Хенрик Ибсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенрик Ибсен
норвежки драматург
Хенрик Ибсен 
Роден: 20 март 1828
Шиен, Норвегия
Починал: 23 май 1906
Кристиания (Осло), Норвегия Henrik Ibsen signatur.jpg

Хенрик Юхан Ибсен (на норвежки Henrik Johan Ibsen) е норвежки драматург (20 март 182823 май 1906), наричан „баща на съвременната драма“; считан е за най-големия норвежки автор и един от най-значимите драматурзи на всички времена. Смята се, че Ибсен е най-често поставяният класически драматуг след Уилям Шекспир.

Животопис[редактиране | edit source]

Хенрик Ибсен е роден през 1828 г. в крайморския град Шиен. Баща му, Кнут Ибсен, е бил заможен корабопритежател, който през 1836 г. се разорява. Семейството обеднява и търпи големи лишения. През 1844 г., когато е на шестнадесетгодишна възраст, Хенрик постъпва да учи в една аптека в град Гримста. В този провинциален град той се сблъсква с ограничената еснафска обстановка и впечатленията му от няколкогодишния живот в тоя град са дали значителен жизнен материал за бъдещите му произведения. Първата драма на Ибсен е „Катилина“ (1849) със сюжет от римската история. През 1850 г. той пристига в столицата на Норвегия, Кристиания (днес Осло), с намерение да се запише да следва медицина, но не го приемат. Тогава се насочва към обществена, журналистическа и литературна дейност. През 1851 г. го назначават за художествен ръководител и драматург на Националния театър в Берген. Ибсен започва трудна борба за създаване на национална норвежка драматургия. Борбата му против датското влияние за създаване на норвежки театър продължава и когато през 1857 г. постъпва като художествен ръководител на държавния театър в столицата. Ибсен се е борил и за утвърждаване на норвежкия език като литературен, защото до към средата на 19 век писателите в Норвегия са писали на датски език, като смятали норвежкия за груб, простоват.

Творчество[редактиране | edit source]

Ибсен твори в продължение на повече от 50 години, като е написал голям брой драматични творби. Драмата „Борба за престол“ се отнася към ранните му произведения. Сюжетът ̀и е от далечното минало на Норвегия, събития станали през 13 век. Национално-романтичен сюжет има и драмата „Фру Ингер от Естрот“ (1854). Действието се развива през 16 век, когато Норвегия е била подвластна на Дания. Други пиеси на Ибсен с национална тематика са „Ратниците в Хелголанд“, „Юнашка могила“, „Празникът в Солхауг“ и др. През 1864 г. Ибсен напуска Норвегия по лични причини и дълго живее в Италия и Германия. През 1865 г. завършва поемата „Бранд“. През 1867 г. създава в Италия драматическата поема „Пер Гинт“, богата на приказно-фантастични елементи. Действието ̀и се развива от началото на 19 век до 60-те години, първоначално в долините и планините на Норвигия, после по бреговете на Мароко, в Сахара, в Египет и отново се пренася в Норвегия. През 1877 г. написва драмата „Стълбовете на обществото“. С нея задълбочава критиката си на буржоазната действителност. Няколко години след това пише драмата „Куклен дом“ /Нора/. Тя се отнася към онези творби, които са били посрещнати с най-остри спорове, от една страна утвърдително, от друга — с безпощадни нападки и клевети към автора. Не по-малко спорове предизвиква и следващата драма на Ибсен „Призраци“ (1881). Нито един театър в Норвегия, Швеция, Дания, Германия, Италия и другаде не се решава да постави „Призраци“ на сцена. Едва през 1883 г., две години след възникването на тази драма, една частна трупа, състояща се от ценители на Ибсен, играе „Призраци“ на провинциална сцена. Представлението има огромен успех и постепенно драмата успява да се наложи и на големите театри в Европа. Една година след „Призраци“ излиза Обществен враг (1882), която в известен смисъл представлява продължение на първата. През 80-те и 90-те години на 19 век Ибсен създава драмите „Дивата патица“, „Росмерсхолм“, „Морска жена“, „Хеда Габлер“, „Майстор Солнес“, „Малкият Ейолф“, „Юн Габриел Боркман“, „Когато ние, мъртвите, се пробудим“. В тези негови драми трагизмът все повече се засилва.

Влияние[редактиране | edit source]

Пиесите на Ибсен били скандални за времето си, когато викторианските семейни ценности и морал господстват над Европа и всяко предизвикателство към тях бива считано за безнравствено и възмутително. А творбите на Ибсен разбулват действителността отвъд маската по начин, който всява смут у съвременниците му.

Хенрик Ибсен има голям принос към съвременната театрална сцена с внесената от него критичност и свободно изследване на житейските обстоятелства и проблемите на морала. Викторианските пиеси следвало да са морални драми с главни действащи лица благородници, изправили се срещу тъмните сили; всяка пиеса трябвало да завършва с подходяща поука, но винаги с посланието, че доброто носи щастие, а развратът — болка. Ибсен отправя предизвикателство към тази представа и други възгледи от епохата, разбивайки илюзиите на аудиторията си.

Библиография[редактиране | edit source]

  • 1850 – Catilina (drama)
  • 1850 – Kjæmpehøjen (drama)
  • 1852 – Sancthansnatten (drama)
  • 1855 – Gildet paa Solhoug (drama)
  • 1857 – Fru Inger til Østeraad (drama)
  • 1857 – Olaf Liljekrans (drama)
  • 1858 – Hærmændene paa Helgeland (drama)
  • 1861 – Terje Vigen (lyrikk)
  • 1862 – Kjærlighedens Komedie (drama)
  • 1864 – Kongs-Emnerne (drama)
  • 1866 – Brand (drama)
  • 1867 – Peer Gynt (drama)
  • 1869 – De unges Forbund (drama)
  • 1871 – Digte (lyrikk)
  • 1873 – Kejser og Galilæer (drama)
  • 1877 – Samfundets Støtter (drama)
  • 1879 – Et Dukkehjem (drama)
  • 1881 – Gengangere (drama)
  • 1882 – En Folkefiende (drama)
  • 1884 – Vildanden (drama)
  • 1886 – Rosmersholm (drama)
  • 1888 – Fruen fra Havet (drama)
  • 1890 – Hedda Gabler (drama)
  • 1892 – Bygmester Solness (drama) (Майстор Солнес, бълг. постановка 1980)
  • 1894 – Lille Eyolf (drama)
  • 1896 – John Gabriel Borkman (drama)
  • 1899 – Når vi døde vågner (drama)

Издания[редактиране | edit source]

  • Хенрик Ибсен. Драми. С., Хемус груп, 2003.
  • Хенрик Ибсен. Пет драми. С., Хемус груп, 2010.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Ибсен във времето. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]