Хасково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хасково.

Герб на Хасково
Хасково
България
Red pog.png
Хасково
Област Хасково
Red pog.png
Хасково
Общи данни
Население 77 365 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 74 826 (НСИ)
Землище 25,555 km²
Надм. височина 196 m
Пощ. код 6300
Тел. код 038
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 77195
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Хасково
Георги Иванов
(ВМРО-НИЕ, ОЗ, БНД)

Ха̀сково е град в Централна Южна България. Той е център на Община Хасково и на Област Хасково. Хасково е 7-мата най-многолюдна агломерация в България с население 0. Според последни данни на НСИ към 31.12.2013 г. [1], Хасково е с население 74 826 души и е 12-ят по големина град в страната.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Хасково нощем

Хасково е разположен в Южна България и е областен център. Намира се недалеч от границите с Турция и Гърция, което определя и ключовото му географско положение. През територията на Област Хасково минава най-бързият и пряк път, свързващ Европа с Азия и Близкия изток.

Любопитен факт е, че Хасково е на почти еднаква географска ширина с село Хасково (Ташкентска област, Узбекистан) Рим (Италия), Барселона (Каталуния, Испания), Тбилиси (Грузия) и Чикаго (САЩ).

Административно деление[редактиране | edit source]

По-големи квартали на града: ж.к. "Орфей", ж.к. "Бадема", кв. "Куба", кв. "Хисаря", кв. "Република" (ромското гето на града).

Климат[редактиране | edit source]

Южното географско положение на Хасково и близостта му до Бяло море, от което го отделят сравнително ниските склонове на Източните Родопи, както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. Марица, обуславят преходен климат между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Средногодишната температура на Източнородопското предпланинско стъпало е 12,6°С. Зимата е мека и къса, лятото – дълго и горещо. Селските стопани недолюбват фьона през февруари, защото ранното затопляне подмамва ранноцъфтящите бадеми, кайсии, череши и др.

Релеф[редактиране | edit source]

Територията около Хасково има типичен хълмист релеф. Като северно продължение на Източните Родопи географите справедливо я наричат Източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска хълмиста област. Нейна западна рамка е височината Мечковец (860 м н.в.). Но височината е не по-малко важна за жителите на Хасково, защото е изворна област.

Поради активната вулканична дейност, бушувала през терциера, в прилежащия към Хасково район има залежи на оловно-цинкови и други цветни метали.

Води[редактиране | edit source]

Оттук тръгват реките Банско, Хасковска и Харманлийска река. Бликат горещи минерални извори, тук се намират известните Хасковски минерални бани.

История[редактиране | edit source]

Хасково е град с повече от хилядагодишна история. В самия център на града се издига паметник-часовник, който е построен през 1985 година по повод честванията около хилядагодишнината от основаването на града.

Според археолозите първото поселение на територията на днешния град е възникнало още в средата на новокаменната епоха около 5 000 години пр.н.е.

След превземането на земите, турците назовават селището Хаскьой, в по-късни времена известно като Хаскьой край Узунджа, поради популярността на един от най-големите стокови панаири, провеждан в рамките на империята.

Битката при село Клокотница - 9.III.1230 г. - с триумфа на цар Иван Асен II (1218 – 1241) край хасковското село Клокотница се гордеят поколения българи. Тук, в деня на Светите 40 Мъченици през 1230 година, българският владетел разгромява войските на епирския император Теодор Комнин, нахлул в българските земи въпреки сключения по-рано мирен договор.

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2011 година Хасково е с население 76 397 души

Хасково
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
население 14 191 Повишение 15 067 Повишение 26 516 Повишение 27 435 Повишение 38 812 Повишение 57 777 Повишение 75 259 Повишение 87 847 Повишение 80 773 Понижение 80 303 Понижение 76 397 Понижение
Източници:[2]

Религии[редактиране | edit source]

Света Богородица с Младенеца - монументът, включен в Световните рекоди на Гинес

Хасково е град на етническата и религиозна толерантност. Най-разпространената религия е православното християнство. Част от населението на града са мюсюлмани и изповядват исляма.В града има две джамии. Има и групи арменци, малко евреи и известен брой протестантски християни.

Християни - 85%, Мюсюлмани - 15% заедно с ромското население.

На 8 септември 2003 година в Хасково е открита статуята „Св.Богородица“, с която градът влиза в Световните рекоди на Гинес за най-висока статуя на Богордица с Младенеца (33 метра). [3][4].

