Алберт Саксонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алберт Саксонски (на латински: Albertus de Saxonia; ок. 1316, Хелмщат - 8 юли 1390, Халберщат) e средновековен немски философ, логик и математик, ученик на Жан Буридан и професор в Парижкия университет. В областта на логиката се интересува от силогистиката на Аристотел и по-специално от теорията на обръщане на съжденията. Обект на изследванията му е теорията на формалното следване, към което отнася и извеждането на следствия от хипотези. В своето съчинение „Логика“ формулира правило, тясно свързано с изразите „е В“ и „е не-В“. Първият означава като „краен предикат“, а вторият – като „безкраен предикат“. Правилото е: от отрицанието на израз с крайни предикати не следва утвърдително твърдение с безкрайни (отрицателни) предикати.

Литература[редактиране | edit source]

  • Grant, Edward „Albert of Saxony“ in: A Companion to Philosophy in the Middle Ages (ed.) Jorge J. E. Gracia and Timothy B. Noone, 2002, Blackwell Publishing, p.90-91.
  • Стяжкин, Н. И. „Формирование математической логики“. Москва, 1967.

Външни препратки[редактиране | edit source]