Михаил Лермонтов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лермонтов.

Михаил Лермонтов
Mikhail lermontov.jpg
руски писател, поет и художник
Националност: руснак
Роден: 15 октомври 1814 г.
Москва, Русия
Починал: 27 юли 1841 г.
(на 26 г.)
Пятигорск, Русия
Подпис:
Лермонтов Михаил автограф.JPG

Писател:
Движения и стилове: романтизъм

Поет:
Жанр(ове): поезия, роман
Литературни движения и стилове: романтизъм

Михаил Юриевич Лермонтов (на руски: Михаил Юрьевич Лермонтов) е руски поет и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература, наред с Александър Пушкин и Фьодор Тютчев.

Биография[редактиране | edit source]

Лермонтов е роден на 15 октомври (3 октомври стар стил) 1814 в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на 17 век).

Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева[1], която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ.

През 1827 двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832, след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.

През 1834 Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци.

През 1838 със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. През 1840 се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича „голямата надежда на руската литература“.

В началото на 1840 Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ. На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842.

Творчество[редактиране | edit source]

  • 1828 г. - Създава първите си романтични поеми и стихове.
  • 1829 г. - Започва да пише „Демон“.
  • 1830 г. - Изучава и превежда Байрон; Работи над ранните си драми; Първата му проявя се печата(„Пролет“).
  • 1832-1833 г. - Работи над „Демон“ и цикъла кавказки поеми. Пише романа „Вадим“.
  • 1834 г. - Завършва петата редакция на „Демон“.
  • 1835 г. - Написва драмата „Маскарад“. Излиза поемата „Хаджи Абрек“. Работи над драмата „Двама братя“.
  • 1836 г. - Пише романа „Княгиня Лиговска“.
  • 1837 г. - Написва „Смъртта на поета“; Публикува „Бородино“.
  • 1838 г. - Сътрудничи в сп. „Отечествени записки“. Написва „Кинжал“ и шести и седми вариант на „Демон“.
  • 1839 г. - Издава „Бела“, „Фаталист“, „Размисъл“, „Молитва“, „Поет“. Завършва „Мцири“.
  • 1840 г. - Излиза първото издание на „Герой на нашето време“. В Москва излиза сборникът му „Стихотворения“.
  • 1841 г. - Написва „Завещание“, „Оправдание“, „Любовта на мъртвеца“, „Прости, немита Рус“, последния вариант на „Демон“.
  • Април 1841 г. - Печата „Родина“; Второ издание на „Герой на нашето време“.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия Британика, 2004
  • Лермонтовская энциклопедия. М., 1981.
  • Христоматия по литература, 9 клас. Ред. П. Троев и др. С., 1992.
  • Михаил Лермонтов: Pro et contra. СПб., 2002.
  • Лермонтов в воспоминаниях современников. М., 2005 (Биографии и мемуары).
  • Нестор (иеромонах). Поэма М.Ю. Лермонтова "Демон" в контексте христианского миропонимания. СПб., 2007.
  • Вахидова, М. "К престолу вечному Аллы"… Ислам в жизни и творчестве М. Лермонтова. - http://www.portal-credo.ru/site/?act=lib&id=2579.
  • Очман, А. В. Женщины в жизни М. Ю. Лермонтова. М., 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Михаил Лермонтов в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  1. Колектив - Малая советская энциклопедия, Т.5, ГНИ "Болшая советская энциклопедия", 1959, М., с. 499
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mikhail Lermontov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.