Максимилиан I Йозеф (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан I Йозеф
Крал на Бавария
Moritz Kellerhoven, König Max I. von Bayern.jpg
Лични данни
Управление 16 февруари 1799 г. — 13 октомври 1825 г.
Коронация 1 януари 1806
Други титли Граф на Раполщайн, Херцог на Цвайбрюкен; Курфюрст на Пфалц и Бавария, Сенешал на империята, Херцог на Берг
Роден 27 май 1756 г.
Швецинген
Починал 13 октомври 1825
Мюнхен
Предшественик Карл-Теодор Баварски
Наследник Лудвиг I Баварски
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Фридрих-Михаел, пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд
Майка Мария-Франциска фон Зулцбах
Брак Каролина

Максимилиан I Йозеф (на немски: Maximilian I Joseph of Bavaria) е първият крал на Бавария. Преди да получи кралска титла, Максимилиан I е херцог на Цвайбрюкен (1795-1799) и курфюрст на Пфалц и Бавария (като Максимилиан IV Йозеф, 1799-1805).

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот[редактиране | edit source]

Максимилиан Йозеф е син на Фридрих-Михаел, пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд и на Мария-Франциска фон Зулцбах. Роден е на 27 май 1756 г. в Швецинген - град намиращ между градовете Хайделберг и Манхайм.

Максимилиан-Йозеф получава добро образование под зоркия поглед на чичо си - херцогa на Цвайбрюкен Кристиан IV. През 1776 г. Максимилиан получава титлата Граф на Раполщайн, а на следващата година постъпва на служба във френската армия и бързо се издига до чин генерал-майор. От 1782 до 1789 г. е разпределен в Страсбург, но след избухването на Великата френска революция той напуска Франция и постъпва в австрийската армия и участва в революционните войни срещу Франция.

Херцог на Цвайбрюкен, курфюрст на Бавария и Пфалц[редактиране | edit source]

На 1 април 1795 г. той наследява от брат си титлата Херцог на Цвайбрюкен, въпреки че Цвайбрюкен е изцяло окупиран от французите. На 16 февруари 1799 г. умира баварският курфюрст Карл-Теодор, което слага край на линията Пфалц-Зулцбах. Като най-близък негов роднина по права линия Максимилиан-Йозеф наследява Карл-Теодор като курфюрст на Пфалц и Бавария, сенешал на империята, херцог на Берг.

Силно повлиян от идеите на Френското Просвещение, Максимилиан-Йозеф управлява в просветителски дух, въвеждайки множество прогресивни реформи в областта на земеделието, търговията, образованието и съдопроизводството. По негово време е проведена и данъчна нивелировка, която не се съобразява с традиционните за феодализма съсловни привилегии. Освен това Максимилиан-Йозеф предприема мащабно настъпление срещу църковните привилегии, закривайки множество манастири и отчуждавайки църковно имущество, приходите от което са използвани за образователни и други полезни цели. През май 1800 г. Максимилиан-Йозеф закрива университета в Инголщат и го премества в Ландсхут.

Крал на Бавария[редактиране | edit source]

От германска гледна точка поведението на Максимилиан-Йозеф в областта на външната политика се смята за не чак толкова достойно. За разлика от все по-засилващото се чувство за принадлежност към една германска нация, което след началото на Наполеоновите войни обхваща разединените германски земи, Максимилиан-Йозеф до последно остава верен на легитимистките принципи за изключителните му династични права върху властта над Бавария, независимостта на която той се стреми да съхрани в условията на раздиращите Европа революционни войни. До 1813 г. Максимилиан-Йозеф е един от най-верните външнополитически съюзници на Наполеон Бонапарт, тъй като най-голяма опасност херцогът вижда в лицето на Австрийската империя, чиито претенции за първенство в немскоезичния свят застрашават независимостта на Бавария, доказателство за което е застрашителното за баварците поведение на Австрия преди и по време на войната за баварското наследство, тридесет години по-рано. Съюзът между Бавария и Наполеонова Франция е скрепен с династичен брак между една от дъщерите на баварския херцог Августа-Амалия и доведения син на Наполеон - Йожен дьо Боарне. Наградата за поведението си Максимилиан-Йозеф получава при подписването на договора от Пресбург, според който той получава кралска титла и важни териториални придобивки в Швабия и Франкония, чрез които партикулираните владения на баварския крал са интегрирани в една цялост.

