Македонци (нация)
| Mакедонци по националност | |
 |
|
| Общ брой | 2 милиона[1] |
|---|---|
| Значителен брой в |  Република Македония: 1 297 981 (2002)
 Гърция: 422 |
| Език | македонски език/македонска литературна норма |
| Религия | основно православие |
| Сродни етнически групи | българи индо-европейци |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Македонската нация съгласно идеологията на македонизма обхваща славяноезичните жители на географската област Македония или произхождащите от нея такива, които имат самостоятелна македонска идентичност. Често, според тази доктрина, към македонската нация в етническия ѝ смисъл са причислявани различни групи от население или индивиди, изразяващи друго етническо самосъзнание. Най-голямо значение концепцията за самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската, има в Република Македония и в нейната диаспора.
Съдържание |
История [редактиране]
Предпоставки [редактиране]
Македонизмът се появява като самостоятелна идея през втората половина на 19-ти век. Непосредствено след появата му той не е никак популярен, макар да се използва епизодично като инструмент на Великосръбската доктрина. Целта му е формирането на отделна славянска народност в Македония и отделянето й от българския етнос.[3][4] След разпадането на Османската империя в началото на 20-ти век, част от териториите населени от българския народ, или т. нар. булгар миллет, попадат под контрола на Сърбия. Процесът на обособяване на македонските славяни от българския етнос е частично в резултат на асимилаторската политика на Кралство Югославия провеждана в т. нар. Вардарска бановина между двете световни войни. Местните български черкви и училища са затворени или превърнати в сръбски, а свещениците и учителите малтретирани и прогонени в България. Всякакви чувства или изява на българска национална принадлежност са преследвани жестко от властите.
Подложена на асимилация, но осъзнала своята специфичност, част от интелигенцията на новите „южни сърби”, отхвърля сръбската връзка, но и българските корени на родителите си. Тези възгледи намират съмишленици и сред част от лявата македонска интелигенция в България и така през 1934 год. по нейна инициатива е приета резолюция на Коминтерна по македонския въпрос. С нея за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Тези тенденции затихват по време на българското управление в Македония (1941 - 1944), въпреки, че са подклаждани от комунистическата съпротива. Според редица изследователи до 1945 година населението в региона е предимно с българско самосъзнание, като липсват масови прояви на македонска национална идентичност.[5][6][7][8][9][10][11]
В комунистическа Югославия [редактиране]
След Втората световна война и създаването на Народна република Македония, като федеративна част от Югославия започва популяризирането на идеите на македонизма, което води до изграждане на нов македонски етнос. Тези идеи се подкрепят и от Албанската, Българската и Гръцка комунистическа партии през през 40-те и 50-те години на 20-ти век, като всички те се опират на приетата през 1934 година специална резолюция на Коминтерна. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, то в СФРЮ относително успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов език. Фактът, че за разлика от довоенна Югославия, ЮКП дава на местното население повече свобода, създава положителна нагласа сред широките маси. Така вече вместо южни сърби, регионалното етнографско име - македонци, се фаворизира като национално.
Първоначално, комунистическият лидер на младата република Лазар Колишевски обявява, че историята на нейния народ започва със зараждането на комунистическата съпротива във Вардарска Македония през 1941 година. Колишевски обявява ВМОРО и ВМРО за българофилски организации. Скоро след това, под ръководството на Югославската комунистическа партия започва конструирането на историческа парадигма, която връща историята на новата нация далеч в Средновековието и включва ВМОРО в националната митология. След разрива между Югославия и останалите комунистически държави през 1948 г. отношенията с България, рязко и трайно се влошават. Всякакви про-български чувства, които дотогава са били подтискани, вече открито се преследват от репресивния апарат на държавата. Поради това в новата федерална република българофобията е издигната до ранга на национална доктрина, а местният комунистически елит е силно про-сръбски и про-югославски ориентиран. Приет е специален Закон за защита на македонската национална чест, по силата на който са репресирани всички идентифициращи се като българи. През втората половина на 40-те години хиляди хора са осъдени и затворени, а стотици екзекутирани за проявени открито български национални чувства преди или след 1944 г.
Новата идентичност на населението се изгражда на базата на общата южнославянска държавна и езикова общност. С цел създаване на "образ на врага" сe насажда представа за неславянски произход на българите, водеща до окарикатуреното им представяне като тюрко-татарско племе. Тази теза, всъщност е късна реплика на идеите на сръбския етнограф Йован Цвиич, един от създателите на Великосръбската идея. Възприети са и неговите обяснения, че през Средновековието и Османското владичество терминът българи използван в Македония не е имал никога значение на етноним. Скриват се фактите, че преди войната географското наименование Македония е било забранено за употреба от югославските власти, а Вардарска Македония е била популяризирана като Южна Сърбия, както и ролята на Българската армия за освобождаване на областта през 1941 и 1944 година. Добавени са елементи от комунистическата митология и българите са обявени за фашистки окупатори на Македония по време на Втората световна война.
