Генералисимус
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Генералисимус (на латински: generalissimus — „най-главният“) е най-висшето военно звание в много страни. Стои над маршал (фелдмаршал) и адмирал (гросадмирал).
Присвоявано е на пълководец, командващ в хода на войната няколко, най-често съюзни армии, а в някои случаи - на държавни дейци или лица от семейства на царстващи династии, като почетно звание.
Съдържание |
[редактиране] Известни генералисимуси
[редактиране] Русия и СССР
- първи генералисимус[1] - Алексей Семьонович Шеин (1662 - 1700)
- втори генералисимус (според някои историци е първи)[2] - Александър Данилович Меншиков (1673 - 1729)
- трети генералисимус - принц Антон-Улрих Брауншвайг-Люнебургски (1714 - 1776)
- четвърти генералисимус - княз Александър Василиевич Суворов, граф Суворов-Римникски (1729 - 1800)
- Йосиф Сталин (1879 - 1953) - съветски политик
[редактиране] Други страни
- Хуан Австрийски (1547 - 1578) - пълководец на Свещената Римска империя
- Евгений Савойски (1663 - 1736) - пълководец на Свещената Римска империя
- Франсиско де Миранда (1750 - 1816) - южноамерикански революционер, герой на Венецуела
- Чан Кайшъ (изговаряно още Дзян Дзиешъ, в повечето български и руски стари източници се среща като Чан Кайши, 1887 - 1975) – китайски политик.
- Франсиско Франко (1892 - 1975) - испански офицер и политик.
- Ким Ир Сен (1912 - 1994) - корейски политик
- Антонио Лопес де Санта Ана - мексикански военен, политически и държавен деец, генерал и генералисимус.
