Карл Австрийски

Карл Австрийски
Херцог на Тешен
Лични данни
Управление	1822-1847
Други титли	Щатхалтер на Австрийска Нидерландия Велик магистър на Тевтонския орден
Роден	5 септември 1771
	Флоренция, Италия
Починал	30 април 1847
	Виена, Австрийска империя
Предшественик	Алберт Саксонски
Наследник	Алберт Австрийски
Семейство
Брак	Хенриета Насау-Вайлбург
Династия	Хабсбург-Лотарингия
Баща	Леополд ІІ
Майка	Мария-Луиза Испанска

Военна кариера
Ерцхерцог Карл в битката при Асперн
Служил на	Хабсбургска монархия
Години на служба	1792 – 1822
Звание	• 1809   Генерал на армиите
Войни	Войни на Първата, Втората и Петата коалиция
Битки	• Алденховен • Неервинден • Жемап • Фльорюс • Амберг • Вюрцбург • Острах • Щоках • Цюрих • Хоенлинден • Калдиеро • Ландсхут • Абенсберг • Екмюл • Асперн • Ваграм •
Отличия	• • • •

Карл Лудвиг Йохан Йозеф Лаурентиус Австрийски, Херцог на Тешен (на немски: Erzherzog Carl Ludwig Johann Joseph Laurentius von Österreich, Herzog von Teschen; * 5 септември 1771, Флоренция, Италия - † 30 април 1847, Виена, е австрийски ерцхерцог и херцог на Тешен, знаменит пълководец, син на император Леополд ІІ, 54-ти Велик магистър на Тевтонския орден. Властта над Тешенското херцогство наследява от дядо си, принц Алберт Саксонски, син на полския крал Август III, през 1822 г. Родоначалник на тешенския клон на Хабсбургската династия.

Военна кариера

Своите бойни умения Карл показва още в началото на революционните войни, през 1792 г. и през 1796 г. командва Рейнската армия и действа успешно срещу французите. След загубите на австрийската армия в Италия той оглавява остатъка от тамошната армия, без да успее да овладее положението и скоро походът завършва с Леобенското примирие. Във войната от 1799 г. предвожда австрийците по поречието на река Лех и след победата при Щоках принуждава маршал Журдан да остъпи по Рейн. По-късните му успехи му осигуряват място в Придворния военен съвет.

През 1800 г., след австрийските поражения при Маренго и Хоенлинден, Карл се съгласява да командва разбитата армия. Той провежда успешно отстъпление и подписва примирие с французите, на което се основава Люневилския договор. През 1801 г. вече е председател на Придворния Хофкригсрат, но неговите реформи в австрийската военна система не успяват да изкоренят старите обичаи и духът на съсловността в армията. През 1805 г., командвайки войските в Италия, се сражава при Калдиеро. През 1809 г., в началото на новата война с Наполеон, Карл е предводител на всички австрийски войски, но се смята, че неговият успех винаги е бил възпрепятстван от недостатъчните му твърдост и решителност. Винаги опитващ да постави братята си като предводители на отделните войскови, докато всички те са под негово командване Карл си навлича неодобрение в дворцовите среди. Победата му при Асперн все пак доказва способността му да надделее над наполеоновата войска, а след загубата при Ваграм водените от него австрийци отстъпили бързо и изкусно.

В походите от 1813-1814 г. Карл не участва.

Семейство

През 1815 г. се жени за Хенриета Насау-Вайлбург (1797-1829), дъщеря на Фридрих Вилхелм Насау-Вайлбург. С нея имат шест деца:

• Мария-Тереза Австрийска, кралица на Двете Сицилии (1816-1867)
• Алберт Австрийски (1817-1895)
• Карл Фердинанд Австрийски (1818-1874)
• Франц Фердинанд Австрийски (1821-1847)
• Вилхелм Франц Австрийски (1827-1894)

Съчинения

Историческите съчинения на Карл са много ценни за военната литература. Недостатъкът на дидактическите му книги на военна тема е натрапчивата им едностранчивост. От неговите съчинения най-важни са:

• „Grunds ä tze der Strategie“ (описание на похода от 1796 г.);
• „Geschichte des Feldzuges v. 1799 in Deutschland u. in der Schweiz“.

По-голямата част от монографиите му са отпечатани в австрийския военен вестник под буква С.