Хасково
Вижте пояснителната страница за други значения на Хасково.
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, енциклопедизиране на текста. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Хасково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 79 330 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 25,555 km² |
| Надм. височина | 196 m |
| Пощ. код | 6300 |
| Тел. код | 038 |
| МПС код | Х (Х) |
| ЕКАТТЕ | 77195 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община - кмет |
Хасково Георги Иванов (ВМРО-НИЕ, ОЗ, БНД) |
Ха̀сково е град в Централна Южна България. Той е център на Община Хасково и на Област Хасково. Според преброяването от 2011 година Хасково е с население 76 397 души и 12-ят по големина град в страната.
Съдържание |
География [редактиране]
Местоположение [редактиране]
Хасково е разположен в Южна България и е областен център. Намира се недалеч от границите с Турция и Гърция, което определя и ключовото му географско положение. През територията на Област Хасково минава най-бързият и пряк път, свързващ Европа с Азия и Близкия изток.
Любопитен факт е, че Хасково е на почти еднаква географска ширина с Рим (Италия), Барселона (Каталуния, Испания), Тбилиси (Грузия) и Чикаго (САЩ).
Административно деление [редактиране]
По-големи квартали на града: ж.к. "Орфей", ж.к. "Бадема", кв. "Куба", кв. "Хисаря", кв. "Република" (ромското гето на града).
Климат [редактиране]
Южното географско положение на Хасково и близостта му до Бяло море, от което го отделят сравнително ниските склонове на Източните Родопи, както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. Марица, обуславят преходен климат между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Средногодишната температура на Източнородопското предпланинско стъпало е 12,6°С. Зимата е мека и къса, лятото – дълго и горещо. Селските стопани недолюбват фьона през февруари, защото ранното затопляне подмамва ранноцъфтящите бадеми, кайсии, череши и др.
Релеф [редактиране]
Територията около Хасково има типичен хълмист релеф. Като северно продължение на Източните Родопи географите справедливо я наричат Източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска хълмиста област. Нейна западна рамка е височината Мечковец (860 м н.в.). Но височината е не по-малко важна за жителите на Хасково, защото е изворна област.
Поради активната вулканична дейност, бушувала през терциера, в прилежащия към Хасково район има залежи на оловно-цинкови и други цветни метали.
Води [редактиране]
Оттук тръгват реките Банско, Хасковска и Харманлийска река. Бликат горещи минерални извори, тук се намират известните Хасковски минерални бани.
История [редактиране]
Хасково е град с повече от хилядагодишна история. В самия център на града се издига паметник-часовник, който е построен през 1985 година по повод честванията около хилядагодишнината от основаването на града.
Според археолозите първото поселение на територията на днешния град е възникнало още в средата на новокаменната епоха около 5 000 години пр.н.е.
След превземането на земите, турците назовават селището Хаскьой, в по-късни времена известно като Хаскьой край Узунджа, поради популярността на един от най-големите стокови панаири, провеждан в рамките на империята.
Битката при село Клокотница - 9.III.1230 г. - с триумфа на цар Иван Асен II (1218 – 1241) край хасковското село Клокотница се гордеят поколения българи. Тук, в деня на Светите 40 Мъченици през 1230 година, българският владетел разгромява войските на епирския император Теодор Комнин, нахлул в българските земи въпреки сключения по-рано мирен договор.
Население [редактиране]
Брой на населението [редактиране]
Според преброяването от 2011 година Хасково е с население 76 397 души
| Хасково | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1887 | 1910 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | ||
| население | 14 191 |
15 067 |
26 516 |
27 435 |
38 812 |
57 777 |
75 259 |
87 847 |
80 773 |
80 303 |
76 397 |
||
| Източници:[1] | |||||||||||||
Религии [редактиране]
Хасково е град на етническата и религиозна толерантност. Най-разпространената религия е православното християнство. Част от населението на града са мюсюлмани и изповядват исляма.В града има две джамии. Има и групи арменци, малко евреи и известен брой протестантски християни.
Християни - 85%, Мюсюлмани - 15% заедно с ромското население.
На 8 септември 2003 година в Хасково е открита статуята „Св.Богородица“, с която градът влиза в Световните рекоди на Гинес за най-висока статуя на Богордица с Младенеца (33 метра). [2][3].
