Лудвиг II Баварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг II Баварски
крал на Бавария
Лудвиг II Баварски 
Роден: 25 август 1845
Мюнхен, Бавария
Починал: 13 юни 1886  (на 40 години)
Берг, Германия
Херцогиня Софи Баварска

Лудвиг II Ото Фридрих Вилхелм Баварски (на немски: Ludwig II. Otto Friedrich Wilhelm von Bayern, * 25 август 1845 в 0:30 часа в дворец Нимфенбург, Мюнхен, † 13 юни 1886 г. във Вюрмзее, днес Щарнбергско езеро, при дворец Берг до Мюнхен) от династията Вителсбахи е крал на Бавария от 10 март 1864 до смъртта си.

Лудвиг II е известен със своите строежи на дворци. Поръчва построяването на двореца Херенкимзе като копие на Версай. Това е породено от възхищението на Лудвиг II от Краля Слънце. Дворецът Нойшванщайн трябва да представлява света от Свещения граал. Идните поколения го наричат „крал от приказките“ (Märchenkönig), тъй като по време на по-голямата част от управлението си живее в измислено кралство. [1]

Лудвиг II е най-големият син на крал Максимилиан II Йозеф и неговата съпруга принцеса Мария фон Прусия (1825–1889), дъщеря на принц Вилхелм фон Прусия и нeговатa съпруга Мария Анна Амалия фон Хесен-Хомбург. Той е брат крал Ото I.

Прекарва детството си в замъка Хоеншвангау и не посещава университет. Предпочита намиращия се в Алпите Хоеншвангау пред Мюнхен, тъй като обича самотата и природата. Не се интересува от политика, но е голям любител на изкуствата и музиката. [2]

Баща му Максимилиан умира на 10 март 1864 г. На същия ден Лудвиг на 18 години е прокламиран като Лудвиг II за крал на Бавария. [2] Титлата му на немски е „Ludwig, von Gottes Gnaden König von Bayern, Pfalzgraf bey Rhein, Herzog von Bayern, Franken und in Schwaben“. Той е висок 1,93 м, за тогавашните времена особено пораснал.

От самото начало той се ангажира да помага на културата, особено на композитора Рихард Вагнер, когото среща лично за пръв път на 4 май 1864 г. Между 1864 и 1865 г. той изпраща на потъналия в задължения Вагнер 170 000 гулдена. Така той финансира между другото неговата музикална драма „Пръстенът на нибелунгите“.

През декември 1865 г. Лудвиг II се подчинява на държавното правителство, на мюнхенските граждани и своята фамилия и накарва необичания Вагнер да напусне Бавария на 10 декември 1865 г. Те остават обаче близки приятели и под влиянието на Вагнер, Лудвиг II финансира построяването на фестивален дворец в Байройт със 100 000 талера. [2]

На 11 май 1866 г. Лудвиг подписва заповед, с която Бавария на страната на Германския съюз и така с Австрия влиза във войната от 1866 г. между Австрийската империя и Кралство Прусия. [3] Той оставя на своите министри военната политика и пътува до Швейцария, за да се срещне с Рихард Вагнер. След това той се занимава с романтични идеи и се оттегля в неговите дворци, откъдето управлява чрез пратеници.

След като Австрия губи войната, Бавария отдава част от суверенитета си на Прусия, а на 23 ноември 1870 г. Лудвиг II подписва договора за влизането на кралството в Германската империя. Лудвиг II подкрепя императорското писмо (Kaiserbrief), в замяна на което Бисмарк му отвръща с дотация от 100 000 талера. Лудвиг II отказва да присъства на короноването на германския император Вилхелм I в двореца Версай, в знак на неодобрение за избраното за церемонията място. [3]

Лудвиг II не е женен, сгодява се обаче на 22 януари 1867 г. с една година по-малката принцеса Софи Баварска (1847–1897) от Посенхофен, по-малката сестра на императрица Елизабет от Авсрия, дъщеря на херцог Максимилиан Йозеф Баварски и Лудовика, една полусестра на неговия дядо Лудвиг I. Той нарича годеницата Елза и на писмата си до нея се подписва с името Хайнрих. На 7 октомври 1867 г. той прекратява годежа.

По време на управлението си, Лудвиг поддържа няколко връзки с мъже, като най-важни са тези с главния коняр на двора му Рихард Хорниг (1843–1911 гг.), унгарският театрален актьор Йозеф Кайнц, царедвореца Алфонс Вебер (роден около 1862 г.) Лудвиг води личен дневник, в който пише за опитите си да потисне сексуалните си желания и да остане верен на католическата вяра. Оригиналите на дневниците на Лудвиг, от 1869 г., са загубени по време на Втората световна война, и това, което остава са преписи, направени при заговора от 1886 г. за детронирането му. Тези дневници, както и негови лични писма и други запазени лични документи, свидетелстват за продължителните му усилия да потисне собствената си сексуална ориентация. [4] Хомосексуалността не е наказуема в Бавария от 1813 г., [5] но обединението на Германия през 1871 г. под Пруска хегемония променя това положение.

Лудвиг II е определен за нелечимо душевно болен от параноя и безумие на 8 юни 1886 г. без да бъде прегледан. На 9 юни 1886 г. правителството го определя за неспособен. През нощта към 10 юни една комисия пристига в Нойшванщайн, арестува Лудвиг II и го изпраща обратно в Мюнхен. След неговото определяне за неспособен на 10 юни 1886 г. управлението е поето от чичо му Луитполд Баварски като принцрегент. На 11 юни 1886 г. към полунощ идва друга комисия в Нойшванщайн, затварят го и на 12 юни в 4 часа сутринта го завеждат в дворец Берг на брега на, тогава още наричаното Вюрмзее, Щарнбергско езеро. На 13 юни 1886 г. към 22 часа намират Лудвиг II удавен заедно с лекаря Бернхард фон Гуден край Берг.

Лудвиг II е погребан на 19 юни 1886 г. след траурно шествие през Мюнхен в гробницата на църквата Св. Михаелис (Нойхаузер щрасе). Сърцето му е погребано на 16 август 1886 г. в Гнаденкапела Алтьотинг.

Лудвиг II е писал дневник през периода декември 1869 до декември 1885 и 1886 г.

Източници[редактиране | edit source]

  • Edir Grein, Tagebuch-Aufzeichnungen von Ludwig II. König von Bayern. Schaan/Liechtenstein: Verlag Rupert Quaderer, 1925
  • Christof Botzenhart, Die Regierungstätigkeit König Ludwig II. von Bayern – „ein Schattenkönig ohne Macht will ich nicht sein“, Verlag C.H. Beck, München 2004, ISBN 3-406-10737-0
  • Julius Desing, Wahnsinn oder Verrat – war König Ludwig II. von Bayern geisteskrank?, Verlag Kienberger, Lechbruck 1996
  • Hans Gerhard Evers, Ludwig II.von Bayern,Theaterfürst – König – Bauherr, Gedanken zum Selbstverständnis; Hirmer Verlag München 1986, ISBN 3-7774-4150-3

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 150-153.
  2. а б в Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 141-144.
  3. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 146-148.
  4. McIntosh, Christopher. The Swan King: Ludwig II of Bavaria. (1982) ISBN 1-86064-892-4. pp. 155–158.
  5. Till, Wolfgang: Ludwig II King of Bavaria: Myth and Truth (Vienna, Christian Brandstätter Verlag, 2010: 112 pages, 132 illus., 21 cm: Engl. edition of Ludwig II König von Bayern: Mythos und Wahrheit [2010]) ISBN 9783850334587, p. 48

Външни препратки[редактиране | edit source]