Алберт Саксонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алберт Саксонски e средновековен философ, логик и математик, ученик на Жан Буридан и професор в Парижкия университет. Роден е в района на Хелмщет, Германия през 1316 г., умира през 1390 г. В областта на логиката се интересува от силогистиката на Аристотел и по-специално от теорията на обръщане на съжденията. Обект на изследванията му е теорията на формалното следване, към което отнася и извеждането на следствия от хипотези. В своето съчинение „Логика“ формулира правило, тясно свързано с изразите „е В“ и „е не-В“. Първият означава като „краен предикат“, а вторият – като „безкраен предикат“. Правилото е: от отрицанието на израз с крайни предикати не следва утвърдително твърдение с безкрайни (отрицателни) предикати.

Литература[редактиране | edit source]

1. Grant, Edward „Albert of Saxony“ in: A Companion to Philosophy in the Middle Ages (ed.) Jorge J. E. Gracia and Timothy B. Noone, 2002, Blackwell Publishing, p.90-91.

2. Стяжкин, Н. И. Формирование математической логики. Москва, 1967.