Алберт Саксонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алберт Саксонски
(Albert of Saxony)
философ
Роден
Починал
Регион Немски философ
Епоха Средновековие
Школа Схоластицизъм
Основни интереси Метафизика, логика

Алберт Саксонски (на латински: Albertus de Saxonia; ок. 1316, Рикенсдорф - 8 юли 1390, Халберщат) e средновековен немски философ, логик и математик, ученик на Жан Буридан и професор в Парижкия университет.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е пре3 1316 г. в Рикенсдорф в семейството на дребен фермер. Учи в Пражкия и Парижкия университети. Между 1351 и 1362 г. преподава в Парижкия университет във факултета по изкуствата. Алберт посещава Папа Урбан V в Авиньон като пратеник на Рудолф IV, дюк на Австрия и там започва преговори за създаване на университет във Виена. През 1365 г. се основава Виенския университет и Алберт Саксонски става негов пръв ректор. Изучава теология в Сорбоната, макар че не получава степен. През 1353 г. е назначен за ректор на Парижкия университет. През 1366 г. става епископ на Халберщад[1] под името Алберт III. Сред по-важните му съчинения са „Логика“, „Въпроси върху втора аналитика“, „Софизми“, „Трактат върху задълженията“ и „Парадокси“.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

В областта на логиката се интересува от силогистиката на Аристотел и по-специално от теорията на обръщане на съжденията. Обект на изследванията му е теорията на формалното следване, към което отнася и извеждането на следствия от хипотези. В своето съчинение „Логика“ формулира правило, тясно свързано с изразите „е В“ и „е не-В“. Първият означава като „краен предикат“, а вторият – като „безкраен предикат“. Правилото е: от отрицанието на израз с крайни предикати не следва утвърдително твърдение с безкрайни (отрицателни) предикати. Пише върху квадратурата на кръга и отношението на диаметъра към страната на вписания квадрат. Роберт Ауди смята че „работата му е компетентна, но рядко оригинална“[1].

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Perutilis Logica Magistri Alberti de Saxonia (Very Useful Logic), Venice 1522 and Hildesheim 1974 (reproduction)
  • Albert of Saxony's twenty-five disputed questions on logic. A critical edition of his Quaestiones circa logicam / by Michael J. Fitzgerald, Leiden: Brill, 2002
  • Quaestiones in artem veterem critical edition by Angel Muñoz Garcia, Maracaibo, Venezuela: Universidad del Zulia,1988
  • Quaestiones on the Posterior Analytics
  • Quaestiones logicales (Logical Questions)
  • De consequentiis (On Consequences) - attributed
  • De locis dialecticis (On Dialectical Topics) - attributed
  • Sophismata et Insolubilia et Obligationes, Paris 1489 and Hildesheim 1975 (reproduction)
  • Expositio et quaestiones in Aristotelis Physicam ad Albertum de Saxonia attributae critical edition by Benoit Patar, Leuven, Peeters Publishers, 1999
  • Questiones subtilissime in libros Aristotelis de caelo et mundo, Venetiis, 1492. Questiones subtilissime super libros posteriorum, Venetiis 1497 Hildesheim 1986 (reproduction)
  • Alberti de Saxonia Quæstiones in Aristotelis De cælo critical edition by Benoit Patar, Leuven, Peeters Publishers, 2008
  • De latudinibus, Padua 1505
  • De latitudinibus formarum
  • De maximo et minimo
  • De quadratura circuli - Question on the Squaring of the Circle
  • Tractatus proportionum, Venice 1496 and Vienna 1971: editor Hubertus L. Busard

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Grant, Edward „Albert of Saxony“ in: A Companion to Philosophy in the Middle Ages (ed.) Jorge J. E. Gracia and Timothy B. Noone, 2002, Blackwell Publishing, p.90-91.
  • Стяжкин, Н. И. „Формирование математической логики“. Москва, 1967.
  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ауди 2009, с. 24.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]