Уве Колбе

Уве Колбе
Uwe Kolbe
	Уве Колбе Uwe Kolbe
	Среща „Под едно небе“, 2006 г.
Роден	17 октомври 1957 г. (66 г.) Берлин, ГДР
Професия	поет, белетрист, есеист, преводач
Националност	Германия
Награди	„Награда Фридрих Хьолдерлин“ на град Тюбинген (1993)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Уве Колбе в Общомедия

Уве Колбе (на немски: Uwe Kolbe) е германски поет, белетрист, есеист и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Уве Колбе е роден в Източен Берлин в семейството на моряк от речната флота.

Деветнадесетгодишен Колбе се запознава с писателя Франц Фюман, който става негов литературен наставник и му съдейства да публикува няколко стихотворения в престижното списание „Зин унд форм“.

През 1980 г. Уве Колбе издава първата си стихосбирка „Роден навътре“ (1980). Завършва едногодишен курс в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг и публикува „Разлъки и други любовни стихотворения“ (1981). Поради идеологическите спорове, които разбуждат творбите му, Колбе получава забрана да публикува в ГДР. Препитава се като преводач и става съиздател на нелегалното самиздатско литературно списание „Микадо“.

След 1985 г. на Колбе разрешават да пътува на Запад и тогава той преподава като гост-доцент в университетите на Остин (Тексас) и Виена. Излиза стихосбирката му „Борнхолм“ (1986). В 1987 г. поетът се преселва в Хамбург и публикува „Борнхолм II“ (1987), а след обединението на Германия през 1990 г. се завръща в Берлин. Следват стихосбирките „Не съвсем платонично“ (1994), „Винета“ (1998) и „Цветовете на водата“ (2001).

През 1997-2003 г. Колбе ръководи студио за литература и театър в Тюбингенския университет. По-късната му стихосбирка е „Препълнен с места“ (2005), където е включена поемата „София. Псалм“ ^[1], посветена на българската поетеса Мирела Иванова.

Уве Колбе е член на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и посещава на два пъти България като участник в проекта „Немско пътуване към Пловдив“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Hineingeboren. Gedichte 1975-1979, 1980
Abschiede und andere Liebesgedichte, 1981
Hineingeboren, Gedichte, 1983
Texte am Ende der Zeit, 1985
Das Kabarett, 1986
Bornholm II, Gedichte, 1986
Mikado oder Der Kaiser ist nackt. Selbstverlegte Literatur in der DDR, 1988
Vaterlandkanal. Ein Fahrtenbuch, 1990
Vineta, Gedichte, 1991
Nicht wirklich platonisch, Gedichte, 1994
Die Situation, 1994

Spass und Erinnern, 1995
Vineta, Gedichte, 1998
Renegatentermine. 30 Versuche die eigene Erfahrung zu behaupten, 1998
Die Farben des Wassers, Gedichte, 2001
Der Tote von Belintasch. Kriminalerzählung, 2002
Thrakische Spiele, Kriminalroman, 2005
Ortvoll, Gedichte, 2005
Rübezahl in der Garage. Franz Fühmann in Märkisch-Buchholz und Fürstenwalde 1958–1984
Diese Frau, Liebesgedichte, 2007
Heimliche Feste, Gedichte, 2008
Storiella – Das Märchen von der Unruhe, 2008
Vinetas Archive. Annäherungen an Gründe, Essaysammlung, 2011
Lietzenlieder, Gedichte, 2012

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1987: Förderpreis Literatur zum Kunstpreis Berlin
1987: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“ (поощрение)
1988: „Награда Николас Борн за поезия“
1988: Übersetzerpreis des Henschel-Verlags
1992: Deutsche Akademie Rom Villa Massimo
1992: „Берлинска литературна награда“
1993: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Тюбинген“
2005: Stadtschreiber zu Rheinsberg
2006: „Награда на литературните домове“
2007: Max Kade Writer-in-Residence am Department of German Language and Literatures in Oberlin, Ohio (USA)
2010: Max Kade Writer-in-Residence am Allegheny College in Meadville, Pennsylvania (USA)
2012: „Награда Хайнрих Ман“
2012: „Меранска награда за поезия“
2014: Menantes-Preis für erotische Literatur
2014: Stadtschreiber Otterndorf
2015: Reiner-Kunze-Preis
2016: Klopstock-Preis
2016: Ehrengabe der Deutschen Schillerstiftung
2016: „Награда Инзелшрайбер“, Зюлт
2017: Dresdner Stadtschreiber