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

През 1999 г. инж.Георги Иванов е избран за кмет на община Хасково, с подкрепата на СДС.През 2003г.,2007г. и 2011г. е преизбран за кмет.

Международни отношения[редактиране | edit source]

Хасково в бъдещето, българска пощенска картичка от началото на 20 век

Хасково е побратимен град или в сътрудничество с:[5][6][7]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Хасковският вестник „Нива“, 1921

Икономическа характеристика[редактиране | edit source]

Електрификацията на града започва в 1926 година. Стопанската инициатива е на собственика на хотел и ресторант в центъра Таньо Петров (1869-1929), който закупува от Манчестер дизелов агрегат за внушителната сума от 800 000 лева и окабелява домакинствата от централната част на града. Предприятието е било фамилно, в което като управители, счетоводители и друг персонал с изключение на техническия работят членове на неговата фамилия Таневи. Било е разположено в двора на фамилната къща на ул. "13-ти март" №3, обслужвана постоянно от смени по двама техника. Подавана е електроенергия за битови нужди между 6 ч. сутринта до 10 часа вечерта, когато се е подавал сигнал с три последователни прекъсвания. Две години по-късно е построена държавна електроцентрала с подобна мощност в противоположната част на центъра на Хасково, в подножието на Ямача. Българската държава национализира електропроизводството и изкупува повечето частни предприятия, включително това на Таньо Петров, в средата на 30-те години на ХХ век. С част от парите той построява първия киносалон в града.

Транспорт[редактиране | edit source]

През Хасково минават европейски транспортни коридори 9 и 10.

Медии[редактиране | edit source]

От сградата на СБА на бул. „Г. С. Раковски″ в град Хасково се излъчват програмите на Радио Метроном и Радио FM+. Географски координати: 25°33'27"E / 41°56'57"N, надморска височина (кота терен): 244 м.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Образование и наука[редактиране | edit source]

Училища[редактиране | edit source]

  • ПМГ "Акад.Боян Петканчин" [9]
  • ГПЧЕ Проф. д-р „Асен Златаров“ [10]
  • Спортно Училище "Стефан Караджа"
  • Професионална Гимназия по селско стопанство [11]
  • ПГТ „Н.Й.Вапцаров“ - Автото
  • ПГТ „Александър Паскалев“ - ТОХ[12]
  • ПГДС "Цар Иван Асен II"[13]
  • ФСГ-Хасково „Атанас Буров“ [14]
  • СОУ „Васил Левски“[15]
  • ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“
  • ОУ „Климент Охридски“[16]
  • СОУ „Св. Паисий Хилендарски“[17]
  • ОУ „Никола Й. Вапцаров“[18]
  • ОУ „Любен Каравелов“
  • Начално Училище „Георги С. Раковски“
  • ОУ „Шандор Петьофи“[19]
  • ОУ "Христо Смирненски"
  • ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
  • ПГДС „Цар Иван Асен II“[20]
  • ОУ „Свети Иван Рилски“[21]

Читалища и библиотеки[редактиране | edit source]

Читалище „Заря“

Народно читалище "Заря" - създадено през 1858 г. от Христодул Вълчев Шишманов, х. Иванчо Минчев, Христо Златаров и други будни граждани. От 1870 г. в него работи неделно училище, изнасят се сказки, организират се забави. През 1872 г. мнозина читалищни дейци се включват в тайния революционен комитет, основан в Хасково от Васил Левски. След Освобождението на сцената на читалището се играят първите театрални представления в Хасково. От 1966 г. читалището разполага с нова сграда. На Националния преглед на читалищата през 1969 г. е удостоено с първа награда.

Регионална библиотека „Христо Смирненски“, създадена на 29 април 1953 година с решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет (ОНС). Първоначалната сбирка от книги наброява 9 617 тома, предимно дарени от частни лица. В деня на откриването на библиотеката – 15 юли 1954 г. фонда вече наброява 18 600 тома литература. Библиотеката е основното книгохранилище на окръга, архив на краеведската литература и на местния печат, център за цялостно библиотечно обслужване на читателите, за библиотечно-библиографска информация и библиографии по краезнание. В началото на 2004 година, фондът на библиотеката наброява 387 496 библиотечни единици, абонираните периодични издания са 130 – една щедра инвестиция за бъдещите поколения. През последната година библиотеката е посетена от 71 958 читатели от Хасково и региона и са заети 177 086 книги, периодични издания, ноти и др.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Култура и забавления[редактиране | edit source]

