Георги Господинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Господинов
GeorgiGospodinov.jpg
Роден 7 януари 1968 г. (1968-01-07) (46 г.)
Ямбол, България
Професия преподавател, литературовед, редактор
Националност Флаг на България България
Жанр поезия, роман, разказ, драматургия
Дебютни работи „Лапидариум“ - стихосбирка (1992)
Известни творби „Естествен роман“ (1999)
„Физика на тъгата“ (2012)
Награди Южна пролет“ (1993)
„Иван Николов“ (1997, 2004)
„Рашко Сугарев“ (1998)
„Развитие“ (1998)[1]
„Икар“ (2004)
„Аполон Токсофорос“ (2005)
„Аскеер“ (2010)
„Дъбът на Пенчо“ (2011)
„Христо Г. Данов“ (2012)[2]
„Български роман на годината“ (2013)
Вазова награда (2014)[3]
Деца Рая Господинова

Георги Господинов Георгиев, известен като Георги Господинов, е един от най-популярните и превеждани съвременни български писатели. Причисляван е към постмодернизма.[4][5] [6]

Биография[редактиране | edit source]

Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература на БАН с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ (издадена от „Просвета“, 2005) и работи като литературовед в Института по литература на БАН от 1995. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в НБУ по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999-2000).[7]

Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на в. „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“.

Има една дъщеря (с литературоведката Биляна Курташева), Рая Господинова, родена на 13 януари 2007 година.

Творчество[редактиране | edit source]

Поезия[редактиране | edit source]

Още за първата си стихосбирка, „Лапидариум“ (1992), Георги Господинов е отличен с Националната награда за дебют „Южна пролет“ (1993)[8]. Стихосбирката е преведена 2009 на чешки [9].

Следват „Черешата на един народ“ (Награда за книга на годината на Сдружение на български писатели, 1996), претърпяла три издания (1996, 1998, 2003) и, през 2003 година, „Писма до Гаустин“.

В „Балади и разпади“ (2007) са включени предишните три стихосбирки плюс нови стихотворения в цикъла „Неделите на света“.

Том с избрана поезия от Георги Господинов излиза на немски под заглавие „Kleines morgendliches Verbrechen“ (Droschl, 2010) в превод на Александер Зицман, Валерия Йегер и Уве Колбе. Книгата получава възторжени рецензии в най-големите немски вестници NZZ[10], FAZ, Die Welt, SZ и др.[11]

Негови стихотворения са включени в редица международни антологии, сред които е „New European Poets“ (Graywolf Press, USA, 2008). Преводи на негови стихове на различни езици, включително на арабски, могат да се прочетат в немския сайт за поезия lyrikline.org[12]

Проза[редактиране | edit source]

Естествен роман[редактиране | edit source]

„Естествен роман“, първият роман на Георги Господинов, получава Специалната награда на конкурса „Развитие“ (за ръкопис на роман), и е издаден в седем издания на български - 1999, 2000, 2002, 2004, 2006, 2007, 2009. Критиката го определя като „първия по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“ (сп. „Егоист“).

„Естествен роман“ е най-превежданата българска книга след 1989 г. Публикуван е на 21 езика, сред които английски, немски, френски, испански, италиански и др. Излиза в Сърбия („Геопоетика“, 2001), Франция („Фебюс“, 2002), Република Македония („Темплум“, 2003), САЩ („Dalkey Archive Press“, 2005), Чехия („Lidove Noviny“, 2005), Хърватия („Profil“, 2005), в Словения („Beletrina“, 2005), Дания („Husets Forlag“, 2006), Италия („Voland“, 2007), Германия („Droschl“, 2007), Латвия (Jāņa Rozes apgāds, 2008), Полша (Fundacja Pogranicze, 2009), Испания („Saymon“, 2009), Литва (Baltos lankos, 2010), Турция (Apollon, 2010), Норвегия (Bokvennen Forlag AS 2011), Русия (Иностранная литература, 2011), Албания, Румъния, Украйна, Исландия...

