Евгений Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евгений Савойски
K.u.k. Feldmarschall -1918.png
• 1693   Фелдмаршал
Председател на Хофкригсрата • 1703–1736
Prinz-Eugen-von-Savoyen1.jpg
Ойген Принц Савойски (1663-1736),
автор : Якоб ван Шупен
Информация
Служил на
Хабсбургска монархия
  Австрийска империя
Род войски
Свещена Римска империя
Имперска и Кралска армия
Войни Голяма турска война (1667 - 1700)
Деветгодишна война(1688–1697)
Война за испанското наследство (1701—1714)
Австро-турска война (1716-1718)
Война за полското наследство (1733—1735)
Битки ЗентаКарпиКиариБленхаймТориноТулонАуденардеАуденардеЛилМалплакеДененПетроварадинБелград
Отличия
Орден на Златното руно
1687

Живял 18 октомври 166324 април 1736
Роден Париж, Франция
Починал Виена, Австрия
Друга работа Губернатор на Хабсбургска Нидерландия
Евгений Савойски в Общомедия

Франсоа-Йожен, принц на Савоя-Каринян (на френски: François-Eugène, Prince of Savoy-Carignan, на немски:Prinz Eugen von Savoyen) е австрийски благородник и генерал, участвал активно в Австро-турската война (1667 - 1700) г., Войната за Испанското наследство (1701-1714) г. и в Австро-турската война (1716-1718) г.

Биография[редактиране | edit source]

Народностната принадлежност на принц Евгений Савойски трудно може да се определи. Той е пряк мъжки наследник на савойския херцог Карло-Емануеле I по линията Кариняно (Каринян), но твърде далечен, за да има династични шансове да заеме савойския престол. Неговият баща Еудженио-Маурицио живее във Франция и дори носи френската титла граф на Соасон. Самият Евгений Савойски също е роден в Париж и израства там до 17-тата си годишнина. Неговата майка е племенницата на кардинал Мазарини - Олимпия Манчини. В Париж упорито се носят слухове, че действителният баща на малкия принц е самият Луи XIV, но сериозният анализ показва, че това е невъзможно - по това време Манчини не е била вече негова любовница. Именно поради това обстоятелство обаче тя е държана настрани от двора и от кралското обкръжение, които предизвиква трудности в детството на принца. На 10-годишна възраст бащата на Евгений умира, а на 17 години в резултат от т.нар. Афера с отровите майка му е изгонена от Франция. В същото време военна комисия отказва на Евгений да го приеме в редиците на френската армия и той открива, че вече нищо не го задържа там. Напуска владенията на Луи XIV без съжаление и с натрупана лична омраза срещу него.

Военна кариера в Австрия[редактиране | edit source]

След кратък престой в Савоя Евгений се насочва към Австрия, където поради започналата война с Османската империя се търсят войници. Освен това неговият брат Луи-Жул служи като полковник при император Леополд I и неговата смърт в битка с турците кара Евгений да се надява, че ще получи поста на брат си. Когато открива императора в Пасау (по време на обсадата на Виена през лятото на 1683 г.), Евгений разбира, че мястото вече е заето, но все пак му е поверено командването на малка кавалерийска част. На 7 юли е първата му изява в отбраната на австрийската столица, след което смелите му действия водят дотам, че получава свой драгунски полк още преди края на годината. В следващите години участва активно в австрийското настъпление, ранен е при обсадата на Буда, но не напуска полка си и отново е ранен при обсадата на Белград. Този път състоянието му е сериозно и той временно се оттегля във Виена, за да се възстанови.

