Обой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обой

Обоят е дървен духов инструмент с двойна тръстикова пластинка. Тоновият му обем е от си бемол на малка до сол на трета октава. За обой се нотира на сол ключ. Тембърът на обоя е наситен, пронизителен, с носов оттенък. Тоновете в ниския регистър звучат силно и остро. Най-изразителна и цветна е звучността на инструмента в средния и част от високия регистър. Използва се при тембристи мелодии, при характерни сола-в трета част на симфония №2 от Брамс 3-та част и много други. Щрихите легато, стакато, двоен и троен език се изпълняват с лекота, а флатерцунгите-по-трудно. В класическия двоен състав на оркестъра втория обой може да се смени с английски рог.

Обоят като народен инструмент води началото си още от най–стари времена. В Европа е пренесен от и Изтока. В стара Гърция е познат като народен инструмент под името "авлос", при латинските народи-като тибиа, при азиатците-зурна, в Русия-жалейка а в България-зурла. Арабите през VIII в. пренесли в Европа голям брой инструменти от рода на зурлата,която по-ктсно в Германия нарекли шалмай. Названието обой произлиза от 2 френски думи: haut-висок и bois-дърво-висок дървен инструмент.Обоят влиза в оркестъра в началото на XVIIв. още от самото му формиране. Първи са го използвали Люли, Бах, Рамо и особено Хендел. Обоят не е транспониращ инструмент. Нотира се на ключ СОЛ. Обемът му е от b на малка октава до fis на 3 октава. С много голямо напрежение при форте може да достигне и до g на 3 октава,но е доста рисковано а тонът му е режещ и некачествен. Тоновете на обоя носят особена специфика: нежни, красиви, без голяма широта и масивност, някак камерни, но с особена пробивност и налагащи се при изпълнение на солови партии. В различните си регистри носи нещо ново, нещо характерно,въпреки че по начало се счита за сопранов инструмент. Неговото амплоа е твърде широко и разнообразно-от възможността му да изразява голяма скръб, пасторалност,закачливост и хумор до изумителна гротескност. Тоновете му в ниския регистър са гъсти, масивни, наситени, силни, до известна степен сурови и груби, особено най-ниските, които се извличат много трудно, почти безуспешно при динамика пиано. Все пак умело използвани,ниските тонове създават прекрасна звукова атмосфера. При обоя обикновено се използва само прост удар с език. Заради това скоростта на бързо повтарящи се тонове не бива да надвишава шестнадесетина нотни стойности при метрономно обозначение четвъртина равна на 120(това се отнася за ниския регистър, а в останалите регистри е възможно да се увеличи скоростта). Напоследък обоистите се опитват да употребяват двоен и троен език за получаване на двойно и тройно стакато.Това обаче е много трудно и не се удава на всеки обоист. При свирене на продължителни пасажи или големи нотни трайности обоистът лесно се уморява не от недостиг на въздух, тъй като той изразходва малко въздух,а от излишък,защото процепът на стройката е много тесен.Продължителното задържане на въздух в белите дробове предизвиква запъхтяване и при по продължително свирене-прилив на кръв към главата. Обоят много добре се съчетава с другите дървени духови инструменти-флейта и кларинет. Получава се нов смесен тембър, който внася свежест в оркестъра.