Пьотър Чайковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пьотр Илич Чайковски
Porträt des Komponisten Pjotr I. Tschaikowski (1840-1893).jpg
Портрет от Николай Кузнецов, 1893
Информация
Роден 7 май 1840
Вотникск, Русия
Починал 6 ноември* 1893
Санкт Петербург, Русия
Стил класическа музика
Професии композитор
Активни години 1861-1893

Пьо̀тр Илѝч Чайко̀вски (на руски: Пётр Ильи́ч Чайко́вский Пётр Ильи́ч Чайко́вский, [ˈpʲɵtr ɪlʲˈjitɕ tɕajˈkofskʲɪj]) е руски композитор от епохата на Романтизма. Разнообразното му творчество включва симфонии, опери, балет, инструментална и камерна музика и песни. Той е автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар, като балетите „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“, „Тържествена увертюра 1812 година“, „Концерт за фортепиано и оркестър № 1“, последните му три номерирани симфонии и операта „Евгений Онегин“.

Роден в семейство от средната класа, Чайковски се подготвя за чиновническа кариера, въпреки очевидните му музикални заложби. Той се посвещава на музиката въпреки желанието на своето семейство и през 1865 година завършва Санктпетербургската консерватория. Това формално образование, ориентирано към западноевропейската музика, го отделя от съвременното му националистично течение в музиката, най-видни представители на което са групата млади композитори, известна като Могъщата петорка. Професионалните отношения на Чайковски с тях са противоречиви.

Въпреки широката си популярност, Чайковски остава емоционално несигурен през целия си живот, който е белязан от поредица личностни кризи и периоди на депресия. За това допринасят и подтиснатата му хомосексуалност, катастрофалният му брак и внезапният срив на единствената продължителна връзка в живота му, 13-годишните отношения с богатата вдовица Надежда фон Мек. Успоредно с неуредиците в личния му живот, известността на Чайковски нараства, той получава почетни отличия от императора, отпусната му е пожизнена пенсия и е аплодиран в концертните зали по целия свят. Внезапната му смърт на 53-годишна възраст обикновено се отдава на заболяване от холера, макар че някои автори смятат, че става дума за самоубийство.[1][2]

Макар и винаги да е била популярна сред публиката по света, музиката на Чайковски често е отхвърляна от критиците в началото и средата на 20 век като вулгарна и лишена от извисеност.[3] Към края на века статутът на Чайковски като значим композитор вече е твърдо установен.[4]

Съдържание

Биография [редактиране]

Ранни години [редактиране]

Произход и семейство [редактиране]

Семейство Чайковски през 1848 година. От ляво надясно: Пьотр, Александра Андреевна (майката), Александра (сестрата), Зинаида, Николай, Иполит, Иля Петрович (бащата)

Пьотр Илич Чайковски е роден на 7 май (25 април стар стил) 1840 година във Воткинск, малък град във Вятска губерния (днес в република Удмуртия). Бащата, Иля Петрович Чайковски, е инженер от украинскоказашки произход, който по това време има чин подполковник и ръководи известния Воткински завод.[5] Дядото, Петро Фьодорович Чайка, е родом от района на Полтава в Украйна. Майката на композитора, Александра Андреевна Чайковска (с моминско име д'Асие), е с 18 години по-млада от съпруга си. Тя е с френски произход по бащина линия и е втората от трите съпруги на Иля Петрович.[5][6]

Пьотр Чайковски има четирима братя (Николай, Иполит и близнаците Анатолий и Модест) и една сестра (Александра). От първия брак на баща си има и една полусестра - Зинаида.[7][8] Той е по-близък с Александра и с близнаците. Анатолий по-късно става известен юрист, а Модест е драматург, либретист и преводач.[9] Александра се омъжва за Лев Давидов,[10] от когото има четири деца, едно от които, Владимир Давидов (Боб), става „централна фигура в последните години на композитора“.[11] При Давидови Чайковски намира единствената форма на нормален семеен живот през зрелите си години и той често посещава тяхното имение в Камянка в Централна Украйна.[12]

Детство [редактиране]

Рано се развил музикално, той започва да ходи на уроци по пиано на петгодишна възраст.

В Императорското училище по юриспруденция [редактиране]

Начало на музикална кариера [редактиране]

Продължава учението си в Санктпетербургската консерватория от 1861 до 1865 г. През 1866 г. той е назначен за професор по теория и хармония в Московската консерватория, основана през същата година. Остава на този пост до около 1878 г.

Чайковски се жени за по-младата с 8 години Антонина Милюкова, която му писала, обяснявайки му се в любов, на 18 юли 1877 г. Оженват се набързо и той бързо разбира, че не може да понася жена си. Първо се опитва да се самоубие две седмици след сватбата, а после бяга в Санкт Петербург с разбити нерви и се разделя от жена си след само шест седмици. Двамата никога не се срещат отново, въпреки че никога не се развеждат и Чайковски умира женен.

Зрял период [редактиране]

Много по-влиятелна жена в живота на Чайковски е една богата вдовица, мадам Надежда фон Мек, с която той кореспондира от 1877 до 1890 г. По нейно настояване те никога не се срещат. Срещат се съвсем случайно два пъти, но не разменят нито дума. Освен че му дава издръжка от 6000 рубли на година, тя изразява съпричастността си към неговата музикална кариера и обожание на неговата музика. През този период Чайковски постига успех в цяла Европа, както и в САЩ през 1891 г.

Последни години [редактиране]

Само девет дни след представлението на неговата Шеста симфония, Патетическа, през 1893 г. Чайковски умира от холера в дома си в Санкт Петербург. Това обаче е спорен въпрос - ковчегът е отворен за поклонение според православния обичай и всички се сбогували целувайки го - това при починал от холера било абсолютно забранено, което автоматично изключва тази история за смъртта. Има други версии за смъртта, както и за самоубийство по заповед . Той е погребан в Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра в Санкт-Петербург, където почиват всички велики руски композитори .

Музикални творби [редактиране]

Опери [редактиране]

Симфонии [редактиране]

Балет [редактиране]

Бележки [редактиране]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. ((en)) Brown, David. Tchaikovsky: The Man and His Music. New York, Pegasus Books, 2007. ISBN 0-571-23194-2. с. 431-435.
  2. Holden 1995, с. 373-400.
  3. ((en)) Wiley, Roland John. Tchaikovsky, Pyotr Ilyich // The New Grove Dictionary of Music and Musicians, Second Edition. London, MacMillan, 2001. ISBN 1-56159-239-0. с. 25:169.
  4. ((en)) Brown, David. Tchaikovsky, Pyotr Ilyich. // The New Grove Encyclopedia of Music and Musicians. London, MacMillan, 1980. ISBN 0-333-23111-2. с. 18:628-629.
  5. а б Poznansky 1999, с. 1.
  6. Holden 1995, с. 5.
  7. Holden 1995, с. 6, 13.
  8. ((en)) Warrack, John. Tchaikovsky. New York, Charles Scribner's Sons, 1973. ISBN 0684-13558-2. с. 18.
  9. Poznansky 1999, с. 2.
  10. Holden 1995, с. 31.
  11. Holden 1995, с. 202.
  12. Holden 1995, с. 43.
Цитирани източници
  • ((en)) Holden, Anthony. Tchaikovsky: A Biography. New York, Random House, 1995. ISBN 0-679-42006-1.
  • ((en)) Poznansky, Alexander. Tchaikovsky through others' eyes. Bloomington, Indiana University Press, 1999. ISBN 0-253-33545-0.</ref>