Политика [редактиране]
Кмет [редактиране]
През 1999 г. инж.Георги Иванов е избран за кмет на община Хасково, с подкрепата на СДС.През 2003г.,2007г. и 2011г. е преизбран за кмет.
Общински съвет [редактиране]
Международни отношения [редактиране]
Хасково е побратимен град или в сътрудничество с:[4][5][6]
Абингтън, САЩ [7]
Александруполис, Гърция
Велико Търново, България
Енгера, Испания
Лестър, Англия
Новара, Италия
Одрин, Турция
Ташкент, Узбекистан
Веспрем, Унгария
Châtillon-sur-Indre, Франция
Икономика и инфраструктура [редактиране]
Икономическа характеристика [редактиране]
Транспорт [редактиране]
През Хасково минават европейски транспортни коридори 9 и 10.
Медии [редактиране]
От сградата на СБА на бул. „Г. С. Раковски″ в град Хасково се излъчват програмите на Радио Метроном и Радио FM+. Географски координати: 25°33'27"E / 41°56'57"N, надморска височина (кота терен): 244 м.
Здравеопазване [редактиране]
Образование и наука [редактиране]
Училища [редактиране]
- ПМГ "Акад.Боян Петканчин" [8]
- ГПЧЕ Проф. д-р „Асен Златаров“ [9]
- Спортно Училище "Стефан Караджа"
- ПГТ „Н.Й.Вапцаров“ - Автото
- ПГТ „Александър Паскалев“ - ТОХ[10]
- ПГДС "Цар Иван Асен II"[11]
- ФСГ-Хасково „Атанас Буров“ [12]
- СОУ „Васил Левски“[13]
- ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“
- ОУ „Климент Охридски“[14]
- СОУ „Св. Паисий Хилендарски“[15]
- ОУ „Никола Й. Вапцаров“[16]
- ОУ „Любен Каравелов“
- Начално Училище „Георги С. Раковски“
- ОУ „Шандор Петьофи“[17]
- ОУ "Христо Смирненски"
- ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
- ПГДС „Цар Иван Асен II“[18]
- ОУ „Свети Иван Рилски“[19]
Читалища и библиотеки [редактиране]
Народно читалище "Заря" - създадено през 1858 г. от Христодул Вълчев Шишманов, х. Иванчо Минчев, Христо Златаров и други будни граждани. От 1870 г. в него работи неделно училище, изнасят се сказки, организират се забави. През 1872 г. мнозина читалищни дейци се включват в тайния революционен комитет, основан в Хасково от Васил Левски. След Освобождението на сцената на читалището се играят първите театрални представления в Хасково. От 1966 г. читалището разполага с нова сграда. На Националния преглед на читалищата през 1969 г. е удостоено с първа награда.
Регионална библиотека „Христо Смирненски“, създадена на 29 април 1953 година с решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет (ОНС). Първоначалната сбирка от книги наброява 9 617 тома, предимно дарени от частни лица. В деня на откриването на библиотеката – 15 юли 1954 г. фонда вече наброява 18 600 тома литература. Библиотеката е основното книгохранилище на окръга, архив на краеведската литература и на местния печат, център за цялостно библиотечно обслужване на читателите, за библиотечно-библиографска информация и библиографии по краезнание. В началото на 2004 година, фондът на библиотеката наброява 387 496 библиотечни единици, абонираните периодични издания са 130 – една щедра инвестиция за бъдещите поколения. През последната година библиотеката е посетена от 71 958 читатели от Хасково и региона и са заети 177 086 книги, периодични издания, ноти и др.
