Марципан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марципанови плодове
Сватбена торта с марципан

Марципанът е сладкарско изделие от сурова марципанова маса и захар. Суровата марципанова маса се получава най-често от бланширани, обелени бадеми (по-рядко от шамфъстък), които биват смлени със специални валяци до получаването на паста с фина структура. В следващата работна стъпка към бадемовата паста се прибавя пудра захар, като количеството е решаващо за качеството - колкото повече захар, толкова по-ниско качество. Стандартът не допуска количеството добавена захар да надвишава това на суровата марципанова маса (качество 50/50). След добавянето на захарта се получава гъста, стегната паста, податлива на оцветяване и моделиране в различни форми. Често се използва за плънка на сладкиши или за кулинарни украси. Световноизвестни са Любекският и Кьонигсбергският марципан. Наред с тях в интернационално отношение голяма роля играе и френският марципан. Той бива приготвян по различен метод. Ситно раздробени, бланширани бадеми и течен захарен сироп биват смесени и силно загрявани, до получаването на гъста, лепкава маса. След като изстине, този марципан е по-фин, но почти без собствен вкус.

Български „марципан“[редактиране | edit source]

В България по времето на комунизма като марципан се продава твърда сладка какаова маса, подобна на шоколад, но с по-ниски качества[1] и цена, кувертюр, в сини опаковки „Люлин“ около 50 gr на блокчета. Такова е например обяснението в тълковния речник eurodict.com и към 2011 г.

История на марципана[редактиране | edit source]

Има данни още от древността за смесване на бадеми и захар.

Съвременният марципан води началото си от Средиземноморието в началото на 11 век. Предполага се, че наименованието му произлиза от италианското тесто marzapane, като една от версиите е, че то пък води началото си от арабското mauthaban.

Смята се, че поднесените през 1308 г. на папа Климент V различни плодове от марципан поставят началото на традицията за създаване на фигурки. Дълго време обаче марципанът е достояние само на висшите кръгове на обществото. Едва от 18 век цените на захарта спадат и той става достъпен за обикновените хора.[1]

Бокачо споменава марципан в своя сборник с новели Декамерон (Ден трети / Разказ осми), където Ферондо нарича жена си „по-сладка от мед, по-вкусна от марципан!“

Музеи на Марципана[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. а б Легендата марципан. // сп. „Бакхус“. 2007-05-01. Посетен на 2011-01-03.
  2. Demel Marzipan Museum
  3. The Marzipan Museum - Kfar Tavor
  4. Szabó Marcipán Múzeum
  5. Marcipàn Mùzeum
  6. Szamos Marcipán Múzeum Cukrászda