Le Nouvel Observateur определя романа като „оригинален и забавен” [13]. Le Courrier (Женева) го нарича „машина за истории“, а според Livres Hebdo книгата е „едновременно смешна и ерудирана, пошла и изискана, но блестяща във всяко отношение и новаторска по форма“.

Ню Йоркър (в кратка рецензия) пише за романа: това е „анархичен, експериментален дебют“, добавяйки, че роман, който предприема рискове като тези в „Естествен роман“, понякога „пада по лице“, но според Ню Йоркър попаденията в книгата превишават пропуските, и в крайна сметка тя успява да бъде очарователна. [14] В. Таймс определя романа като „размишления върху пушенето, дефекацията и ботаниката“, добавяйки, че това е „хумористична, меланхолна и изключително идиосинкразна творба“.[15] Според в. Гардиан романът е "едновременно земен и интелектуален" ("both earthy and intellectual"). В голяма рецензия за немското издание на романа в. Нойе цюрхер цайтунг (NZZ) определя Георги Господинов като "хуморист на отчаянието" (Humorist der Verzweiflung)[16], а в. Франкфуртер алгемайне цайтунг (FAZ) определя романа като "малък изискан шедьовър"). Всички немски отзиви - в сайта на изд. "Droschl" [17]. Изключително рядко български роман бива рецензиран във водещи световни медии. Голяма част от чуждестранните отзиви могат да се намерят в американското онлайн издание Complete Review[18].

И други истории[редактиране | edit source]

Сборникът с разкази „И други истории“ на Господинов излиза през 2000 г. Публикуван е на английски, френски, немски, италиански, чешки, полски, македонски. Англоезичното издание „And Other Stories“ е номинирано за дългия списък на една от най-престижните международни награди в жанра - „Франк О'Конър“.[19] [20]

През 2003 г. „И други истории“ излиза на френски в парижкото издателство „Arlea“ под заглавие „L’Alphabet des Femmes“. През 2004-а се появява в Чехия („Gaustin neboli Člověk s mnoha jmény“, „Lidove Noviny“) и Австрия („Gaustín oder Der Mensch mit den vielen Namen“, „Wieser Verlag“). През 2007 г. сборникът е издаден на английски в САЩ от издателство Northwestern University Press[21].

По повод излизането на книгата на френски Le Nouvel Observateur пише за Господинов: „Остро перо и деликатно излъчване, това са триумфите на 35-годишния български автор“[22].

Разказ на Георги Господинов е включен в американската антология „Best European Fiction 2010“ (Dalkey Archive Press, ed. Alexander Hemon).

Физика на тъгата[редактиране | edit source]

Вторият роман на Георги Господинов „Физика на тъгата“ (Жанет-45, 2012) с излизането си оглавява класациите за най-продавани книги в България. „Георги Господинов пише световен роман, който е и български“, пише литературният критик Митко Новков. „Той е всеки и във всеки от своите „герои“, гледайки в упор века и историята през техните очи...“ (Георги Каприев, в. „Култура“)[23]

През 2013 г. романът печели наградата „Български роман на годината“ на Националния дарителски фонд „13 века България“, а през 2014 г. е номиниран за четири международни награди — „Грегор фон Рецори“, връчвана от общината на Флоренция[24] [25], „Стрега Еуропео“[26] [27], наградата на Haus der Kulturen der Welt (Берлин)[28][29] и наградата Bruecke Berlin (LCB)[30].

Драма[редактиране | edit source]

Господинов е автор на пиесата „D.J.“ (съкращение от Дон Жуан), която печели годишната награда „Икар“ за най-добър български драматургичен текст за 2004 година. Поставена е на сцената на Сатиричния театър, София, от Десислава Шпатова. Публикувана е на руски в сборник със съвременна българска драматургия.

Втората му пиеса - „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ (Аскеер за драматургия, 2010) се играе в МГТ „Зад Канала“, реж. Маргарита Младенова. В края на март 2011 пиесата беше избрана сред 300 пиеси от цял свят и представена в Манхатън, Ню Йорк, на фестивала hotINK at the LARK.