Великата победа[редактиране | edit source]

През 1690 и 1691 г. австрийците търпят поражения в Унгария, но Евгений Савойски не участва в тези военни действия, тъй като временно се включва в Деветгодишната война срещу Луи XIV. Той сътрудничи на своя роднина, савойския херцог, в италианските кампании, участва в инвазията в Прованс, но без особен успех. Когато през 1696 г. Савоя и Франция се помиряват, той отново се връща в Австрия. На следващата година е назначен за главнокомандващ австрийската армия в Унгария - за пръв път начело на всичките сили на империята. Изборът се оказва удачен, тъй като на 11 септември 1697 г. успява с ловки маневри да изненада и принуди османците към сражение, което се състои при Зента край река Тиса. Османските армии са разбити напълно - една от най-категоричните австрийски победи изобщо, което довежда до непосредствени мирни преговори и в крайна сметка - до договора в Карловиц (1699 г.). Именно битката при Зента утвърждава Евгений Савойски като най-важна фигура в австрийското командване и му осигурява първоначалната военна слава.

Участие във войната за Испанското наследство[редактиране | edit source]

Докато текат последните действия от войната с османците, на европейската дипломатическа сцена се поставя въпросът за испанското наследство. Очертава се нова война между Австрия и Франция, а когато Луи XIV издига претенции за цялото испанско наследство, Австрия се включва в създадения срещу него Велик съюз. По време на Войната за испанското наследство Евгений Савойски действа първоначално в северна Италия в защита на Миланското херцогство. На 1 февруари 1702 г. той побеждава французите при Кремона и пленява техния командир херцог дьо Вилроа. След това, въпреки численото си превъзходство, новият френски командир, херцог дьо Вандом, не успява да го изтласка от Италия.

Принц Евгений установява отлично сътрудничество със способния английски генерал херцог Марлборо, с когото действат заедно в Германия през 1704 г. Целта на двамата генерали е да предотвратят съединяването на френската и баварската армия и отправянето им към Виена. На 13 август те пресрещат френската армия при Бленхайм и я разбиват. Сражението е емблематично за залеза на френската военна мощ. Освен това то символизира стабилността на Великия съюз и довежда до излизането на Бавария от войната. През 1705 г. Евгений се връща в Италия, където заедно със савойския херцог Виторио-Амедео II се бие срещу французите при Торино. Победата им слага край на френското присъствие в Италия. През следващата година те нахлуват отново в Прованс, но акцията завършва безславно, парирана от френската армия. Победите на Марлборо и принц Евгений довеждат Франция до остра криза, която дава възможност за решително усилие за смазване на Франция. На 11 септември 1709 г. обаче французите се бият добре срещу общата армия на двамата генерали в битката при Малплаке. Новият им главнокомандващ Вилар им вдъхва увереност и тази битка донякъде обръща хода на войната. Оттеглянето на Англия и Холандия през 1712 г. оставя австрийците сами срещу Франция. Опитите на Евгений да срази Франция се провалят окончателно след срежението при Денен през същата 1712 г., в което Вилар побеждава и впоследствие представя така нещата, сякаш опасността за Франция е преминала.

Отново на югоизток[редактиране | edit source]

Не много след мирния договор с Франция през 1714 г. принц Евгений предвожда австрийската армия в нова война с османците (1715-1718 г.). Победата му при Петроварадин през 1716 г. отблъсква турското нападение, а на следващата година австрийците превземат Белград. С мирния договор от Пожаревац Австрия получава Белградския пашалък и Олтения, включително Белград, а принц Евгений е назначен за техен управител. Основната му цел е да пресели в тях германски колонизатори, които да разработят изоставената земя. Скоро след това се оттегля от активна военна служба и става влиятелен съветник на император Карл VI.

Отношение към Русия[редактиране | edit source]

През 20-те години подтиква правителството към съюз с Русия, вярвайки, че така ще се осигури силна лидерска позиция на Австрия в Европа. Карл VI обаче не следва съвета му да поддържа силна армия и когато през 1733 г. започва Войната за Полското наследство, принцът се оказва без адекватни военни сили да спре френското нашествие в Италия.

Евгений Савойски умира на 21 април 1736 г. във Виена.

В негова чест е наименувана 7-ма СС доброволческа планинска дивизия "Принц Ойген", от Вафен-СС, през Втората световна война.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]