Лешникотрошачката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Лешникотрошачката“ - постановка в Императорския Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. Отляво надясно -Клара (Станислава Белинска), Мариана (Лидия Рубцова) и Фриц (Василий Стуколкин)

„Лешникотрошачката” (на руски: „Щелкунчик“) е балет в 2 действия, с хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов, по музика на Пьотър Чайковски. Либретото е по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата се състои в театъра Мариински в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г., заедно с друга опера на Чайковски – „Йоланта”.

Въпреки че първоначалното представление не е било успешно, 20-минутната сюита, която Чайковски обособява отделно от балета, постига успех. Пълната версия на „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност от средата на 20-ти век насам и днес се изпълнява от много балетни трупи, главно около Коледа, особено в САЩ.

„Лешникотрошачката” на Чайковски се е превърнало в едно от неговите най-известни произведения, особено частите включени в сюитата. Произведението е особено известно с това, че се използва челеста, инструмент, с който композиторът вече е работил в неговата по-малко известна симфонична балада „Войвода”. Въпреки че е известен главно като отличителния солов инструмент в „Танцът на Захарната фея” от второ действие на „Лешникотрошачката”, той е използван и на други места в същото действие.

Композиция[редактиране | edit source]

StampsRussia CPA50-53.jpg

След успеха на „Спящата красавица” през 1890 г. Иван Всеволожский, директор на Имперските театри, възлага на Чайковски да композира произведение в две действия, съчетаващо опера и балет. Операта е била „Йоланта”.

За балета Чайковски обединява сили с Мариус Петипа, с когото си е сътрудничил за „Спящата красавица”. Материалът, който Петипа избира, е адаптация на разказа на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките” от Александър Дюма-баща, наречена „Приказка за лешникотрошачката”. Сюжетът на приказката на Хофман (и адаптацията на Дюма) е до голяма степен опростен за целите на балет в 2 действия.

Петипа дава на Чайковски изключително подробни инструкции за композирането на всяка част от произведението, включително темпото и такта. Композиторът не е бил доволен от ограниченията и е работил неохотно по балета.

Завършването на произведението се е забавило и поради факта, че той посещава САЩ за 25 дни, за да дирижира концертите по откриването на Карнеги Хол, и композира част от него във Франция.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Nutcracker“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.