Други[редактиране | edit source]

Заедно с Бойко Пенчев, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов Господинов е съавтор на две литературни мистификации, които излизат като отделни книги: „Българска христоматия“ (1995) и „Българска антология“ (1998).

Заедно с Яна Генова е съставител е на сборника „Аз живях социализма. 171 лични истории“ (2006) и автор на „Инвентарна книга на социализма“ (2006).

Автор е на изследването „Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век” (2005).

Автор е на графичния роман или арт комикса „Вечната муха“ (2010, съвместно с Никола Тороманов).

Пише сценарии за късометражни филми, последният от които, „Омлет“ (реж. Н. Косева), е отличен на най-престижния кинофестивал за независимо кино Sundance 2009, основан от Робърт Редфорд.

През 2008/2009 е гост-писател на Берлин със стипендия на DAAD, Berliner Kuenstlerprogramm.

Участвал е в литературни четения в Париж, Лондон, Коимбра, Виена, Прага, Истанбул, Берлин и другаде.

На откриването на Празниците на изкуствата „Аполония 2005“ в Созопол Фондация „Аполония“ присъжда на Георги Господинов ежегодната награда „Аполон Токсофорос“ за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница.[31] [32] [33]

През 2012 г. Общинският съвет на Ямбол го удостоява със званието Почетен гражданин на Ямбол заради „значителния му принос в културния и духовен живот на общината, както и развитието на съвременната българска литература“.[34] [35] [36]

Критика[редактиране | edit source]

Върху творчеството на Георги Господинов излизат две литературоведски книги: „Георги Господинов: Разроявания“ от Албена Хранова (Пл., 2004)[37] и „Георги Господинов - от Гаустин до градинаря“ от Мариана Тодорова (С., 2009). Публикувани са и множество статии на български и чужди езици, писани са дисертации и магистърски тези у нас и в чужбина.

На литературна дискусия „Преходна ли е литературата на прехода?“ на 2 юни 2007 г. в НДК Владимир Трендафилов чете текст [38], после публикуван в Литературен клуб [39] със спорни твърдения, сред които и това, че Георги Господинов използва своето място в Национален фонд „Култура“, „Отворено общество“ и др. за „системното му самопревеждане и саморазпространение по света“, като в опит за ирония предлага откриване на държавна длъжност („таксидиот“), на която да се назначи Господинов, „с едничката служебна обязаност да разпространява Георги Господинов“. На тези теории Господинов отговаря с текст [40] във в. „Култура“: „...от 2002 до 2007 година, когато излизат преводите на книгите ми, не съм „участвал“ нито в Национален фонд „Култура“, нито в „Отворено общество“...“; „...нямам нищо против Министерството на културата да помага в субсидирането на преводи, щом насреща има добро чуждо издателство, готово да инвестира в съответна публикация. Това е хубаво и нормално. Така се случи, че в случая с 16-те чужди издания на „Естествен роман“ и „И други истории“, само с едно изключение, минах без тази помощ...“ На отговора Трендафилов също изпраща отговор и уточнява, че всъщност никъде не е казал буквално, че Министерството на културата спонсорира Господинов, нито че Господинов е член на споменатите организации - имал предвид, че Господинов има политически връзки и че СДС е изградило литературната му кариера[41].

