Карл Австрийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Австрийски
Херцог на Тешен
Archdukecharles1.jpg
Лични данни
Управление 1822-1847
Други титли Щатхалтер на Австрийска Нидерландия
Велик магистър на Тевтонския орден
Роден 5 септември 1771
Флоренция, Италия
Починал 30 април 1847
Виена, Австрийска империя
Предшественик Алберт Саксонски
Наследник Алберт Австрийски
Семейство
Династия Хабсбург-Лотарингия
Баща Леополд ІІ
Майка Мария-Луиза Испанска
Брак Хенриета Насау-Вайлбург
Герб Wien Heldenplatz Erzherzog-Karl-Denkmal Wappen.jpg
Карл Австрийски в Общомедия
Военна кариера
1809   Генерал на армиите
Johann Peter Krafft 003.jpg
Ерцхерцог Карл в битката при Асперн
Информация
Години на служба 1792 – 1822
Служил на
Хабсбургска монархия
Хабсбургска монархия
Войни Войни на Първата, Втората и Петата коалиция
Битки АлденховенНеервинденЖемапФльорюсАмбергВюрцбургОстрахЩокахЦюрихХоенлинденКалдиероЛандсхутАбенсбергЕкмюлАспернВаграм
Отличия Орден на Златното руноВелик магистър и Кавалер на Големия тевтонски кръстГолям кръст на Военния орден на Мария ТерезаОрден на Светия апостол Андрей ПървозваниОрден Сан Дженаро

Военна кариера в Общомедия

Карл Лудвиг Йохан Йозеф Лаурентиус Австрийски, Херцог на Тешен (на немски: Erzherzog Carl Ludwig Johann Joseph Laurentius von Österreich, Herzog von Teschen; * 5 септември 1771, Флоренция, Италия - † 30 април 1847, Виена, е австрийски ерцхерцог и херцог на Тешен, знаменит пълководец, син на император Леополд ІІ, 54-ти Велик магистър на Тевтонския орден. Властта над Тешенското херцогство наследява от дядо си, принц Алберт Саксонски, син на полския крал Август III, през 1822 г. Родоначалник на тешенския клон на Хабсбургската династия.

Военна кариера[редактиране | edit source]

Своите бойни умения Карл показва още в началото на революционните войни, през 1792 г. и през 1796 г. командва Рейнската армия и действа успешно срещу французите. След загубите на австрийската армия в Италия той оглавява остатъка от тамошната армия, без да успее да овладее положението и скоро походът завършва с Леобенското примирие. Във войната от 1799 г. предвожда австрийците по поречието на река Лех и след победата при Щоках принуждава маршал Журдан да остъпи по Рейн. По-късните му успехи му осигуряват място в Придворния военен съвет.

През 1800 г., след австрийските поражения при Маренго и Хоенлинден, Карл се съгласява да командва разбитата армия. Той провежда успешно отстъпление и подписва примирие с французите, на което се основава Люневилския договор. През 1801 г. вече е председател на Придворния Хофкригсрат, но неговите реформи в австрийската военна система не успяват да изкоренят старите обичаи и духът на съсловността в армията. През 1805 г., командвайки войските в Италия, се сражава при Калдиеро. През 1809 г., в началото на новата война с Наполеон, Карл е предводител на всички австрийски войски, но се смята, че неговият успех винаги е бил възпрепятстван от недостатъчните му твърдост и решителност. Винаги опитващ да постави братята си като предводители на отделните войскови, докато всички те са под негово командване Карл си навлича неодобрение в дворцовите среди. Победата му при Асперн все пак доказва способността му да надделее над наполеоновата войска, а след загубата при Ваграм водените от него австрийци отстъпили бързо и изкусно.

В походите от 1813-1814 г. Карл не участва.

Семейство[редактиране | edit source]

През 1815 г. се жени за Хенриета Насау-Вайлбург (1797-1829), дъщеря на Фридрих Вилхелм Насау-Вайлбург. С нея имат шест деца:

Съчинения[редактиране | edit source]

Историческите съчинения на Карл са много ценни за военната литература. Недостатъкът на дидактическите му книги на военна тема е натрапчивата им едностранчивост. От неговите съчинения най-важни са:

  • „Grunds ä tze der Strategie“ (описание на похода от 1796 г.);
  • „Geschichte des Feldzuges v. 1799 in Deutschland u. in der Schweiz“.

По-голямата част от монографиите му са отпечатани в австрийския военен вестник под буква С.

Алберт фон Саксен-Тешен
Флаг на Хабсбургската монархия
Управител на Хабсбургска Нидерландия
(1793 – 1794)
Фридрих Август фон Харах
Франц фон Хабсбург
Флаг на Тевтонския Орден
Велик магистър на Тевтонския орден
(1801 – 1804)
Антон фон Хабсбург