Война на Третата коалиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Война на Третата коалиция
Конфликт: Наполеонови войни
Austerlitz-baron-Pascal.jpg
"Наполеон Бонапарт в битката при Аустерлиц"
от Франсоа Паскал Симон
Период 1803 - 1806 г.
Място Централна Европа, Италия и Трафалгар
Резултат Разгром на коалицията, Пресбургски мирен
договор
Воюващи страни
Flag of the Habsburg Monarchy.svg Австрийска империя
Flag of Russia.svg Руска империя
Flag of the United Kingdom.svg Обединено кралство
Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg Неапол и Сицилия
Flag Portugal (1707).svg Кралство Португалия
Flag of Sweden.svg Кралство Швеция
Flag of France.svg Първа френска империя
Flag of the Netherlands.svg Батавска република
Flag of the Napoleonic Kingdom of Italy.svg Кралство Италия
Flag of the Kingdom of Etruria.svg Кралство Етрурия
1785 Испания
Flag of Bavaria (lozengy).svg Бавария
Flagge Königreich Württemberg.svg Вюртемберг
Командири
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Франц II
Flag of the Habsburg Monarchy.svg Карл Мак
Flag of the Habsburg Monarchy.svg Карл Австрийски
Flag of Russia.svg Александър I
Flag of Russia.svg Михаил Кутузов
Flag of the United Kingdom.svg Хорацио Нелсън
Flag of the Kingdom of the Two Sicilies (1816).svg Фердинанд IV
Flag of France.svg Наполеон I
Flag of France.svg Андре Масена
Flag of France.svg Жоашен Мюра
Flag of France.svg Пиер-Шарл Вилньов

Войната на Третата коалиция (известна също и като руско-австрийско-френска война от 1805 г.) е война между Франция, Бавария, Испания и Италия от една страна, и Третата антифренска коалиция, в която влизат Австрия, Русия, Великобритания, Швеция, Неаполитанското кралство и Португалия, от друга.

През 1805 г. между Русия и Великобритания е подписан Петербургският мирен договор, поставил основата на съюза. На същата година Австрия, Русия, Великобритания, Швеция, Неаполитанско кралство и Португалия сформират Третата коалиция против Франция и нейния съюзник - Испания. Докато флотът на коалицията успешно се сражава по море, сухопътните армии действат безуспешно и са разбити, поради което тя се разпада много бързо — още през декември.

Още от подписването на Амиенския мирен договор от Чарлз Корнуолис и Жозеф Бонапарт, Наполеон планира нахлуване в Англия. През 1805 г. 180-хилядна армия, която по-късно ще се нарече „Великата армия“, се готви в Булон за нашествие във Великобритания. Тази сухопътна армия е напълно достатъчна, но на Наполеон не достига военен флот за прикритие на десанта — ето защо британските кораби трябва да бъдат изтеглени по-далеч от Ламанша.

Военните действия по море[редактиране | edit source]

Опитът да бъде отвлечено вниманието на британците, чрез заплаха за господството им в Западните Индии, претърпява неуспех: френско-испанския флот под командването на френския адмирал Пиер-Шарл Вилньов е разбит от английска ескадра край нос Финистер, по обратния път към Европа, и се оттегля в Испания, в пристанището на Кадис, където е блокиран.

Адмирал Вилньов, въпреки лошото състояние на флота, до което самия той го довежда, и узнавайки, че ще бъде заменен от адмирал Франсоа дьо Росили, в края на октомври излиза в открито море, съгласно указанията на Наполеон. Край нос Трафалгар френско-испанския флот приема сражението с английската ескадра на адмирал Хорацио Нелсън и е напълно разбит, въпреки това, че Нелсън е смъртно ранен в битката. Френският флот така и не успява да се възстанови след това поражение, отстъпвайки на англичаните господството по море.

Военните действия по суша[редактиране | edit source]

За да се подсигури окончателно срещу френско нападение, Англия бързо организира поредната антифренска коалиция, която, за разлика от първата и втората, вече не е антирепубликанска, а антинаполеоновска.

Влизайки в коалицията, Австрия използва това, че голяма част от армията на Наполеон е концентрирана в Северна Франция и планира военни действия в Северна Италия и Бавария. В помощ на австрийците Русия придвижва две армии, под командването на генералите Михаил Кутузов и Фьодор Буксхевден.

Получил сведения за действията на силите на коалицията, Наполеон е принуден да отложи десанта на Британските острови за неопределен срок и да придвижи войските си в Германия. Именно тогава Наполеон казва: “Ако до 15 дни не съм в Лондон, то ще съм във Виена до средата на ноември.“. [1]

В същото време 72-хилядна австрийска армия, под командването на барон Карл Мак, нахлува в Бавария, без да дочака руските войски, които още се придвижват към театъра на военните действия.

Наполеон напуска Булонския лагер и, извършвайки бърз марш на юг, в изключително кратък срок достига Бавария. Австрийската армия капитулира в битката при Улм. Да избегне плена се удава само на корпуса на генерал Йелачич, обаче впоследствие и той е настигнат от френския маршал Пиер Ожеро и капитулира.

Останал сам, Кутузов е принуден да отстъпи с ариергардни боеве (при Мерзбах и Шьонграберн), за да съедини с приближаващата се армия на Буксхевден.

Наполеон превзема Виена без сериозно съпротива. От цялата австрийска армия, във войната продъжават да се сражават само съединенията на ерцхерцог Карл и ерцхерцог Йохан, както и малабройни части, успешно присъединили се към армията на Кутузов.

Руският император Александър I и австрийският император Франц II пристигат при армията. По настояване на Александър I, Кутузов прекратява отстъплението си и, без да дочака пристигането на войските на Буксхевден, влиза в битка с французите при Аустерлиц, в която претърпява тежко поражение и отстъпва в безпорядък.

Статистика[редактиране | edit source]

Страни Население през 1805 г. Войски Убити, ранени и безследно изчезнали Пленени
Руска империя 39 040 300 280 000[2] 25 000 70 000
Австрийска империя 20 800 000 340 000[3] 20 000 25 000
Общо 59 840 300 620 000 45 000 95 000
Франция 28 920 000 350 000 37 000[4] 5000
Общо 88 760 300 970 000 82 000 100 000

Последствия[редактиране | edit source]

Скоро след поражението при Аустерлиц, Австрия сключва с Франция Пресбургския мирен договор, по който отстъпва редица територии и става съюзник на Франция. Русия, въпреки тежките загуби, продължава военните действия против Наполеон в състава на Четвъртата коалиция, отново организирана с активното участие на Англия. Континенталната част на Неаполитанското кралство, включително столицата Неапол, е завоювана от Наполеон. На тази територия е образувана сателитна на Франция държава, със старото си име. Островната част на кралството, тоест Сицилия, запазва независимостта си, но не взима активно участие във военни действия.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Тарле Е.В. Наполеон. Москва. Госиздат. 1941 г. = Тарле, Е.В. Наполеон. Издателство „Рива“. София. 2002 г. стр. 150. ISBN 954-8440-72-5
  2. От тях 180 000 взимат участие във войната
  3. От тях 250 000 взимат участие във войната
  4. 8000 убити и 29 000 ранени

Литература[редактиране | edit source]

  • Тарле, Е.В. Наполеон. Издателство „Рива“. София. 2002 г. стр. 150. ISBN 954-8440-72-5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Война третьей коалиции“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.