Йоханес Брамс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоханес Брамс
JohannesBrahms.jpg
Информация
Роден 7 май 1833
Хамбург
Починал 3 април 1897
Виена, Австро-Унгария
Стил Романтизъм
Свързани изпълнители Клара Шуман, Йозеф Йоаким
Влияния Йохан Себастиан Бах, Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетховен
Йоханес Брамс в Общомедия

Йоханес Брамс (на немски: Johannes Brahms, [joːˈhanəs ˈbʁaːms]) е германски композитор, пианист и диригент, един от водещите представители на романтизма в музиката. Роден в Хамбург, основната част от кариерата на Брамс протича във Виена, където той се превръща в лидер на музикалната сцена. Още докато е жив той се ползва с голяма популярност и влияние и е сравняван с класически композитори като Йохан Себастиан Бах и Лудвиг ван Бетховен.

Йоханес Брамс композира за пиано, камерни ансамбли, симфонични оркестри, както и вокални и хорови произведения. Самият той виртуозен пианист, Брамс изпълнява премиерно много от своите произведения, но също така работи с някои от водещите изпълнители на епохата, като пианистката Клара Шуман и цигуларя Йозеф Йоаким. Брамс е безкомпромисен перфекционист и унищожава много от своите композиции, а други оставя непубликувани, но и днес негови произведения са основен елемент в концертния репертоар.

Брамс е смятан едновременно за традиционалист и новатор. Корените на музиката му са в структурите и композиционните техники на бароковите и класически майстори. Той е майстор на контрапункта, комплексния и силно дисциплиниращ метод на композиране, с който е известен Йохан Себастиан Бах, както и на музикалното развитие, композиционен подход, утвърден от Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетховен. Брамс се стреми да отдава чест на „чистотата“ на тези „германски“ структури и да ги адаптира към романтичното усещане, като при този процес изгражда смели нови подходи към хармонията и мелодията. Макар много негови съвременници да смятат музиката му за твърде академична, от неговия принос и умение се възхищават по-късни композитори с различни възгледи - от прогресивния Арнолд Шьонберг до консервативния Едуард Елгар.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Родната къща на Брамс - семейството живее в част от първия етаж

Йоханес Брамс е роден на 7 май 1833 година в град Хамбург, който по това време е независима държава. Баща му, Йохан Якоб Брамс (1806-1872), идва в града от областта Дитмаршен, за да стане градски музикант. Той свири на различни интрументи, но обикновено е наеман като изпълнител на валдхорна и контрабас. През 1830 година той се жени за Йохана Хенрика Кристиане Нисен (1789-1865), шивачка, която е 17 години по-възрастна от него, но дотогава не се е омъжвала. Йоханес Брамс има по-голяма сестра и по-малък брат. Първоначално семейството живее в квартала Генгефиртел близо до пристанището, но по-късно се преместват в малка къща в Дамторвал.

Първоначалното си музикално обучение Йоханес Брамс получава от своя баща, а от седемгодишен учи пиано при Ото Фридрих Вилибалд Косел. Поради бедността на семейството, като дете той трябва да свири в евтини танцови зали и бордеи. Първите му биографи смятат това за шокиращо и обикновено пренерегват тази част от живота на бъдещия композитор, но някои съвременни изследователи сочат този ранен опит като причина за по-късните трудности на Брамс в отношенията с жените. Други автори напълно оспорват достоверността на тези събития,[1] въпреки че за тях е известно от спомени на самия Брамс.[2]

За известно време Брамс учи и виолончело.[3] След първите уроци по пиано при Ото Косел Брамс учи пиано при Едуард Марксен, самият той учил във Виена при ученика на Волфганг Амадеус Моцарт Игнац фон Зайфрид и при приятеля на Франц Шуберт Карл Мария фон Боклет. Младият Брамс изнася няколко публични концерта в Хамбург, но не прави особено впечатление. По това време той започва да дирижира хорове и с времето става добър хоров и оркестров диригент. В ранна възраст Брамс прави и първите си композиции, но по-късно унищожава повечето техни копия. Луизе Яфа, негова съученичка при Марксен, говори за соната за пиано, която той свири или импровизира едва единадесетгодишен, но по-късно унищожава.

