Дечко Узунов

Дечко Узунов български художник Роден: 22 февруари 1899 Казанлък, България Починал: 26 април 1986 София, България

Народен представител в: V НС

Дечко Христов Узунов е български художник, един от най-големите майстори на съвременната българска живопис.

Биография

Роден е в гр.Казанлък, там е първо ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.

При завръщането си в България, завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката — Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен — от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

Дечко Узунов има две сестри, от които има четирима племенници: скулпторката Елена Вълчанова, живописеца Пеню Вълчанов, графѝка Христо Нейков и художника (график, живописец и илюстратор) Атанас Нейков. Те са преките наследници на Узунов и даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък. Негов доведен син е спортния журналист Ричард Груев.

Творчество

Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство — както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.

Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“,във фоайето на Хотел Казанлък ,като дар за своите съграждани , в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.

Илюстрира множество книги, сред които такива на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.

По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов.

Творби

в ГХГ Пловдив

• „Идиот“, 1929 г. — , м.б., пл., 102/95,5, подпис долу дясно, инв. №173.

Обществена дейност и награди

Разнообразната творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана и с голяма по мащаб обществена дейност.

През 1925 г. той се явява един от член-съоснователите на дружеството „Родно изкуство“. Член на „Ротари клуб“ от 1935 г. Председателства Съюза на дружествата на жудожниците в България между 1939 и 1940 г, както и Съюза на българските художници между 1965 и 1969 г.

През 1966 г. е народен представител в Петото народно събрание на НР България. От 1973 г. е действителен член на БАН.

През 1973, 1976 и 1979 г. става последователно вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО. През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. — на Руската академия на изкуствата.

Дечко Узунов е носител на десетки награди и отличия, сред които някои от по-значимите са:

• 1937 — сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Методий,
• 1946 — награда от румънския крал Михай с румънски кръст за изкуство,
• 1961 — орден „Народна република България“ — I степен,
• 1962 — Димитровска награда за постижения в изкуството,
• 1963 — звание „заслужил художник“,
• 1967 — звание „герой на социалистическия труд“,
• 1979 — орден за литература и изкуство на Министерството на културата на Франция.

Източници

• Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.
• Каталог живопис, градска художествена галерия, Пловдив, 2002 г. ISBN 954-516-360-7.
• Аделина Костадинова Филева, Ирина Иванова Генова, „Дечко Узунов. Памет и забрава: Едно изследване за изкуството в България‎“, издател АРС МИЛЕНИУМ МММ, 2003 г. ISBN 954-90866-5-8.

Външни препратки

• Страница посветена на художника Дечко Узунов
• Още ме търсят, значи съм жив, интервюта на изкуствоведката Бисера Йосифова с Дечко Узунов и Светлин Русев
• Картини на Дечко Узунов: „Светлина“, „Невеста“, „Композиция с фигури“, „Созополски къщи“, „Натюрморт“, „Легенда“, „Българка“