Външни препратки [редактиране]
Култура и забавления [редактиране]
Театри [редактиране]
Сградата на ДКТ “Иван Димов“ е построена 1926г. През 2004г. е направен основен ремонт от Община Хасково, който превръща театърът в един от най- красивите и съвременни театри в страната.Изцяло е подменена сценичната механизация, водопроводната и електрическа система. През 2000г. кукления и драматичен театър в Хасково са обединени в един общ куклено-драматичен театър под името Драматично-куклен театър “Иван Димов “със статут на продуциращ център със собствена продукция, без актьори на щат-сформират се трупи на граждански договори по съответни проекти. От обединението на двата театъра в годините са спечелени множество награди от различни фестивали и конкурси, включително награди Аскеер и Икар. В хасковския театър работят едни от най-изявените творци в сферата на кукления и драматичния театър в страната. Неразделна част от дейността на Театъра е свързана с непрекъснати турнета в Хасковска област, а и в цялата страна. Партньори на Театъра са Народен театър “Иван Вазов“, Сатиричен театър “Алеко Константинов“, Нов драматичен театър “Сълза и смях“ и т.н., включително неправителствени организации и частни фирми.
Музеи [редактиране]
- Паскалевата къща — Етнографски музей
- Шишмановата къща — експозиция на местни занаяти
- Гуркова къща — мястото, където е отседнал ген.Гурко по време на Руско-турската освободителна война
- Кирково училище — музей на народните будители от Хасково
Хасковски исторически музей [редактиране]
Историческият музей Хасково е един от най-богатите и активни музеи в България. Първият музей в града е основан още през 1927 г при читалище „Заря”, като през 1935 г събраните в него материали се предават на местното Археологическо дружество. През 1952 г е създаден държавен музей. В обхвата на неговата дейност се включва не само събиране на отделни материали, но и регистрация и опазване на недвижими паметници на културата в региона. Фондовете на музея бързо нарастват и сега той притежава над 100 000 артефакта, свързани с историята и културата на областта. В археологическите разкопки, провеждани в региона, вземат активно участие и сътрудници на музея. Разкритите материали не само се документират, но и стават обект на задълбочени проучвания. Научната дейност на РИМ Хасково се изразява в публикации в собствени издания, както и в организирането на научни конференции и работа в национални проекти. По проекта „Хетеротопия на древна Тракия” музеят работи съвместно с Музея на НБУ.
Регионът е изключително богат на паметници на културата от праисторията и особено от раннотракийската епоха (11-6 в. пр. Хр.). Много мегалити са регистрирани в района на Страджа-Сакар и Източните Родопи, както и много монументални каменни тракийски гробници са разкрити в областта. Най-известна сред тях е гробницата от Александрово, украсена със стенописи, отразяващи системата на царската идеология на траките. С помощта на японското правителство през 2009 г. беше изграден музей, в който е изложено и копие на тази гробница.
Музеят на тракийското изкуство [редактиране]
На 15км от Хасково в посока Симеоновград се намира село Александрово. Там на 15.05.2009 година, в присъстивето на Техни Височества Акишино — принцът и принцесата на Япония, бившият президент на България Георги Първанов, Министъра на културата Стефан Данаилов и много гости официално бе открит "Музеят на тракийското изкуство". Той е изграден с финансова помощ от Япония, възлизаща на близо 3 000 000 щатски долара.
Новопостроеният музей е с разгърната застроена площ от 833.4 кв.м.
Едната част от сградата с площ от 355 кв.м. е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата в Александрово.
Експозицията дава информация за тракийската гробница – история на откриването и проучването, и интерпретация на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата, като хронологически обхваща периода на късножелязната епоха ( VI – І в. пр. Хр.). Освен това тук посетителите могат да се запознаят с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица.
В музея са изградени няколко взаимосвързани експозиционни модула:
1. Информационен модул — постоянна експозиция от фотоси и текстове, които представят паметника с акцент върху стенописите. Модулът съдържа фотоси от стенописите, както и кратка текстова информация за гробницата като цяло.
2. Изложбен модул от движими паметници на културата – в шест витрини са експонирани най-атрактивните тракийски движими паметници от фонда на музея в Хасково, като се акцентира върху онези, които са свързани с погребалните ритуали на траките, населявали региона.
В контактната зона между модул 1 и 2 ще бъдат експонирани движими паметници, които отговарят на изобразените в стенописите, оръжия, елементи от конска амуниция и др.
3.Туристическо – информационен модул — чрез фотоси, текстове и карти се демонстрират най-забележителните археологически паметници в региона на Източните Родопи, Сакар планина и долината на р. Марица, дава информация за местоположението им и съдейства за разгръщането на маршрути за културен туризъм.