Театри[редактиране | edit source]

Сградата на ДКТ “Иван Димов“ е построена 1926г. През 2004г. е направен основен ремонт от Община Хасково, който превръща театърът в един от най- красивите и съвременни театри в страната.Изцяло е подменена сценичната механизация, водопроводната и електрическа система. През 2000г. кукления и драматичен театър в Хасково са обединени в един общ куклено-драматичен театър под името Драматично-куклен театър “Иван Димов “със статут на продуциращ център със собствена продукция, без актьори на щат-сформират се трупи на граждански договори по съответни проекти. От обединението на двата театъра в годините са спечелени множество награди от различни фестивали и конкурси, включително награди Аскеер и Икар. В хасковския театър работят едни от най-изявените творци в сферата на кукления и драматичния театър в страната. Неразделна част от дейността на Театъра е свързана с непрекъснати турнета в Хасковска област, а и в цялата страна. Партньори на Театъра са Народен театър “Иван Вазов“, Сатиричен театър “Алеко Константинов“, Нов драматичен театър “Сълза и смях“ и т.н., включително неправителствени организации и частни фирми.

Музеи[редактиране | edit source]

  • Паскалевата къща — Етнографски музей
  • Шишмановата къща — експозиция на местни занаяти
  • Гуркова къща — мястото, където е отседнал ген.Гурко по време на Руско-турската освободителна война
  • Кирково училище — музей на народните будители от Хасково

Хасковски исторически музей[редактиране | edit source]

Историческият музей Хасково е един от най-богатите и активни музеи в България. Първият музей в града е основан още през 1927 г при читалище „Заря”, като през 1935 г събраните в него материали се предават на местното Археологическо дружество. През 1952 г е създаден държавен музей. В обхвата на неговата дейност се включва не само събиране на отделни материали, но и регистрация и опазване на недвижими паметници на културата в региона. Фондовете на музея бързо нарастват и сега той притежава над 100 000 артефакта, свързани с историята и културата на областта. В археологическите разкопки, провеждани в региона, вземат активно участие и сътрудници на музея. Разкритите материали не само се документират, но и стават обект на задълбочени проучвания. Научната дейност на РИМ Хасково се изразява в публикации в собствени издания, както и в организирането на научни конференции и работа в национални проекти. По проекта „Хетеротопия на древна Тракия” музеят работи съвместно с Музея на НБУ.

Регионът е изключително богат на паметници на културата от праисторията и особено от раннотракийската епоха (11-6 в. пр. Хр.). Много мегалити са регистрирани в района на Страджа-Сакар и Източните Родопи, както и много монументални каменни тракийски гробници са разкрити в областта. Най-известна сред тях е гробницата от Александрово, украсена със стенописи, отразяващи системата на царската идеология на траките. С помощта на японското правителство през 2009 г. беше изграден музей, в който е изложено и копие на тази гробница.

Музеят на тракийското изкуство[редактиране | edit source]

На 15км от Хасково в посока Симеоновград се намира село Александрово. Там на 15.05.2009 година, в присъстивето на Техни Височества Акишино — принцът и принцесата на Япония, бившият президент на България Георги Първанов, Министъра на културата Стефан Данаилов и много гости официално бе открит "Музеят на тракийското изкуство". Той е изграден с финансова помощ от Япония, възлизаща на близо 3 000 000 щатски долара.

Новопостроеният музей е с разгърната застроена площ от 833.4 кв.м.

Едната част от сградата с площ от 355 кв.м. е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата в Александрово.

Експозицията дава информация за тракийската гробница – история на откриването и проучването, и интерпретация на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата, като хронологически обхваща периода на късножелязната епоха ( VI – І в. пр. Хр.). Освен това тук посетителите могат да се запознаят с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица.

В музея са изградени няколко взаимосвързани експозиционни модула:

1. Информационен модул — постоянна експозиция от фотоси и текстове, които представят паметника с акцент върху стенописите. Модулът съдържа фотоси от стенописите, както и кратка текстова информация за гробницата като цяло.

2. Изложбен модул от движими паметници на културата – в шест витрини са експонирани най-атрактивните тракийски движими паметници от фонда на музея в Хасково, като се акцентира върху онези, които са свързани с погребалните ритуали на траките, населявали региона.

