Никола Вапцаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Вапцаров
Vapcarov Varna.jpg
Никола Вапцаров като ученик в Морското машинно училище във Варна, което сега носи неговото име.
Роден 7 декември 1909 г.(1909-12-07)
Банско, България
Починал 23 юли 1942 г. (на 33 г.)
София, България
Националност българин
Жанр поезия
Никола Вапцаров в Общомедия


Членска карта на Вапцаров в Съюза на българските писатели, издадена посмъртно

Никола Йонков Вапцаров е български поет[1], чието творчество е предимно със социална тематика. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров (Моторни песни) излиза през 1940 г. Сътрудничил на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и активен антифашист. През 1942 г. той е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата [2], за организиране на подривна дейност срещу немските войски в качеството си на технически помощник на Цвятко Радойнов, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП [3]. Посмъртно е амнистиран. В съответствие с политиката и директивите на Коминтерна и БКП е повлиян от идеите на македонизма.[4][5]

Биография[редактиране | edit source]

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везева, учителка в струмишките села и приела протестантството.[6] Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. Майлер дори успява да се сближи с Ванчо Михайлов, но след провала на Септемврийското въстание през 1923 г. бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра ентусиазирано се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г. От друга страна, къщата в Бан­ско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юноша­та с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му. Никола учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа[7].

Никола и Йонко Вапцарови.

След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936-1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж[8]. Успоредно с това публикува стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. Желанието му да се занимава с литература не го оставя и през 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, издава я със свои средства и тя излиза от печат през 1940 г. Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Сътрудничи на седмичника „Литературен критик“ и фактически става негов главен уредник[9]

Свидетелство на Вапцаров от ВВМУ

През септември 1940 Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция заминава за Банско. Оказва се там и през ноември по време на Соболевата акция, в чиято подкрепа се събират подписи[10]. Вапцаров е арестуван от полицията, у него са намерени материали, счетени за подривни (включително две стихотворения) и през 1941 г. той е интерниран за три месеца в Годеч. Последвалото наказателно съдебно дело по Закона за защита на държавата обаче го намира за невинен. След завръщането му в София (септември 1941 г.) се запознава с Цвятко Радойнов, ръководител на “минноподривната комисия” към ЦК на БРП(к) и става негов сътрудник. Задачата на комисията е да извършва минноподривна дейност срещу немските войски.[11]. В течение на няколко месеца Вапцаров организира снабдяването на нелегални с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. в рамките на процеса срещу ЦК на БРП. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова. [12]

Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП е призован за свидетел[13].

Творчество[редактиране | edit source]

Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка - „Моторни песни“ (1940) - под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

  • Стихосбирка: „Моторни песни“
  • Стихотворения: „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др.[14]
  • Драма: Вълната, която бучи[15]

Патриотизъм и възгледи по македонския въпрос[редактиране | edit source]

Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на родолюбиви банскалии. Баща му участва в българското национално-освободително движение в Македония и активно работи за българщината.[16] Самият Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това, проявява българското си национално съзнание, но и горещ романтичен патриотизъм.[17] Впоследствие, като прокомунистически ориентиран младеж, той е повлиян силно от тезата на Коминтерна по македонския въпрос — за създаване на отделна народност на базата на македонската етнографска група от българския народ. В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на Македонския литературен кръжок през октомври 1938 г., се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...“[18] Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, активистът Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „… ние тогава така вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно…“.

Бащата Йонко Вапцаров (трети) заедно с Иван Михайлов (четвърти), ръководител на ВМРО

Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отрицателни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени. През септември 1940 г. той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България.[19] През април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията, обхванала цялата страна, Македонският литературен кръжок се саморазпуска. В броя си от 20 април 1941 г. седмичникът „Литературен критик“ приветства разгрома на Югославия от германските войски и честити Обединението на целия български народ.

За отбелязване е, че Вапцаров пише само на български език и не достига до опити за кодификация на отделен македонски език. В неговия доклад от 1938 г. въпросът за създаването на македонски книжовен език липсва. Отделно в полицейското му дознание са запазени обясненията му от 1940 г. където той се самоопределя като българин.[20]

Според академик Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселил се след войната в Скопие, „македонските емигранти“ в България, които се стремели да бъдат „македонски патриоти“ в „съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „великобългарски шовинизъм““. Такива „нюанси“ според него се забелязвали и в поетическите опити на Никола Вапцаров.[21] В Република Македония Вапцаров е смятан за етнически македонец.

Други[редактиране | edit source]

Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на човека, от когото Йонко — бащата на Никола, купува къща с вапцарница. Йонко променя фамилното си име на Вапцаров.

Племенницата на поета, Мая Вапцарова, е известна кинорежисьорка и писателка.

Памет[редактиране | edit source]

Днес името на Вапцаров носят организации, училища, читалища и много други:

Стихотворенията му са преведени на над 90 езика.

Музеи[редактиране | edit source]

Къщата, в която поетът живее със семейството си след 1912 г. в гр.Банско, e музей. Квартирата на поета в гр. София също е музей. През 2003 г. част от постройките на гарнизонното стрелбище в София са реставрирани и превърнати в музей, посветен на жертвите на политическо насилие в България. Доста от експонатите в музея са свързани с Вапцаров, който на 23 юли 1942 г. е разстрелян тук, заедно с други антифашисти. Сред реставрираните помещения е тунелът, в който е извършен разстрела. От 2004 г. гарнизонното стрелбище функционира в списъка с паметници на културата с национално значение[22].

Стихотворения му посвещават Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, албанският поет Марк Гуракуки и др. Багряна често е обвинявана, че не се е застъпила за Вапцаров след арестуването му. Тя е посочена от Вапцаров за свидетел в съда. От нея е била поискана критическа оценка на значимостта на поезията му, на базата на която е щяло да се прецени дали той заслужава да бъде помилван. Тя не пожелала да се ангажира с това. „Вапцаров“ на Дамянов намеква за тези събития.