Останалата част на музея е обособена като модерен научноизследователски център с лаборатория и фондохранилище, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. На първо време те ще започнат с работа свързана с проблемите на консервацията и реставрацията на оригинала, а впоследствие обхватът им ще се разшири, за проучването и на други обекти.
Аудиовизуалната зала на центъра дава възможност за организирането на конференции, кръгли маси, тематични лектории и др., свързани с изследването на тракийската култура.
Клуб на дейците на културата [редактиране]
Клубът на дейците на културата в град Хасково приютява гилдията на 23 хасковски художници, членове на галерия "Кредо", които ежемесечно организират изложби.
Представителен фолклорен танцов ансамбъл "Хасково" [редактиране]
Най-големият фолклорен танцов ансамбъл на територията на общината. Има изпълнители от 5 до 25 години. Фолклорен танцов ансамбъл „Хасково“
Забележителности [редактиране]
http://haskovo.info/images/rsgallery/original/ZARIA.JPG=== Паметници ===
- Паметник на Капитан Петко войвода
- Паметник на Незнайния войн
- Паметник на Хасковските възрожденци
Сакрална архитектура [редактиране]
- Монументът „Света Богородица“, влязъл в Световни рекорди на Гинес като най-високата статуя на Света Богородица и Младенеца в света.
- Старата джамия или още „Ески джами“, първата джамия на Балканския полуостров, построена през 1395 г., непосредствено след нахлуването на османските турци
- Камбанарията до монумент Света Богородица построена през 2010 година. Висока почти 30 метра, нареждаща се като една от най-високите в България.
Александровската гробница [редактиране]
На 17 декември 2000 г. в могилата „Рошавата чука“ край Александрово екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, откри уникална тракийска гробница от 4 век пр.Хр. с изключителни високохудожествени стенописи.
Постройката, играла ролята на храм и мавзолей, е един от най-забележителните паметници на тракийската култура. Предназначението ѝ е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име е неизвестно. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити досега. Уникална обаче я правят нейните стенописи. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса.
Гробницата има дълъг над 10 м коридор и две помещения – правоъгълно и кръгло. Фигурални сцени с хора на коне и пешаци, диви и домашни животни, растителни и геометрични орнаменти покриват стените в края на коридора и в двете помещения.
Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера, изградена от прецизно изработени каменни блокове. Тя е украсена с 16, разположени един над друг пояса. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Общо 23-те човешки фигури, представени в различни моменти от живота, са ценен извор на информация за траките.
Александровската гробница е доказателство за високите художествени умения на траките и е свързващо звено в знанията ни за древността между подобни паметници в Южна Италия и Гърция. Интересът към нея от културната, научната и широката общественост у нас и по света е огромен. Живописта от гробницата е изключително ценен източник за реконструкция на тракийската действителност. Тя носи внушителна по обем информация в областта на облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки.
Паркове и зоопаркове [редактиране]
Общата площ на парковете в Хасково са около 10 000 декара.
Кенана [редактиране]
Най-големия парк на територията на общината - парк "Кенана". Този парк се явява като своеобразни бели дробове на града и естествена преграда за вредните емисии, които бълват промишлените предприятия "Неохим" (Химически завод) и "Вулкан" (завод за производство на цимент) на територията на разположения на 15км на север град Димитровград.
Паркът заема площ от 236,6 хектара и се намира североэападно от града. Проектът е на арх. Валентина Атанасова и арх. Джубелиева. Изграждането и оформянето му се извършва между 1955 и 1970 г.
Основната част – около 70% от общата площ, е залесена. Разпространените дървесни видове са Благун, Цер, Зимен дъб, Космат дъб, Мъждрян, Дива череша и др. Основната маса са издънкови благунови насаждения с възраст между 60 и 70 години. Извършвани са залесявания с Липа, Бял и Черен бор, Полски ясен, Ацер негундо. По-късно, след изграждането на главната алея (1969), и с едроразмерни фиданки – Атласки кедър, Сребролистна липа, Веймутов бор, Смърч и Секвоя. Интересни в дендрологично отношение са „Малкият и Голям партер“, Розариумът, Дендрариумът и „Сухата река“.