Шуман и Войната на романтиците[редактиране | edit source]

Йоханес Брамс през 1853 година

Изпълненията и композициите на Йоханес Брамс за пръв път привличат вниманието на публиката, когато през пролетта на 1853 година той акомпанира на унгарския цигулар Еде Ремени по време на негово турне в Германия. По време на това турне Брамс се запознава с Йозеф Йоахим в Хановер и с Франц Лист, Петер Корнелиус и Йоахим Раф във Ваймар. Във Ваймар Брамс влиза в конфликт с Ремени, след като заспива, докато Лист изпълнява своята „Соната за пиано“. По-късно Брамс се извинява, оправдавайки се с умора от пътуването, но малко по-късно Брамс и Ремени прекратяват съвместната си работа.

Йозеф Йоахим дава на Брамс препоръчително писмо до Роберт Шуман и след обиколка на Рейнската област той отива в Дюселдорф, където е посрещнат от семейство Шуман. Роберт Шуман остава силно впечатлен от таланта на младежа и публикува в „Нойе Цайтшрифт фюр Мюзик“ статия, в която го определя като „предопределен да даде идеалното изражение на епохата“. Този ентусиазиран отзив е посрещнат с известен скептицизъм извън най-близкото обкръжение на Шуман и може би засилва самокритичността на Брамс и стремежът му към усъвършенстване на композициите и техниката си. По време на престоя си в Дюселдорф той композира, заедно с Роберт Шуман и Алберт Дитрих, соната, предназначена за Йозеф Йоахим.

В Дюселдорф Брамс силно се привързва към съпругата на Шуман, композиторката и пианистка Клара Шуман, с която до края на живота ѝ поддържа силно емоционални отношения. Брамс никога не се жени, въпреки силните си чувства към няколко жени и краткия годеж с Агате фон Зиболд през 1859 година. След опита за самоубийство на Шуман и последвалото му затваряне в психиатричен санаториум край Бон през февруари 1854 година Брамс се превръща в посредник между Клара и съпруга ѝ и в практически глава на домакинството. След смъртта на Роберт Шуман през 1856 година той се премества в Дюселдорф в близост до дома на Клара, пренебрегвайки работата си. Не е известно дали двамата са поддържали любовни отношения, но фактът, че по-късно унищожават кореспонденцията си говори в полза на това предположение.[4]

Установяване във Виена[редактиране | edit source]

Международна известност[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Брамс умира на 3 април 1897 г. във Виена от рак на черния дроб.

Музика[редактиране | edit source]

Брамс е автор на няколко големи произведения за оркестър, включително четири симфонии всичките в 4 части - най-високият образец в световната музика, два концерта за пиано, Концерт за цигулка, Двоен концерт за цигулка и чело, както и на голямото хорово произведение Ein deutsches Requiem (Немски реквием). Творчеството на Брамс е също богато на вариации, най-известните от които са Вариации и фуга по тема от Хендел, Вариации по Паганини и Вариации по тема от Йозеф Хайдн. Той е автор и на композиции за пиано, струнни квартети и квинтети, както и на над 200 песни. Брамс никога не е писал опери, нито характерните за 19 век тонални поеми.

Бележки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Йоханес Брамс в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  1. ((en)) Avins, Styra. The Young Brahms: Biographical Data Reexamined. // 19th-century Music 24 (3). 2001. DOI:10.1525/ncm.2001.24.3.276. с. 276–289.
  2. ((en)) Swafford, Jan. Did the Young Brahms Play Piano in Waterfront Bars?. // 19th-century Music 24 (3). 2001. DOI:10.1525/ncm.2001.24.3.268. с. 268–275.
  3. ((en)) Hoffmann, Kurt. Brahms the Hamburg musician 1833–1863. // Musgrave, Michael (ed.). The Cambridge Companion to Brahms. Cambridge, Cambridge University Press, 1999. с. 9.
  4. ((en)) Leonard, Richard A. The Stream of Music. Doubleday & Co, 1943.

♠¥₮฿₡₣“—