В контактната зона между модул 1 и 2 ще бъдат експонирани движими паметници, които отговарят на изобразените в стенописите, оръжия, елементи от конска амуниция и др.

3.Туристическо – информационен модул — чрез фотоси, текстове и карти се демонстрират най-забележителните археологически паметници в региона на Източните Родопи, Сакар планина и долината на р. Марица, дава информация за местоположението им и съдейства за разгръщането на маршрути за културен туризъм.

Останалата част на музея е обособена като модерен научноизследователски център с лаборатория и фондохранилище, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. На първо време те ще започнат с работа свързана с проблемите на консервацията и реставрацията на оригинала, а впоследствие обхватът им ще се разшири, за проучването и на други обекти.

Аудиовизуалната зала на центъра дава възможност за организирането на конференции, кръгли маси, тематични лектории и др., свързани с изследването на тракийската култура.

Клуб на дейците на културата[редактиране | edit source]

Клубът на дейците на културата в град Хасково приютява гилдията на 23 хасковски художници, членове на галерия "Кредо", които ежемесечно организират изложби.


Представителен фолклорен танцов ансамбъл "Хасково"[редактиране | edit source]

Най-големият фолклорен танцов ансамбъл на територията на общината. Има изпълнители от 5 до 25 години. Фолклорен танцов ансамбъл „Хасково“

Забележителности[редактиране | edit source]

http://haskovo.info/images/rsgallery/original/ZARIA.JPG=== Паметници ===

  • Паметник на Капитан Петко войвода
  • Паметник на Незнайния войн
  • Паметник на Хасковските възрожденци
  • Паметник на 10-ти пехотен Родопски полк

Сакрална архитектура[редактиране | edit source]

  • Монументът „Света Богородица“, влязъл в Световни рекорди на Гинес като най-високата статуя на Света Богородица и Младенеца в света.
  • Старата джамия или още „Ески джами“, първата джамия на Балканския полуостров, построена през 1395 г., непосредствено след нахлуването на османските турци.
  • Камбанарията до монумент Света Богородица построена през 2010 година. Висока почти 30 метра, нареждаща се като една от най-високите в България.

Александровската гробница[редактиране | edit source]

Макет на гробницата в Хасково

На 17 декември 2000 г. в могилата „Рошавата чука“ край Александрово екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, откри уникална тракийска гробница от 4 век пр.Хр. с изключителни високохудожествени стенописи.

Постройката, играла ролята на храм и мавзолей, е един от най-забележителните паметници на тракийската култура. Предназначението ѝ е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име е неизвестно. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити досега. Уникална обаче я правят нейните стенописи. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса.

Гробницата има дълъг над 10 м коридор и две помещения – правоъгълно и кръгло. Фигурални сцени с хора на коне и пешаци, диви и домашни животни, растителни и геометрични орнаменти покриват стените в края на коридора и в двете помещения.

Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера, изградена от прецизно изработени каменни блокове. Тя е украсена с 16, разположени един над друг пояса. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Общо 23-те човешки фигури, представени в различни моменти от живота, са ценен извор на информация за траките.

Александровската гробница е доказателство за високите художествени умения на траките и е свързващо звено в знанията ни за древността между подобни паметници в Южна Италия и Гърция. Интересът към нея от културната, научната и широката общественост у нас и по света е огромен. Живописта от гробницата е изключително ценен източник за реконструкция на тракийската действителност. Тя носи внушителна по обем информация в областта на облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки.

Паркове и зоопаркове[редактиране | edit source]

Общата площ на парковете в Хасково са около 10 000 декара.

Кенана[редактиране | edit source]

Най-големия парк на територията на общината - парк "Кенана". Този парк се явява като своеобразни бели дробове на града и естествена преграда за вредните емисии, които бълват промишлените предприятия "Неохим" (Химически завод) и "Вулкан" (завод за производство на цимент) на територията на разположения на 15км на север град Димитровград.

Паркът заема площ от 236,6 хектара и се намира североэападно от града. Проектът е на арх. Валентина Атанасова и арх. Джубелиева. Изграждането и оформянето му се извършва между 1955 и 1970 г.