Подходът на парка преминава в широка алея, дълга 3км, която води до изкуствено езеро. Покрай алеята са обособени детски площадки и спортни площадки, а по цялото продължение на алеята през 25 метра има разположени пейки с прилежащи кошчета за боклук и осветителни тела, а самата алея завършва с декоративно езеро.
В паркът се намират и два парк-хотела съответно с по 3 и 4 звезди, с прилежащи басейни и спа центрове. А в съседство се намира най-големият комплекс от тенискортове с червена настилка на територията на града.
Но нито един от тези инфраструктурни обекти не ви пречи да се отпуснете и да се насладите на дивата природа, която ви заобикаля. Потънал в дълбоките сенки на дърветата и слушайки песните на птиците, често можеш да видиш заек или катерица.
Зоопарк Хасково [редактиране]
Зоопарк "Хасково" е разположен в гъстите широколистни гори на парка Кенана той е любимо място на децата. Началото на зоопарка е поставено през 1958 г. Иван Господинов устройва в района на дендрариума кътове за мечка, елени и сърни. През 1977 г. зоокътът се разполага на отредения за целта терен от 12 дка. Отделени са места за тревопасни животни, хищници, маймуни, гризачи, водоплаващи, грабливи и други видове птици. Заслугите за изграждането и поддържането през годините са на И. Господинов, инж. В. Златинов, Пенчо Ангелов, д-р Д. Тодева и други, а много от животните са „осиновени“.
През 2006 г. общината започна основна реконструкция на зоопарка, като някой клетки бяха просто санирани, а други изцяло разрушени и на ново построени. До този момент реконструкцията е завършена на 80% и всъщност остава сектор и половина нереконструрани. Всичко това беше с цел зоопаркът да бъде сертифициран от Европейският съюз. Това вече факт и местният зоопарк официално е член на голямото европейско семесйство на зоопарковете.
В началото на парка е разположен детски кът с люлки, пързалки и други съоръжения за игра, голяма част, от които, са дървени, за да са в унисон със заобикалящата ги среда. Докато децата си играят, то техните родители могат спокойно да разпуснат в разположеното наблизо микро-заведение.
- Първият сектор на зоопарка е този с водоплаващите птици. Той представлява една огромна клетка с две каменни езера на различни нива и преливник между тях. Видовете в този сектор са: Зеленоглава патица, Пекинска патица, Няма патица - Мюлар, Ням лебед, Домашна гъска;
- Втори сектор е този с гризачите, включващ следните видове: Заек, Морско свинче, Нутрия
- Непосредствено до тях е разположен секторът с грабливи птици, чиито обитатели са: Бухал, Обикновен мишелов, Скален орел
- Следва сектора с дребни бозайници и този с декоративни птици, включващи съответно: Носати мечета, Язовец, Белка; Пор Фуро и пернатите видове: Токачка, Паун, Пръстенчат фазан и някои породи домашни кокошки и породи гълъби
- В лявата страна е сектора с приматите. Тук обитатели са: Зелена морска котка, Мантиест павиан, Макак Магот
- До приматите е разположен сектора на големите котки. Първият представител е мъжки леопард. До петнистото коте са разположени две чисто нови клетки за минипрайда от лъвове, който включва майката Саша, двете ѝ малки и разбира се таткото, който е преместен в една от 3-те големи нереконструирани клетки, за да не закача малките. Лъвовете са гордостта на зоопарка, защото всяка година имат поколение от по 2 до 4 малки. С тях е свързана и най-интересната история покрай зоопарка. Преди години недобросъвестни граждани бяха разбили катинара на клетката и пуснали лъвицата. След няколкодневно издирване лъвицата беше намерена припичаща се на слънце, легнала на покрива на една кола, в двора на една вила, в намиращата се в близост вилна зона. Тя бе упоена и безпроблемно върната обратно.
- До мъжкия лъв са последните 2 нереконструирани клетки. Те са обитавани понастоящем от две кафяви мечки. Единият е възрастен мечок, а другият е малко 5-6 месечно мъжко мече, което бе закупено от старозагорския зоопарк през януари 2009.
- Следващият сектор е този на дребните хищници, от семейството на кучетата, и включва: Вълци, Лисици и Чакали. Този сектор беше на 100% разрушен и построен наново според предписанията на ЕС.
