Маточина (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За растението вижте Маточина.

Маточина
Matochina.JPG
Изглед на село Маточина
България
Red pog.png
Маточина
Област Хасково
Red pog.png
Маточина
Общи данни
Население 34 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 26,011 km²
Надм. височина 164 m
Пощ. код 6535
Тел. код 037701
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 47468
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Георги Манолов
(независим)

Маточина е село в Югоизточна България, в община Свиленград, Област Хасково.

География[редактиране | edit source]

Разположено в най-южните склонове на Сакар планина, сред височинна местност, просечена от долините на река Тунджа от изток и река Фишера от запад. Отстои на 40 км от общинския център град Свиленград и на 110 км от областния център град Хасково. Селото се намира зад телени ограждения, тип кльон, наречени „инженерно-технически съоръжения“. Населението му е застаряващо и наброява около 50 души (по избирателен списък).

История[редактиране | edit source]

Крепостта Букелон

Няма данни за първите следи от поселение на днешната територия на село Маточина.

В периода VII в. - ХIII в. селището е епископски център, подчинен на адрианополския митрополит, според епархийските списъци.[1][2] Там се споменава с името Вукелу (гр. Βοκέλλου), което обаче К. Иречек разчита като Букелонъ.[3]

Византийският историк и бъдещ император Йоан Кантакузин споменава няколко пъти за "градче" (гр. πόλισμα) на име Вукелу (гр. род. падеж Βουκέλου), описвайки превземането му от цар Михаил Шишман през 1328 г. и преговорите на царя с младия император Андроник III. Цар Михаил Шишман предложил вместо да върне "градчето Вукелу, вместо него да дадел многонаселения и голям град на Черно море Созопол", което останало без резултат, но все пак било постигнато споразумение и той върнал крепостта обратно на Византия под заплаха от нападения.[4] Според Никита Хониат, връщането станало срещу голям откуп.[5]

През Отоманския период околността на селото е била обрасла с дъбови гори, изобилствуващи от дивеч. В реките прорязващи землището на селото кипяло от живи твари. От дневника на султан Мехмед IV се научава, че през 1664 година е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село. В писмения паметник на султана селото е наречено Фикла. През османско време селото се е именувало на Фикел, с което име селото се именува до 1934 година,[6] когато е преименувано на Маточина по името на лековитата билка, която расте в региона.

За 1793 г. описание дават ген. Михаил Кутузов и Виктор Кочубей в техния пътепис "От Русчук до Константинопол", представляващ доклад за пратеничеството им до Високата порта. Според тях в селото имало извор и ручей, подходящи за стан на войска, а "...Жителите на гореспоменатите и околните села са с добри ниви, но с жито не се запасяват, защото град Адрианопол го изкупува всичкото."[7]

През 1875 г. в с. Фикел е екзекутирана заловена от турците чета на участници в Старозагорското въстание. Сега на мегдана на селото е поставена паметна плоча за събитието.

На 4 юли 1901 година в околностите на Фикел е обградена от турска войска четата на Слави Мерджанов, съставена от българи и арменци, коята е разгромена, убит е Петър Соколов. Пред очите на турската войска Сл. Мерджанов убива отвлеченият заложник Нури бей, син на богатия одрински чифликчия Дертли Мустафа. Заловен е ранен, а впоследствие е екзекутиран в Одрин.[8]

През 1912 г. селото е превзето от българските войски в Балканската война, но отново е загубено в полза на турците при Междусъюзническата война в 1913 г.

През 1915 г. селото и районът е отстъпен от Турция към България по силата на Българо-турската конвенция от 1915 год. в навечерието на Първата световна война.[9]

През 1934 г. селото се преименува на Маточина.[6]

Религии[редактиране | edit source]

Всички жители и обитатели на селото изповядат източно-православна религия. В селото има стар християнски храм, представляващ скална църква от 10 век - паметник на културата. Богослужение в старата църква "Богоявление" се е извършвало до средата на 20 век. В края на 1935 г. в селото започва да действува и новопостроена църква — приемник на старата, именована "Св. Св. Константин и Елена".

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Общ изглед към крепостта
  • Южно от селото в скален венец е вкопана скална църква с полуцилиндричен свод, с предполагаема датировка от Х в.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Сбор на селото през месец май. За повече подробности посетете сайта на село Маточина.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Asdracha, Catherine. La Thrace orientale et la Mer Noir: géographie ecclesiastique et prosopographie (VIIIe-XIIe s.). - В: Géographie historique du monde Méditeranéen. Paris, Publication de la Sorbonne, 1988. с. 262. ((fr))
  2. Йорданов, Иван и Аладжов, Димчо "Непубликувани оловни византийски печати от Хасковско", сп. "Археология", София 1991, бр.1, стр. 49-50.
  3. Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974. с. 695. В своя пътепис К. Иречек разчита името като "Букелонъ", а на гръцки като Βούκελλον, като цитира Notitiae episcopatuum, там обаче името е Βουκέλου, споменато в Notitia 3, вж. Parthey, Gustav. Notitia 3. // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 124.
  4. Йоан Кантакузин, "История", II, 3.; в ГИБИ, София 1980, т. Х, стр. 259
  5. Никифор Григора "Византийска история", IХ,8. в ГИБИ, София 1983, т.ХI, стр. 159
  6. а б Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  7. "От Русчука до Константинополя", 1793 — Русская старина, СПб, 1878, т. 21, № 2, 105—124. ((ru)) Превод Даниела Жукова в "Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век", съст. Маргарита Кожухарова, София 1986, стр. 65.
  8. Шатев, Павел. "Солунското съзаклятие (1903 г.), подготовка и изпълнение". Трето издание, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983 г., гл. 70.
  9. Българо-турска конвенция (1915)

Външни препратки[редактиране | edit source]