и КНДР да се явява агресор, зад нея стоят две велики сили, които не биха позволили толкова близо до тях да се разполагат американски части.
  6. Флотът оказва голяма роля във войната, и по специално самолетоносачите от Тихоокеанският флот. Елитните части на САЩ – морските пехотинци – също са включени в бойни действия, като се проявяват особено в боевете при Пусан и десанта в Инчхън.
  7. Плановете на двете командвания са включвали светкавична война, бързо разбиване на вражеските сили и групировки, и завземане на важни стратегически обекти.
  8. Войната вместо да обедини Корея, отваря нови рани и вече пред обединението на Корея по мирен път стоят и психологически проблеми.
  9. Мирният договор е подписан с главна цел да се запази статуквото в източна Азия между великите сили и не променя с нищо положението от преди войната.


Външни препратки[редактиране | edit source]

  • День-М-2 Интересен поглед върху Корейската война - на руски