Максимилиан I Йозеф, 1810 г.

На 1 януари 1806 г. Максимилиан-Йозеф е коронован за крал. На 15 март той отстъпва херцогство Берг на Наполеоновия зет Жоашен Мюра.

Новият баварски крал се оказва най-важната фигура сред владетелите от Рейнската конфедерация. Той остава верен на Наполеон до навечерието на битката при Лайпциг, когато според договора от Рийд (8 октомври 1813), Максимилиан I Йозеф срещу съответни гаранции от страна на съюзниците напуска Конфедерацията и се присъединява към коалицията.

По силата на първия Парижки договор от 1814 г. Максимилиан I Йозеф е принуден да върне Тирол на Австрия в замяна на териториите на бившото велико княжество Вюрцбург. На Виенския конгрес, на който кралят присъства лично, Максимилиан I Йозеф е принуден да направи допълнителни отстъпки на Австрия и да върне Залцбург, четвърт от областта Ин и Хаусрук, срещу което получава западните части от Пфалц. Борейки се да запази интегритета на баварските земи, гарантиран от договора от Рийд, Максимилиан I Йозефн не получава нищо повече от уверението на Метерних за компромис по въпроса за наследството на Баден, което също се оказва разочарование за краля.

Във Виена и след това Максимилиан I Йозеф се бори усилено срещу политическата консолидация на германските земи, която би застрашила политическата независимост на Бавария. Сред приносите му е принципът за запазване суверенитета на германските принцове в рамките на Германския съюз, което косвено допринася за политическата нефункционалност и последвалото разпадане на Конфедерацията. Федералният акт от Виенския конгрес е прокламиран в Бавария не като конституция на една нова държава, а като международен договор. За да сведе до минимум възможността за намеса на конфедеративната диета във вътрешните дела на Бавария, от една страна, и за да създаде единна политическа спойка за хетерогенните си владения, от друга, на 26 май 1816 г. Максимилиан I Йозеф дарява на поданиците си една либерална за времето конституция. По същото време кралят минава на реакционна страна по въпроса на църковните привилегии и на 24 октомври 1817 г. той сключва конкордат с католическата църква, който връща всичките ѝ отнети преди това привилегии в Бавария. Междувременно либералният баварски парламент, създаден с новата конституция, се оказва доста по-независим в поведението си, отколкото самият крал е очаквал, поради което се стига до парадокса Максимилиан I Йозеф да се оплаква пред великите сили от собственото си творение. В същото време баварският партикуларизъм и популярността сред народа му не позволяват на краля да въведе строго спазване на Карлсбадските декрети (серия от реакционни рестрикции върху либералните свободи, които са приети от бундестага на Германската конфедерация в Карлсбад през 1819) на територията на кралството.

Смърт[редактиране | edit source]

Максимилиан I Йозеф умира на 13 октомври 1825 г. в двореца Нимфенбург, близо до Мюнхен. След смъртта му на баварския престол се възкачва синът му Лудвиг I.

Семейство[редактиране | edit source]

Максимилиан I Йозеф се жени два път и има общо тринадесет деца.

Първата съпруга на краля е ландграфинята Августа Вилхелмнина фон Хесен-Дармщат (1765-1796), за която се омъжва през 1785 г. От нея Максимилиан I Йозеф има пет деца:

Втората съпруга на краля е баденската принцеса Каролина (1776-1846). Тя ражда на краля осем деца:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]