Основната част – около 70% от общата площ, е залесена. Разпространените дървесни видове са Благун, Цер, Зимен дъб, Космат дъб, Мъждрян, Дива череша и др. Основната маса са издънкови благунови насаждения с възраст между 60 и 70 години. Извършвани са залесявания с Липа, Бял и Черен бор, Полски ясен, Ацер негундо. По-късно, след изграждането на главната алея (1969), и с едроразмерни фиданки – Атласки кедър, Сребролистна липа, Веймутов бор, Смърч и Секвоя. Интересни в дендрологично отношение са „Малкият и Голям партер“, Розариумът, Дендрариумът и „Сухата река“.

Подходът на парка преминава в широка алея, дълга 3км, която води до изкуствено езеро. Покрай алеята са обособени детски площадки и спортни площадки, а по цялото продължение на алеята през 25 метра има разположени пейки с прилежащи кошчета за боклук и осветителни тела, а самата алея завършва с декоративно езеро.

В паркът се намират и два парк-хотела съответно с по 3 и 4 звезди, с прилежащи басейни и спа центрове. А в съседство се намира най-големият комплекс от тенискортове с червена настилка на територията на града.

Но нито един от тези инфраструктурни обекти не ви пречи да се отпуснете и да се насладите на дивата природа, която ви заобикаля. Потънал в дълбоките сенки на дърветата и слушайки песните на птиците, често можеш да видиш заек или катерица.

Зоопарк Хасково[редактиране | edit source]

Зоопарк "Хасково" е разположен в гъстите широколистни гори на парка Кенана той е любимо място на децата. Началото на зоопарка е поставено през 1958 г. Иван Господинов устройва в района на дендрариума кътове за мечка, елени и сърни. През 1977 г. зоокътът се разполага на отредения за целта терен от 12 дка. Отделени са места за тревопасни животни, хищници, маймуни, гризачи, водоплаващи, грабливи и други видове птици. Заслугите за изграждането и поддържането през годините са на И. Господинов, инж. В. Златинов, Пенчо Ангелов, д-р Д. Тодева и други, а много от животните са „осиновени“.

През 2006 г. общината започна основна реконструкция на зоопарка, като някой клетки бяха просто санирани, а други изцяло разрушени и наново построени. До този момент реконструкцията е завършена на 80% и всъщност остава сектор и половина нереконструрани. Всичко това беше с цел зоопаркът да бъде сертифициран от Европейския съюз. Това вече факт и местният зоопарк официално е член на голямото европейско семейство на зоопарковете.

В началото на парка е разположен детски кът с люлки, пързалки и други съоръжения за игра, голяма част, от които, са дървени, за да са в унисон със заобикалящата ги среда. Докато децата си играят, техните родители могат спокойно да разпуснат в разположеното наблизо микро-заведение.

  • Първият сектор на зоопарка е този с водоплаващите птици. Той представлява една огромна клетка с две каменни езера на различни нива и преливник между тях. Видовете в този сектор са: Зеленоглава патица, Пекинска патица, Няма патица - Мюлар, Ням лебед, Домашна гъска;
  • Втори сектор е този с гризачите, включващ следните видове: Заек, Морско свинче, Нутрия
  • Непосредствено до тях е разположен секторът с грабливи птици, чиито обитатели са: Бухал, Обикновен мишелов, Скален орел
  • Следва сектора с дребни бозайници и този с декоративни птици, включващи съответно: Носати мечета, Язовец, Белка; Пор Фуро и пернатите видове: Токачка, Паун, Пръстенчат фазан и някои породи домашни кокошки и породи гълъби
  • В лявата страна е сектора с приматите. Тук обитатели са: Зелена морска котка, Мантиест павиан, Макак Магот
  • До приматите е разположен сектора на големите котки. Първият представител е мъжки леопард. До петнистото коте са разположени две чисто нови клетки за минипрайда от лъвове, който включва майката Саша, двете ѝ малки и разбира се таткото, който е преместен в една от 3-те големи нереконструирани клетки, за да не закача малките. Лъвовете са гордостта на зоопарка, защото всяка година имат поколение от по 2 до 4 малки. С тях е свързана и най-интересната история покрай зоопарка. Преди години недобросъвестни граждани бяха разбили катинара на клетката и пуснали лъвицата. След няколкодневно издирване лъвицата беше намерена припичаща се на слънце, легнала на покрива на една кола, в двора на една вила, в намиращата се в близост вилна зона. Тя бе упоена и безпроблемно върната обратно.
  • До мъжкия лъв са последните 2 нереконструирани клетки. Те са обитавани понастоящем от две кафяви мечки. Единият е възрастен мечок, а другият е малко 5-6 месечно мъжко мече, което бе закупено от старозагорския зоопарк през януари 2009.
  • Следващият сектор е този на дребните хищници, от семейството на кучетата, и включва: Вълци, Лисици и Чакали. Този сектор беше на 100% разрушен и построен наново според предписанията на ЕС.
  • Последният сектор, но не по значение, е и най-големият, този с тревопасните. Секторът се състои от 5 клетки, разположени в кръг с общ център и общи огради. Между клетките има малки входове, така че малките видове да могат да обикалят от клетка в клетка. Този сектор включва: Елен лопатар, Сърна, стадо Муфлони, Тибетски як, Понита, а в една от клетките съвсем целенасочено се отглежда стадо Кози и няколко Магарета, защото все пак трябва с нещо да се хранят хищниците.

