Битка при Улм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Улм
Конфликт: Улмска кампания
Charles Thévenin - Reddition de la ville d'Ulm.jpg
„Капитулацията на Улм“, худ. Шарл Тевенен
Период 16-19 октомври 1805
Място Улм, Вюртемберг
Резултат Убедителна френска победа
Воюващи страни
Flag of France.svg Франция Flag of the Habsburg Monarchy.svg Австрийска империя
Командири
Flag of France.svg Наполеон I Flag of the Habsburg Monarchy.svg Карл Мак
Сили
150 000 72 000
Жертви и загуби
5 980 убити или ранени 12 000 убити или ранени
30 000 ранени

Битката при Улм е серия от малки сражения по време на Улмската кампания на Наполеон Бонапарт, свършили с капитулацията и пленяването на цялата австрийска армия.

През 1805 г. Великобритания, Австрия, Швеция и Русия създават Третата коалиция с цял да разбият Франция. Когато Бавария минава на страната на Наполеон, австрийците, общо 72 000 души под командването на генерал Карл Мак фон Лайберих, нахлуват на територията ѝ още докато руските им съюзници действат в Полша. Австрийците предполагали, че основните военни действия ще се водят във Северна Италия, а не в Германия, затова смятат за нужно само да защитят Алпите от френско нашествие.

Популярна история е, че тъй като австрийците вече били преминали на Грегорианския календар, а руснаците все още използвали Юлианския, те не можели да се уговорят точни дати в кореспонденцията, поради което австрийците започват конфликт с Франция преди руснаците да могат да дойдат. Този просто, но невярно обяснение за голямото закъснение на руската армия е наречено от ученият Фредерик Кагейн „странен мит“.[1]

Наполеон базирал 177 000 души от Великата армия в Булон, готови да нахлуят в Англия. Те тръгват на юг на 27 август и на 24 септември пресрещат силите на генерал Мак около Улм. Те са разположени в региона от Страсбург до Вайсенбург. На 7 октомври Мак научава, че Наполеон планира да обкръжи неговия десен флаг и да отреже пътя на руснаците, които се насочват към Виена. Той ненадейно смен фронта, като поставя левия си фланг в Улм, а десния в Райн, но французите идват и пресичат Дунав в Нойбург.

Опитвайки се да се измъкне, Мак прави опит да пресече Дунав в Гюнцбург, но се сблъсква с френския Шести корпус в Елхинген, на 14-ти. Австрийците загубват 2 000 души и се завръщат в Улм. На 16 октомври Наполеон обкръжава цялата австрийска армия в града, и три дни по-късно Мак се предава, заедно с 30 000 души, 18 генерали, 65 оръдия и 40 знамена.

20 000 души успяват да избягат, 10 000 са ранени или убити, а другите са пленени. Около 6 000 французи са убити или ранени. По време на капитулацията, Мак се представя на Наполеон като „нещастният генерал Мак“.[2] Бонапарт се усмихва и отговаря „Аз пък ще върна на нещастния генерал неговия меч и свободата му, заедно с това, което трябва да предаде на своя император“. Франц II обаче не е толкова добър и подлага Карл на военен съд, който го осъжда на двугодишен затвор.

Улмската кампания става един от най-големите исторически примери за стратегическо обкръжаване.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://dcjack.org/kagan%20on%20ulm.html
  2. Blond, G. La Grande Armée. Castle Books, 1979. pg.59.