- Последният сектор, но не по значение, е и най-големият, този с тревопасните. Секторът се състои от 5 клетки, разположени в кръг с общ център и общи огради. Между клетките има малки входове, така че малките видове да могат да обикалят от клетка в клетка. Този сектор включва: Елен лопатар, Сърна, стадо Муфлони, Тибетски як, Понита, а в една от клетките съвсем целенасочено се отглежда стадо Кози и няколко Магарета, защото все пак трябва с нещо да се хранят хищниците.
До края на 2009-та се очаква построяването наклетка за крокодили.
Ямача [редактиране]
Парк „Ямача“ е създаден по проект на арх. Валентина Атанасова и арх. Борис Георгиев в периода 1958–1970 г. Определените за парк 500 дка се намират в южната част на Хасково на едно от първите възвишения на Източните Родопи. В началото на парка се намира Монументът „Света Богородица“, влязъл в Книгата на Рекордите на Гинес като най-високата статуя на Света Богородица и Младенеца в света. . Там е построен и стадионът на града, детски сектор, открит басейн. От централната част на парка се открива чудесна гледка към целия град и околностите. Площите са залесени с акация, червен дъб, ясен, иглолистни дървета и основно черен бор. В залесяването и по грижите за прихващане на растителността освен специалистите са участвали много граждани и всички предприятия в града. Парк „Ямача“ е едно красиво творение на професионализма и грижите на специалистите, събрало усилията на цялата хасковска общественост.
Спортен комплекс [редактиране]
Парк „Спортен комплекс“ е построен през 2008 година на мястото на пустеещо дере, което се бе превърнало в незаконно сметище. Паркът разполага с места за отдих, детски кът и 4 специализирани спортни игрища, съответно за футбол, баскетбол, волейбол и тенис.
Други зелени площи [редактиране]
Паркът до Езиковата гимназия е завършен 2002 година. Той се простира в продължение на почти километър от ГПЧЕ "Проф. д-р Асен Златаров" [1] до улица "Дунав". Разполага с детски кът, пешеходна алея, места за почивка.
Редовни събития [редактиране]
- 8 септември - Ден на града
- "Китна Тракия пее и танцува" - събор за фолклорни песни и танци
- Литературни дни "Южна пролет"
- Музикални дни "Недялка Симеонова"
- Театрални празници - Хасково
- Джазфест Хасково - провежда се всяка година в края на септември
Личности [редактиране]
Български писатели и поети, свързани с Хасково са
- Емануил Попдимитров
- Делчо Василев
- Тома Измирлиев
- Харалан Русев,
- Атанас Ванчев дьо Траси
- Антон Михайлов
- Николай Христозов
- Димо Боляров
- Никола Инджов
- Иван Николов
- Янко Димов
- Петър Василев
- Симеон Стоянов
- Ивайло Балабанов
- Червенко Крумов
- Димитър Инкьов - писател и журналист. Негови приказки са включени в програмата за обучение по литература в началното училище в Германия.
- Асен Златаров
- Григор Димитров (Гришата)
Източници [редактиране]
- ↑ „pop-stat.mashke.org“
- ↑ Хасковската Богородица влезе в "Гинес"
- ↑ 32-метрова Богородица в Хасково кандидат за 'Гинес'
- ↑ Списък на побратимени градове
- ↑ Международно сътрудничество
- ↑ Хасково план 2007-2013
- ↑ Техническо побратимяване
- ↑ ПМГ "Акад.Боян Петканчин"
- ↑ ГПЧЕ Проф. д-р „Асен Златаров
- ↑ ПГТ „Александър Паскалев“
- ↑ ПГДС "Цар Иван Асен II "
- ↑ ФСГ-Хасково „Атанас Буров“
- ↑ СОУ „Васил Левски“
- ↑ СОУ „Климент Охридски“
- ↑ СОУ „Св. Паисий Хилендарски“
- ↑ СОУ „Никола Й. Вапцаров“
- ↑ СОУ „Шандор Петьофи“<
- ↑ ПГДС „Цар Иван Асен II“
- ↑ СОУ „Свети Иван Рилски“
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||
|
|||||
|
|||||||||||||||||||||||||