През 2012 г. е открита възстановена паметна плоча на поета във Варна.

Скандал около гроба[редактиране | edit source]

Гробът на Никола Вапцаров на Софийските централни гробища е практически унищожен. Гранитната плоча върху гроба на Вапцаров е разбита на малки парчета. С киселина е заличено и името на поета от надписа на мраморната плоча. На мястото, според един от гробарите, са останали само костици от черепа и крайниците. Формалният повод е, че през ноември 2008 г. в гроба на поета е погребана негова племенница, без за това да са уведомени останалите наследници. Няма яснота кой и защо е дал разрешение. Съществува теория, че костите на поета са били откраднати и продадени в Македония. [23]

Честване на 100-годишнината от рождението[редактиране | edit source]

По повод 100-годишнината от рождението на Никола Вапцаров, посолството и Културно-информационният център на България в Скопие организират „Вапцарова вечер“, в която участват Румяна Пашалийска - директор на Националния литературен музей в София, и Димитър Христов, директор на Културно-информационния център. Представени са нови издания на творби от Вапцаров, между които фототипното издание на стихосбирката „Моторни песни“, „Стихотворения за деца“ и ЦД от Златния фонд на БНР. [24]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Тодор Балкански. Никола Вапцаров, България и българите. Велико Търново, Знак '94, 1996.
  • Йордан Каменов. Властта, историята и Вапцаров. С., Пространство и форма, 2004.
  • Мая Вапцарова. Дневник за дневника. С., Вяра, 2004.
  • Георги Господинов. Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век. С., Просвета, 2005.
  • Мария Раданова. Жажда за светлина. С., Арете, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005.
  • Бойка Вапцарова. Да се чете след смъртта ми... С., Захарий Стоянов, Касиопея, 2009, 366 с.
  • Владимир Атанасов. Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация. С., Просвета, 2009.
  • Йордан Каменов. Вапцаров между митовете и любовта. С., Wini 1837, 2009.
  • Петър Велчев. Пространство и време в лириката на Вапцаров. - Везни, 2010, № 10,
  • Милена Цанева, Живот и смърт в поезията на Вапцаров. - Литературата, 2011, № 7,
  • Владимир Атанасов. Поезията на Никола Вапцаров и религиозната етика. - В: Вапцаров — вяра и самота. С., Боян Пенев, 2012,
  • Чавдар Добрев. Избрано. Т. 8: Истинският Вапцаров. С., Захарий Стоянов, 2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. The Oxford guide to literature in English translation, Peter France, Oxford University Press, 2000, ISBN 0198183593, стр. 194.
  2. Чл. 16 Ако организация или група, за която е реч в чл. 1 на тоя закон, предприема метежи, бунтове, терористически действия, убийства или друго някое общоопасно престъпление за постигане на посочените в същия член цели, виновните лица се наказват: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите със смърт, а останалите членове и помагачите със смърт или със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и всички с глоба от 200 000 до 500 000 лева.
  3. http://www.bg-history.info/3426/Godishnina-ot-razstrela-na-Nikola-Vapcarov.html Годишнина от разстрела на Никола Вапцаров
  4. “Архивите говорят”, кн. 5 “БКП, Коминтернът и македонският въпрос” (1917 – 1946). стр. 1020.
  5. Балкански места на паметта. Терминът Македония и образът на Никола Вапцаров в българския и македонския времепространствен континуум. Й Суйецка. Литературна мисъл, Issue no.2 /2005, Publisher: Институт за литература.
  6. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 170.
  7. Биографични бележки на Никола Вапцаров, http://slovo.bg, 10.08.2012 г.
  8. Кратка биография от сайта на „Словото“
  9. Показателно за това е съобщението във вестника материалите за него да се изпращат на домашния адрес на Вапцаров.
  10. Каменов, Йордан. Властта, историята и Вапцаров. Пространство и форма, 2004. ISBN 954-907-417-Х. с. 23-51.
  11. Употребени ли са Вапцаров и другарите му през 1942 г.?. // 24 часа, 20.10.2012. Посетен на 27.01.2014.
  12. Мая Вапцарова: Наградата за мир е заплатена с кръвта на поета
  13. Обвинителен акт по дело 585, стр. 83. // Посетен на 10.3.2014.
  14. Никола Вапцаров. // slovo.bg.
  15. Вълната, която бучи. // slovo.bg. Посетен на 8.3.2014.
  16. Вапцаров, Н. Нови изследвания и материали, С., 1980, с. 631-634.
  17. Галчин, П. Документалното наследство, творчеството и животът на Н. Й. Вапцаров — свидетелство за горещото му българско родолюбие, Мак. преглед, 2000 г., кн. 3., с. 5
  18. Голям поет, достоен българин, Борис Данков, в-к Дума, 11 Декември 2009, брой 283
  19. Вапцаров, Н. Ръкописно наследство, с. 485.
  20. Из полицейско дознание от 13 декември 1940 г. по повод ареста на поета заради написаното от него стихотворение „Селска хроника“:...Именувам се Никола Йонков Вапцаров, жител на ст. София, ул. "Ангел Кънчев" 37, вероизповедание — източноправославен, народност — българин, семейно положение — женен, занятие — машинен техник, роден в 1909 г...
  21. Голям поет, достоен българин, Борис Данков, в-к Дума, 11 Декември 2009, брой 283.
  22. Паметници на културата от национално значение. // Посетен на 8.2.2014.
  23. Разбиха гроба на Вапцаров, вестник Сега, Сряда, 4.3.2009 г.
  24. Вапцарова вечер Агенция "Инпрес", 16 декември 2009
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.