Балдуин I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Балдуин.

Балдуин Фландърски
граф на Ено и Фландрия, латински император на Константинопол
Балдуин Фландърски 

Илюстрация от 1337 г.
Роден: 1171
Валансиен, Фландрия
Починал: 1205  (на 34 години)
Търново, България

Балдуѝн (Boudewijn) от 1194 до 1205 г. граф Фландърски, от 1195 г. граф Хенегауски и от 1204 г. император Константинополски е най-големият син на граф Балдуин V Хенегауски и Маргарита I Елзаска, сестра и наследница на граф Филип I от Фландрия. През 1186 г. се жени за Мария Шампанска. След смъртта на майка си (15 ноември 1194 г.) става граф на Фландрия, а след смъртта на баща си (17 декември 1195 г.) наследява и графство Хенегау/Ено.

Управление[редактиране | edit source]

Първите години на управлението му преминават в непрекъснати борби с неговия феодален сеньор, френският крал Филип ІІ Август, който няколко години преди това (1191 г.) е слага ръка на южната част на Фландрия (Артоа). Балдуин търси подкрепа предимно от Хайнрих IV император на Свещената римска империя и английския крал Ричард Лъвското сърце. При Перонския мир (1199 г.) Филип ІІ Август е принуден да върне една част от Южна Фландрия.

Кръстоносен поход[редактиране | edit source]

Същата година Балдуин и неговата съпруга дават в църквата на Свети Донатус в Брюге кръстоносна клетва. И така Балдуин напуска на 14 април 1202 г. своето графство, за да се присъедини към Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204 г.), който по подбуда на Венеция няма за цел спасяване на Светата земя, а столицата на Византия - Константинопол. По време на неговото отсъствие съпругата му Мария Шампанска получава регентството над Фландрия и Хенегау.

След като кръстоносците превземат Константинопол и детронират Алексий V Дука Мурзуфул, Балдуин е обявен на 9 май 1204 г. за първи латински император на Константинопол. На 16 май той е коронясан в църквата Света София. Заедно с папа Инокентий III Балдуин се стреми да унищожи Голямата схизма.

Като император Балдуин не успява да направи много, тъй като още през април следващата година той пада в плен на българския цар Калоян в битката при Адрианопол. Тъй като от този момент нататък следите му се губят, графствата Фландрия и Хенегау са наследени от неговата малолетна дъщеря Йохана. Неговата жена, която междувременно го последва, умира в Ако̀ (Сен Жан д'Акр) през пролетта на 1204 г.

На трона в Константинопол го наследява като император брат му Хенри.

Предание[редактиране | edit source]

Според местното предание във Велико Търново, столица на Втората българска държава, Балдуин е затворен в една кула на стените на крепостта Царевец — наричана оттогава Балдуинова кула. Тази кула е възстановена и може да бъде посещавана. Преданието разказва още, че Балдуин отхвърля ухажванията на българската царица, която веднага го обвинява в опит за изнасилване и той е ослепен с нажежен шиш, а след това е хвърлен от т.нар. „лобна скала“ в пропастта, на дъното на която тече река Янтра.

Двадесет години по-късно във Фландрия се появява отшелник, който твърди, че е изгубеният Балдуин. Независимо от това, че успява да събере няколко последователи около себе си, той е екзекутиран като предател и самозванец.

Вижте също[редактиране | edit source]

—— император на Латинската империя (1204 – 1205) Анри

[[tr:Konstantinopolisli I. Baodouin]