До края на 2009-та се очаква построяването наклетка за крокодили.

Ямача[редактиране | edit source]

Парк „Ямача“ е създаден по проект на арх. Валентина Атанасова и арх. Борис Георгиев в периода 1958–1970 г. Определените за парк 500 дка се намират в южната част на Хасково на едно от първите възвишения на Източните Родопи. В началото на парка се намира Монументът „Света Богородица“, влязъл в Книгата на Рекордите на Гинес като най-високата статуя на Света Богородица и Младенеца в света. . Там е построен и стадионът на града, детски сектор. От централната част на парка се открива чудесна гледка към целия град и околностите. Площите са залесени с акация, червен дъб, ясен, иглолистни дървета и основно черен бор. В залесяването и по грижите за прихващане на растителността освен специалистите са участвали много граждани и всички предприятия в града. Парк „Ямача“ е едно красиво творение на професионализма и грижите на специалистите, събрало усилията на цялата хасковска общественост.

Спортен комплекс[редактиране | edit source]

Парк „Спортен комплекс“ е построен през 2008 година на мястото на пустеещо дере, което се бе превърнало в незаконно сметище. Паркът разполага с места за отдих, детски кът и 4 специализирани спортни игрища, съответно за футбол, баскетбол, волейбол и тенис.

Други зелени площи[редактиране | edit source]

Паркът до Езиковата гимназия е завършен 2002 година. Той се простира в продължение на почти километър от ГПЧЕ "Проф. д-р Асен Златаров" [1] до улица "Дунав". Разполага с детски кът, пешеходна алея, места за почивка.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 8 септември - Ден на града
  • "Китна Тракия пее и танцува" - събор за фолклорни песни и танци
  • Литературни дни "Южна пролет"
  • Музикални дни "Недялка Симеонова"
  • Театрални празници - Хасково
  • Джазфест Хасково - провежда се всяка година в края на септември

Личности[редактиране | edit source]

Хасковски възрожденци

Български писатели и поети, свързани с Хасково са

Източници[редактиране | edit source]

  1. Populstat
  2. „pop-stat.mashke.org“
  3. Хасковската Богородица влезе в "Гинес"
  4. 32-метрова Богородица в Хасково кандидат за 'Гинес'
  5. Списък на побратимени градове
  6. Международно сътрудничество
  7. Хасково план 2007-2013
  8. Техническо побратимяване
  9. ПМГ "Акад.Боян Петканчин"
  10. ГПЧЕ Проф. д-р „Асен Златаров
  11. ПГТ „Александър Паскалев“
  12. ПГТ „Александър Паскалев“
  13. ПГДС "Цар Иван Асен II "
  14. ФСГ-Хасково „Атанас Буров“
  15. СОУ „Васил Левски“
  16. СОУ „Климент Охридски“
  17. СОУ „Св. Паисий Хилендарски“
  18. СОУ „Никола Й. Вапцаров“
  19. СОУ „Шандор Петьофи“<
  20. ПГДС „Цар Иван Асен II“
  21. СОУ „Свети Иван Рилски“

Външни препратки[редактиране | edit source]


п  б  р
Градове в Област Хасково
BUL Димитровград COA.png ДимитровградBUL Ивайловград COA.gif ИвайловградЛюбимецBUL Маджарово COA.gif МаджаровоМеричлери
BUL Свиленград COA.jpg СвиленградСимеоновградCoat of arms tgrad.gif ТополовградEmblem of Harmanli.png ХарманлиHaskovo-coat-of-arms.svg Хасково