Генерален секретар на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Генерален секретар на ООН
United Nations Secretary-General
Емблема на ООН
Действащ
Антониу Гутериш
от 1 януари 2017 г.
Информация
ОбръщениеВаше Превъзходителство
СедалищеНю Йорк, САЩ
Номиниран отСъвет за сигурност на ООН
Назначен отОбщо събрание на ООН
Мандат5 години
Създаден26 юни 1945 г.
ПървиТрюгве Ли
Сайтwww.un.org
Генерален секретар на ООН в Общомедия

Генералният секретар на ООН е най-високо поставеното в администрацията на ООН длъжностно лице.

Настоящият генерален секретар е Антониу Гутериш от Португалия. Той встъпва в длъжност на 1 януари 2017 г.

Избор[редактиране | редактиране на кода]

Избира се и се назначава от Общото събрание на ООН по препоръка на Съвета за сигурност на ООН за мандат от 5 години с възможност за преизбиране за следващ мандат, като в устава на ООН не е фиксиран максимален брой на мандатите. Нито един генерален секретар не е избиран за повече от 2 мандата. Поради това, че кандидатът бива номиниран по препоръка на Съвета за сигурност, всяка една от петте държавни постоянни членки на Съвета за сигурност може да наложи вето върху номинацията на даден кандидат. Също така с течение на времето възникват някои условия и правила за избора на генерален секретар: кандидатите подлежат на ротация на регионален (континентален) принцип и не могат да са граждани на някоя от страните членки на Съвета за сигурност.

В началото на 60-те години, лидерът на СССР, Никита Хрушчов, започва кампания, целяща премахването на позицията генерален секретар. Численото превъзходство на Западните държави, в съчетание с правилото „една държава, един глас“, означава, че винаги представителя на ООН ще бъде от Западните държави и съответно ще бъде съпричастен към тяхната кауза. Предложението на съветите е позицията на генерален секретар да бъде заменена с ръководно тяло от трима (триумвират) с по един представител от Западните държави, Източния блок и Необвързаните държави. Тази идея пропада, тъй като неутралните страни не подкрепят съветското предложение.

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Седалището на генералния секретар е в главната сграда на организацията в Ню Йорк. Под негово ръководство е Секретариатът на ООН, като съгласно правилата персоналът на този орган се назначава и освобождава от длъжност от генералния секретар.

Генералният секретар на ООН е отговорен за действията си единствено пред ООН и своята дейност е автономен, тоест не може да получава напътствия или да бъде отговорен пред държавни институции или държавни глави от страните-членове на ООН.

Генералният секретар е изключително зависим от подкрепата на страните членки на ООН. Той трябва да взима под внимание и да се съобразява с желанията и стремежите на отделните държави, но също така и да устоява ценностите и моралният авторитет на ООН. Негова основна цел е мира, дори това да значи да оспорва и да не се съгласява със страните членки.

Сред основните задължения на генералния секретар е да представя всяка важна информация пред Съвета за сигурност, която е свързана с международния мир и безопасност.

Резиденция[редактиране | редактиране на кода]

Официалната резиденция на генералния секретар е пететажна къща в Сътън Плейс, МанхатънНю Йорк. Построена през 1921 г., тя бива дарена на ООН през 1972 г.

Списък на генералните секретари на ООН[редактиране | редактиране на кода]

# Портрет Генерален секретар Период на поста Държава Регион Причина за прекратяване на мандата
Гледуин Джеб 24 октомври 1945 –
1 февруари 1946
Великобритания Западна Европа и Други Заема длъжността до избора на Тригве Ли за генерален секретар
1 Тригве Ли 1 февруари 1946 –
10 ноември 1952
Норвегия Западна Европа и Други Подава оставка
Първоначално препоръчан от Съветския съюз, по-късно си подава оставката именно заради натиск от страна на СССР.
2 Даг Хамаршелд 10 април 1953 –
18 септември 1961
Швеция Западна Европа и Други Загива в самолетна катастрофа в Северна Родезия (днешна Замбия), пътувайки на миротворна мисия за Конго
Първоначално избран като компромисен вариант за генерален секретар от неутрална държава, СССР не одобряват намесата на Хамаршелд в Конгоанската криза. Стига се до предложение от страна за СССР за премахване на позицията на генерален секретар, замествайки я с трима ръководители, по един представител на Западните държави, Източния блок и Необвързаните страни. Джон Кенеди нарича Хамаршелд „най-великия държавник на нашия век“.
3 У Тан
30 ноември 1961 –
31 декември 1971
Мианмар Азия Отказва да бъде преизбран за трети мандат.
След протест на Франция по повод подкрепата на Тан за Алжирската независимост и на арабите (Бирма подкрепя Израел), Тан първоначално е избран само за да довърши мандата на Хамаршелд. Той е първият генерален секретар от Азия. Годината след избирането си бива преизбран за втори пълен петгодишен мандат.
4 Курт Валдхайм 1 януари 1972 –
31 декември 1981
Австрия Западна Европа и Други Вето от страна на Китай за трети негов мандат
В средата на 80-те години бива заподозрян и разследван за военнопрестъпник поради връзките му с нацистките окупационни войски.
5 Хавиер Перес де Куеляр 1 януари 1982 –
31 декември 1991
Перу Латинска Америка и Карибите Отказва да бъде преизбран за трети мандат.
Перес де Куеляр става първият генерален секретар от Америките.
6 Бутрос Бутрос-Гали 1 януари 1992 –
31 декември 1996
Египет Африка Вето от страна на САЩ за подновяване на мандата му.
Избран по настояване на Движението на необвързаните държави следващият генерален секретар да е от Африка. САЩ налагат вето върху преизбирането му, тъй като според тях Бутрос –Гали не успява да проведе нужните реформи в ООН.
7 Кофи Анан 1 януари 1997 –
31 декември 2006
Гана Африка Оттегля се след два пълни мандата
8 Бан Ки Мун 1 януари 2007–
31 декември 2016
Южна Корея Азия Оттегля се след два пълни мандата
Бан е вторият азиатец, който бива избиран за генерален секретар. Преизбран за втори мандат с всеобщо одобрение от Общото събрание на 21 юни 2011 г.
9 Антониу Гутериш 1 януари 2017–
Португалия Европа -
Гутериш е първият европеец генерален секретар на ООН след Курт Валдхайм. Той е и първият генерален секретар, който е роден след основаването на ООН. От 1995 до 2002 г. е министър-председател на Португалия. През 1999 – 2005 е президент на Социалистическия интернационал, а от 2005 до 2015 г. оглавява Върховния комисариат за бежанците към ООН.
Регионални групи на ООН Генерални секретари Брой мандата
Западна Европа и Други 4 7
Източна Европа 0 0
Латинска Америка и Карибите 1 2
Азиатско-тихоокеански регион 2 4
Африка 2 3
Карта показваща кои държави са имали техен гражданин като генерален секретар на ООН.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Secretary-General of the United Nations в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​