Никола Вапцаров

Никола Вапцаров български поет Никола Вапцаров като ученик в Морското машинно училище във Варна, което сега носи неговото име Роден: 7 декември 1909 Банско, днес България Починал: 23 юли 1942 г. (на 32 г.) София, България

ВВМУ "Никола Вапцаров" - Варна

Членска карта на Вапцаров в Съюза на българските писатели, издадена посмъртно

Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална тематика. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Член на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и активен антифашист. През 1942 г. той е осъден на смърт за терористична дейност по силата на Закона за защита на държавата , заради минноподривни дела срещу немските войски в качеството си на ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП . Посмъртно е амнистиран. В съответствие с политиката и директивите на Коминтерна и БКП е повлиян от идеите на македонизма.

Биография

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. От друга страна като юноша той попада под силното влияние на д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. Майлер дори успява да се сближи с Ванчо Михайлов, но бяга обратно в СССР след провала на Септемврийското въстание през 1923 г. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра ентусиазирано се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г. От друга страна къщата в Бан­ско е била местната резиденция на царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юноша­та с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира баща му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.

Никола и Йонко Вапцарови.

Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, излязла от печат 1940 г. Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена. След смъртта си бива амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.

Свидетелство на Вапцаров от ВВМУ

Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България.

Патриотизмът на Вапцаров и възгледите му по македонския въпрос

Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на родолюбиви банскалии. С риск за живота си, родителите му участват в българското национално-освободително движение в Македония и активно работят за българщината. Самият Н. Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това проявява българското си национално съзнание, но и горещия си романтичен патриотизъм. Впоследствие, като прокомунистически ориентиран младеж, той е повлиян силно от тезата на Коминтерна от 1934 г. по македонския въпрос - за създаване на отделна народност на базата на македонската етнографска група от българския народ. В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на Македонския литературен кръжок през октомври 1938 г. се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...“ Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, активистът Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „… ние тогава така вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно…“.

Бащата на Никола Вапцаров Йонко Вапцаров (трети) заедно с Иван Михайлов (четвърти), ръководител на ВМРО

Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отрицателни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени. През септември 1940 г. той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България. През април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията обхванала цялата страна Македонският литературен кръжок се саморазпуска. Седмичникът „Литературен критик“, чийто главен уредник фактически става Вапцаров в броя си от 20 април 1941 г. приветства разгрома на Югославия от германските войски и честити Обединението на целия български народ. За отбелязване е, че Вапцаров пише само на български език и не достига до опити за кодификация на отделен македонски език. В неговия доклад от 1938 г. въпросът за създаването на македонски книжовен език липсва. Отделно в полицейското му дознание са запазени обясненията му от 1940 г. където той се самоопределя като българин.[1] Според академик Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселил се след войната в Скопие, „македонските емигранти“ в България, които се стремели да бъдат „македонски патриоти“ в „съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „великобългарски шовинизъм““. Такива „нюанси“ според него се забелязвали и в поетическите опити на Никола Вапцаров. В Република Македония Вапцаров е смятан за етнически македонец.

Други

Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на човека, от когото Йонко - бащата на Никола, купува къща с вапцарница. Йонко променя фамилното си име на Вапцаров.

Племенницата на поета, Мая Вапцарова, е известна кинорежисьорка и писателка.

Днес името на Вапцаров носят:

• Висшето военноморско училище във Варна, където той е учил,
• Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ в Благоевград,
• Професионална гимназия по електротехника и електроника "Никола Вапцаров" в Благоевград
• СОУ "Никола Вапцаров" - гр. Приморско
• Основно училище "Никола Йонков Вапцаров" - гр. Разград
• Възпитателно училище - интернат "Никола Й. Вапцаров" - гр. Завет, обл. Разград
• Народно читалище "Н.Й. Вапцаров" в град Тутракан и много други училища и организации в страната.
• СОУ "Никола Йонков Вапцаров" - гр. Силистра
• СОУ "Никола Йонков Вапцаров" - гр.Айтос

Стихотворенията му са преведени на над 90 езика.

Стихотворения му посвещават Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, албанският поет Марк Гуракуки и др. Багряна често е обвинявана, че не се е застъпила за Вапцаров след арестуването му. От нея е била поискана критическа оценка на значимостта на поезията на Вапцаров, на базата на която е щяло да се прецени дали той заслужава да бъде помилван. Тя не пожелала да се ангажира с това. „Вапцаров“ на Дамянов намеква за тези събития.

Скандал около гроба

Гробът на Никола Вапцаров на Софийските централни гробища е практически унищожен. Гранитната плоча върху гроба на Вапцаров е разбита на малки парчета. С киселина е заличено и името на поета от надписа на мраморната плоча. На мястото, според един от гробарите, са останали само костици от черепа и крайниците. Формалният повод е, че през ноември 2008 г. в гроба на поета е погребана негова племенница, без за това да са уведомени останалите наследници. Няма яснота кой и защо е дал разрешение.

Честване на 100-годишнината от рождението

По повод 100-годишнината от рождението на Никола Вапцаров, посолството и Културно-информационният център на България в Скопие организират „Вапцарова вечер“, в която участват Румяна Пашалийска - директор на Националния литературен музей в София, и Димитър Христов, директор на Културно-информационния център. Представени са нови издания на творби от Вапцаров, между които фототипното издание на стихосбирката „Моторни песни“, „Стихотворения за деца“ и ЦД от Златния фонд на БНР.

Библиография

• Тодор Балкански. Никола Вапцаров, България и българите. Велико Търново, Знак '94, 1996.
• Йордан Каменов. Властта, историята и Вапцаров. С., Пространство и форма, 2004.
• Мая Вапцарова. Дневник за дневника. С., Вяра, 2004.
• Георги Господинов. Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век. С., Просвета, 2005.
• Мария Раданова. Жажда за светлина. С., Арете, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005.
• Бойка Вапцарова. Да се чете след смъртта ми... С., Захарий Стоянов, Касиопея, 2009, 366 с.
• Владимир Атанасов. Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация. С., Просвета, 2009.
• Йордан Каменов. Вапцаров между митовете и любовта. С., Wini 1837, 2009.
• Петър Велчев. Пространство и време в лириката на Вапцаров. - Везни, 2010, № 10,
• Милена Цанева, Живот и смърт в поезията на Вапцаров. - Литературата, 2011, № 7,
• Владимир Атанасов. Поезията на Никола Вапцаров и религиозната етика. - В: Вапцаров - вяра и самота. С., Боян Пенев, 2012,
• Чавдар Добрев. Избрано. Т. 8: Истинският Вапцаров. С., Захарий Стоянов, 2012.

Външни препратки

• ((bg)) Произведенията на Никола Вапцаров
• ((bg)) Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“
• ((bg)) Писмо от майката на Вапцаров до в-к."Пиринско дело"
• ((en)) The Poems of Nikola Vaptsarov - статия на C.N. Subramaniam с преводи

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.