Библиография[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. М. Г., Конкурсът „Развитие“, в. „Култура“
  2. „Драматургът Константин Илиев е носителят на голямата награда „Христо Г.Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура“ на сайта на Министерство на културата, 11.06.2012.
  3. Георги Господинов - лауреат на Вазова награда 2014, сайт на община Сопот.
  4. Митко Новков, „Постмодерният роман и неговият български случай“, в. „Култура“, бр. 18, 12 май 2000.
  5. Едвард Можейко (Албърта, Канада), „Постмодерното в „Естествен роман“ на Георги Господинов“. - В: сб. По следите на модернизма и постмодернизма, 2004, стр. 82.
  6. Зоя Кацарова, „За „вълните“ на постмодернизма в българската литература“, сп. Литературен свят, 4 декември 2008 г.
  7. Георги Господинов, БАН, линк от 15 септември 2009 г.
  8. Лауреати на Южна пролет
  9. Димана Иванова, „Преводът като огледало“, в. „Култура“, бр. 32 (2559), 25 септември 2009.
  10. http://www.nzz.ch/magazin/buchrezensionen/woelkchen_aus_dampf_1.6836027.html
  11. Kleines morgendliches Verbrechen - Literaturverlag Droschl
  12. „Любовният заек“ и още 9 стихотворения на Георги Господинов в оригинал и в превод на различни езици на сайта lyrikline.org.
  13. ((fr)) «Un roman naturel» par Gheorghi Gospodinov, сайт на издателство Livres Hebdo.
  14. ((en)) Ню Йоркър Natural Novel by Georgi Gospodinov, 14 март 2005, линк от 11 септември 2009
  15. ((en)) Таймс, Книги с меки корици, Natural novel by Georgi Gospodinov, 16 април 2005, линк от 11 септември 2009
  16. http://www.nzz.ch/magazin/buchrezensionen/humorist_der_verzweiflung_1.566187.html
  17. Natürlicher Roman - Literaturverlag Droschl
  18. Natural Novel - Georgi Gospodinov - Complete Review
  19. „The Frank O’Connor International Short Story Award 2007 (Thirty-four authors are vying for The Frank O’Connor International Short Story Award 2007)“, Bookpaths, April 30, 2007.
  20. „2007 Frank O'Connor International Short Story Prize Longlist“, eric forbes’s book addict’s guide to good books, April 30, 2007.
  21. And Other Stories - Catalogue entry. // Northwestern University Press, 2007. Посетен на 07.12.2007.
  22. ((fr)) „L’Alphabet des femmes“ par Gueorgui Gospodinov, сайт на издателя.
  23. Георги Каприев, в. „Метафизика на тъгата“, в. „Култура“, бр. 43 (2661), 16 декември 2011.
  24. „Vince Maylis de Kerangal“, сайт на наградата.
  25. „Gospodinov tra i finalisti del Premio Gregor von Rezzori per la narrativa straniera“, на сайта bulgaria-italia.com, 30.04.2014.
  26. „Premio Strega Europeo“, сайт на наградата.
  27. „Premio Strega Europeo: incontri con Georgi Gospodinov a Roma e Sora (FR)“, на сайта bulgaria-italia.com, 24.06.2014.
  28. „Internationaler Literaturpreis – Haus der Kulturen der Welt 2014“, сайт на наградата.
  29. „Auf einer Serviette – Georgi Gospodinov“, Internationaler Literaturpreis on blog, 15. August 2014.
  30. „Brücke Berlin Preis“, сайт на наградата.
  31. Носители на наградата Аполон Токсофорос на сайта на Фондация „Аполония“.
  32. „Георги Господинов е новият носител на Аполон Токсофорос“, bulphoto.com, 2 септември 2005 г.
  33. „Георги Господинов е новият носител на Аполон Токсофорос“, slovesa.net, 2 септември 2005 г.
  34. Красимир Костов, „Георги Господинов - почетен гражданин на Ямбол“, на официалния сайт на Община Ямбол, 7 май 2012 г.
  35. „Писател - почетен гражданин на Ямбол“, в. „Труд“, 28.03.2012 г.
  36. „Интервю с почетния гражданин на Ямбол Георги Господинов“, интервю на Албена Атанасова, в. „Ямбол Свят“, 3 март 2013 г.
  37. „Георги Господинов: Разроявания“ от Албена Хранова на сайта на издателство „Жанет 45“.
  38. Литературна дискусия „Преходна ли е литературата на прехода?“
  39. Владимир Трендафилов, „Комуникативна теория на най-новата българска поезия“, Литературен клуб, 29 юни 2007 г.
  40. Георги Господинов, „Конспирация и литература“, в. „Култура“, бр. 28 (2467), 19 юли 2007
  41. Владимир Трендафилов, „Поредното ми писмо“, в. „Култура“, бр. 29 (2468), 27 юли 2007

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за