Светослав Минков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Светослав Минков
български писател
Роден: 17(4) февруари1902
Радомир, Княжество България
Починал: 22 ноември 1966
София, НРБ

Светослав Константинов Минков е български писател. Той има двама братя, като единият е Иван Минков - член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата в църквата „Света Неделя“; Светослав Минков е завършил финансово дело. Считан е за „баща“ на модерната българска фантастика. Журналист с дългогодишна практика, работил е и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител.

Работил е и в българската легация в Токио. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата родна фантастична книга, „Аргус“, „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия'“, написан в съавторство с Константин Константинов. В периода 1925-1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Превежда Андерсеновите приказки, романите на Густав Майринк "Голем" (1926) и "Белият доминиканец" (1930), "Хиляда и една нощ" (1957), "Приказки на Шехеразада" (1959) и др.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Биография[редактиране | edit source]

Светослав Минков е роден през 1902 г. в Радомир. Средното си образование завършва в София. Последователно учи във военното училище във Вайскирхен (Австрия), следва славянска филология в Софийския университет. През 1922-1923 учи в Търговско-стопанска академия в Мюнхен, където се запознава с най-новото в немската и световна литература. Работи като библиотекар (1924-1925) в Народната библиотека. През април 1925 г. във връзка с Априлските събития е арестуван за два месеца. След освобождението си работи като книговодител, редактор в различни издания и издателства. Дипломатически служител в българската легация в Токио (1942-1943). След 9 септември 1944 г. работи като коректор във в. Работническо дело, редактор във в. "Отечествен фронт", в Българска кинематография, главен редактор (1954-1956) и редактор (1956-1962) на издателство "Български писател".

Писателят има възможността да пътува в редица страни на Европа, Азия и Латинска Америка.

Творчество[редактиране | edit source]

Получил солидно образование, добил разностранна култура, Минков е сред най-ерудираните български писатели. Неговото творчество не е особено богато като обем, но е богато на идеи.

Първата си творба, озаглавена "Биномът на Нютон", Светослав Минков публикува в списание "Българан" през 1920 г. Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само "игра на сенките", както е и заглавието на един от неговите сборници. Героите на тези творби са обитатели на странни хотели, домове, гробища. Чрез "страшните" места и демоничните опасности писателят се стреми да внуши идеята за преходността на съществуването, за липсата на истински смислени основания в делника. Героите са движени от неосъзнаваните импулси на психиката, техният душевен живот е подвластен на странни желания и видения. До голяма степен те са рожби на предварително изградена авторска теза. Неслучайно интересът към тези герои и сюжети, почерпени главно от чужди автори, бързо секва.

Към края на 1920-те години Минков се преориентира към един по-друг тип разкази. Той изоставя своите ранни "страшни" творби, започва да иронизира демоничните герои и сюжети. Показателен за това е разказът "Къщата при последния фенер", където е развенчан митът за призраците. Погледът на учения е прогонил и последния призрак от този свят.

В сборниците си от този най-продуктивен творчески период писателят се утвърждава като изобразител на един механизиран, лишен от духовност живот. Като символ на този живот Минков най-често използва Америка и американската действителност. Човекът тук е станал послушно оръдие на силите на техниката и научните открития, той не притежава собствената духовна същност. Тази авторова позиция обяснява защо един от сборниците се нарича "Автомати".

В друга част от разказите си от 1930-те години Минков изследва човешкото всекидневие. Той се интересува от скуката в един по-широк план - като невъзможност да се изживее смислено животът. Тук той следва голямата традиция на европейската литература - темата за така наречения малък човек. Това е обикновеният, неизвестен човек, който е изцяло зависим от прищевките на действителността. Лишен от каквато и да е творческа енергия, той доживява дните си в безсмислени занимания в безсмисления делник.

Със своите творби Минков се утвърждава и като един от първите значими представители на фантастичното в българската литература.

Произведения[редактиране | edit source]

  • „Синята хризантема“ (разкази, 1922)
  • „Часовник“ (гротески, 1924)
  • „Огнената птица“ (четири разказа, 1927)
  • „Игра на сенките“ (1928)
  • „Къщата при последния фенер“ (1931)
  • „Автомати“ (невероятни разкази, 1932; 1935; 1947)
  • „Сърцето в картонената кутия. Роман-гротеска в седем невероятни приключения“ (в съавт. с Константин Константинов) (1933; 1939; 1986)
  • „Дамата с рентгеновите очи“ (разкази, 1934; 1945; 1946; 1982)
  • „Чудната касичка“ по Андерсен) (1934; 1940)
  • „Захарното момиче“ (приказки, 1935)
  • „Мадрид гори. История в телеграми за съпротивата на един град“ ( 1936; 1945)
  • „Маскираната лисица“ (приказка, 1936, 1957; 1962; 1968; 1984; 1991)
  • „Разкази в таралежова кожа“ (1936, 1947)
  • „Гост“ (разказ, 1938)
  • „Другата Америка. Едно пътуване отвъд екватора (1938; 1943; 1946)
  • „Желязната къщичка (1941)
  • „Японската литература. Начало, развитие,представители“ (1941)
  • „Маймунска младост“(разкази, 1942)
  • „Лъв и жаба“(1943)
  • „Лунатин“ (хумористични разкази, 1945)
  • „Избрани произведения“ (1947)
  • „Колет от Америка“ (разкази и фейлетони, 1950)
  • „Империя на глада“ (1952; 1956)
  • „Месечно“ (1954)
  • „Отвъд океана“ (разкази и очерци, 1954)
  • „Избрани произведения“ (1955)
  • „Цар Безсънко“ (приказки, 1956; 1972; 1973)
  • „Призракьт от Кандари“ (разкази, 1959)
  • „Бракоразводно сражение“ (разкази, I960)
  • „Избрани произведения в 2 т.“ (1962)
  • „Патент САС“ (четири разказа, 1963)
  • „Как гарджето стана певец“ (приказка, 1965)
  • „Снежният човек и дръвчето“ (1965)
  • „Паноптикум „Лайхенвалд"“ (разкази, 1966)
  • „Избрани разкази“ (1967)
  • „Джуджето Тинтирин“ (приказка, 1968)
  • „Приказки“ (1971; 1977)
  • „Алхимия на любовта“ (избрани разкази, 1972)
  • „Съчинения в 2 т.“ (1972)
  • „Разкази, пътеписи“ (1976)

Източници[редактиране | edit source]

  • „Речник на българската литература“, т.2, с. 376-379. София, Изд. на БАН, 1977.

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]