Хавиер Перес де Куеляр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хавиер Перес де Куеляр
перуански дипломат
Хавиер Перес де Куеляр 
Роден: 19 януари 1920
Лима, Перу

Хавиер Перес де Куеляр (роден на 19 януари 1920, в Лима) е перуански дипломат, който служи като пети генерален секретар на Организацията на обединените нации от 1 януари 1982 до 31 декември, 1991.

Учи в Colegio San Agustín на Лима, а след това в Pontificia Universidad Católica в Перу. През 1995 г. той се изправи безуспешно срещу Алберто Фухимори за президент на Перу. Той е председател на Съвета на министрите, както и министър на външните работи от ноември 2000 до юли 2001 г., по време на бурен период след оставката на Фухимори по обвинения в корупция. През септември 2004 г., той напусна поста си като посланик на Перу. Със смъртта на Курт Валдхайм през юни 2007 г., той става най-старите бивш генерален секретар на Организацията на обединените нации. Перес де Куеляр в момента е член на Етичната комисия на Международния олимпийски комитет, с централа в Лозана, Швейцария, съветник на ЮНЕСКО в Париж, Франция, както и на Международния Червен кръст в Женева, Швейцария.

Дипломатическа кариера[редактиране | edit source]

Хавиер Перес де Куеляр се присъединява към Министерството на външните работи през 1940 г. и на дипломатическа служба през 1944 г., служещ впоследствие като секретар в посолствата на Перу във Франция, където той се среща и се оженва за първата си съпруга, бивша Ивет Робъртс; Обединеното кралство, Боливия и Бразилия. По-късно той е бил посланик на Швейцария, на Съветския съюз, (едновременно в Полша), и Венецуела. От първия си брак, г-н Перес де Куеляр син Франциско (Париж) и дъщеря Агеда Кристина (Лондон).

Бил е младши член на перуанския делегация на Общото събрание на първата си сесия - проведена в Лондон през 1946 г. - и за член на делегациите на 25-ти до 30-тата сесия на Асамблеята. През 1971 г. той е назначен за постоянен представител на Перу за Организацията на обединените нации, и той ръководи делегацията на страната му към всички заседания на Асамблеята от тогава до 1975.

През 1973 и 1974 г., той представлява страната си в Съвета за сигурност, служещ за своя председател по време на събитията в Кипър през юли 1974 година. На 18 септември 1975 г., е назначен специален представител на генералния секретар в Кипър - пост, който заема до декември 1977 г., когато се завръща в перуанската външна служба. По време на престоя си в Кипър се жени за сегашната си съпруга Марсела Семинарио, с която нямат деца.

На 27 февруари 1979 г. е назначен за генерален секретар на ООН по политическите въпроси. От април 1981, докато все още е на този пост, той действа като генерален секретар личен представител за ситуацията, свързана с Афганистан. В това си качество той е посетил Пакистан и Афганистан през април и август на съответната година, за да продължат преговорите, инициирани от Генералния секретар на няколко месеца по-рано.

Генерален секретар на ООН[редактиране | edit source]

На 31 декември, 1981, Перес де Куеляр сменя Курт Валдхайм като Генерален секретар и е преизбран за втори мандат през октомври 1986. По време на двата си мандата, той посредничи за преговорите между Великобритания и Аржентина след Фолклендската война и насърчава усилията на страните от групата "Contadora" за постигане на мир и стабилност в Централна Америка. Застъпва се при преговорите за независимостта на Намибия, конфликта в Западна Сахара между Мароко и фронта "Полисарио", а също така и по кипърския въпрос. Малко преди края на втория си мандат той получава (и отклонява) неофициално предложение от някои членове на Съвета за сигурност да се кандидатира за трети мандат (съкратен на две години), защото в търсенето на наследник на поста му до този момент не е намерена консенсусна кандидатура. Съвсем в края на декември 1991 г. такъв кандидат все пак е одобрен и вторият мандат като генерален секретар на Де Куеляр приключва, както е планирано, на 31 декември, 1991.

Курт Валдхайм генерален секретар на ООН (1 януари 1982 – 1 януари 1992) Бутрос Бутрос-Гали