Леополд II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за императора на Свещената Римска империя. За краля на Белгия вижте Леополд II (Белгия).

Леополд II
император на Свещената Римска империя
Леополд II 
Роден: 5 май 1747
Виена, Австрия
Починал: 1 март 1792
Виена, Австрия

Леополд II (на немски:Leopold II) e император на Свещената Римска империя (1790-1792) и крал на Унгария (като Липот II), трети син на Франц I и Мария Тереза.

След смъртта на втория син на императора Карл Леополд е назначен като представтел на баща си на тосканския престол. След смъртта на Франц I (1765) Леополд поема управлението на Тоскана. Отначало под ръководството на доверенната на императрицата, маркиза Ботта и граф Розенберг, а след това самостоятелно като провежда последователни, но умерени реформи.

През 1790 г. Леополд наследява императорската корона след смъртта на бездетния си брат Йозеф II. В наследство Леополд II получава държава в пълно разстройство. Новият император успява да успокои съсловното, нацоналното и клерикалното недоволство. Въстанието в Белгия и Унгария е потушено. С подписаните от Леополд II Рейхенбахски договори (юли 1790) той успява да удържи Прусия от нахлуване в Полша. Провежданата от него поредна австро-турска война завършва през 1791 г. с подписването на Свищовския мир.

Към Великата Френска революция Леополд, макар и брат на Мария Антоанета, се отнася внимателно и едва след опитите за бягство на френския крал той започва преговори с Фридрих Вилхелм II за осъществявнето на отбранително-настъпателни действия против Франция. С приемането на френската конституция от Луи XVI (14 септември 1791) Леополд обявява целите на съглашенията с Прусия за предварително достигнати. Нови осложнения го принуждават да сключи съюз с немските държави 7 февруари 1792 г., но и в този момент Леополд II мисли предимно за отбрана. След обявяването на война от страна на Франция Леополд неочаквано умира на 1 март 1792 г.

Той има 16 деца от принцеса Мария-Луиза Испанска. Най-големият му син става негов приемник - император Франц II.