Виола
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Виолата (италиански viola; немски Bratsche; френски alto; руски альт) е музикален инструмент от групата на струнно-лъковите инструменти.
Устройство[редактиране]
Виолата е с малко по-големи размери от цигулката.По форма и конструкция, както и по начин на звукоизвличане тя е близка до цигулката.Тоновият и обем е от до на малка октава до ла на трета (с възможност за повишаване).Лъкът на виолата е по-къс от този на цигулката.Струните са по-дебели, а корпусът е по-дълъг и тежък.Звучността на виолата е матова, носова.Щрихите са аналогични на цигулковите:легато,деташе, стакато, спикато, глисандо, пицикато и маракато.
История[редактиране]
Появил се е в края на XV век преди другите лъкови струнни инструменти. Настройва се на чисти квинти c-g-d1-а1. Тонов обем с—а3. За виола се нотира на до ключ, а за по-високи тонове — на сол ключ .
Съществуват и старинни виоли — виола да гамба (viola da gamba) — наколенна, виола да брачо (viola da braccio) — ръчна, виола даморе (viola d'amore) — любовна и др.
В богатия репертоар за виолата са Симфония концертанте за цигулка и виола с оркестър от Моцарт, концерти от Телеман, Й. С. Бах, Хайдн и др., множество сонати и други произведения. В симфония «Харолд в Италия» Берлиоз е поверил солова"5 партия на виола. В партията за виоли звучи и скръбната мелодия «Вий жертва паднахте» в трета част на XI симфония — 1905 г. от Шостакович.