На тази основа се създава самостоятелна Македонска православна църква, развиват се местна култура, наука и изкуство, основават се местни телевизия, преса и радио. През 1969 година Македонска академия на науките и изкуствата издава първата „История на македонския народ“, която е изпълнена с исторически фалшификации и откровени манипулации. Поколения ученици и студенти изучават история, чиято основна цел е да прикрие факта, че голямата част от македонските славяни през Средновековието и Османското владичество са имали българско народностно съзнание.
В Република Македония [редактиране]
След падането на комунизма в Европа и разпада на Югославия, се провъзгласява независима Република Македония. Въпреки някои опити за скъсване с миналото, югоносталгията и сърбофилията, съпътствани от българофобия остават водещи мотиви в обществено-политическия живот на младата държава. Поради изчезването на южнославянската държавна общност се появява социално-политически вакуум и започват опити за отричане на славянските корени на местното население. На този фон възниква и се развива парадоксален култ към Антична Македония и нейните жители. Започва надстрояване на старата югославска национална идентичност и нейната комплексна антиквизация. С помощта на псевдонаучни способи се изгражда политически мит за директна връзка между античните македонци, живяли в древността на западната част от територията на днешна Северна Гърция и днешните славомакедонци, чиято република е разположена на територията на античните области Пеония и Дардания. По този начин, конструираната след Втората световна война македонската идентичност, чиито корени са били върнати в югославските учебници до времето на заселване на славяните на Балканите, се преекспонира далеч в античността. Това води до сериозен политически конфликт с Гърция, която протестира срещу присвоявенето на нейната история. От друга страна отричаните като българофили в комунистическа Югославия привърженици на ВМРО, са приобщени постепенно към пантеона на македонската нация.
През 2008 г. в Скопие пристига делегация на пакистанските хунзи, които са обявени за най-близките родственици на македонците и преки потомци на античните македонци. Тя е посрещната от премиера, главата на МПЦ и кмета на града.[12] Междувременно в Скопие се издават квазинаучни трудове, които "доказват" огромните етногенетични разлики между българите и македонците.[13] През 2009 година МАНУ прави опит да издаде първата „Македонска енциклопедия“ в два тома. Изданието е пълно с неистини и откровени лъжи и предизвиква остри негативни реакции на Балканите, във Великобритания, САЩ и в други държави, поради което е спряно от печат.[14][15] През същата година македонската държавна Радио-телевизионна компания излъчва скандален клип в който Господ обяснява как е заселил Земята с три раси: бялата – македоноиди, жълтата – монголоиди и черната – негроиди. Останалите жители на Земята според Господ са мулати. Впоследствие страната е залята от режисирана от управляващата националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ вълна от истеричен македонизъм. Започва масово изграждане на паметници на антични герои и преименуване на обекти с национално и местно значение с гръцки имена. Тези събития започват да притесняват международната общност и пораждат основателни съмнения в демократичните устои на младата държава. През 2011 г. български евродепутати изпращат писмо до eврокомисаря по разширяването и европейската политика в което изразяват загриженост по отношение на македонския филм Трето полувреме като „опит да се манипулира балканската история“ и да се „насажда омраза“ от държава-кандидат за членство в ЕС към нейните съседи от ЕС.[16] През 2012 г. председателят на т. нар. Световен македонски конгрес Тодор Петров, заявява в интервю за скопския вестник “Вечер”, че в България има всичко, но не и българи, а македонците са мнозинство. Според него в България само циганите и турците не са македонци и не е е въпросът дали македонците в Македония са българи, а има ли българи в България без македонски корени.[17]
Според последното успешно преброяване на населението в Република Македония през 2002 година, броят на македонците в държавата е 1 297 981 души (64,18%).[18] През 2011 година е направен неуспешен опит за преброяване, който е прекратен поради сериозно манипулиране на резултатите.[19]
Галерия [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Nasevski, Boško и др. Македонски Иселенички Алманах '95. Skopje, Матица на Иселениците на Македонија, 1995. с. 52-53.
- ↑ В църкви от битолската епархия изтриват надписи за българите. Actualno.com, 27 Февруари 2009 г.
- ↑ Христов, Христо. Македонизмът като политическа концепция в края на XIX и началото на ХХ в., Исторически преглед, 1979, кн. 3, с. 40
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992.
- ↑ Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1860646247, page 270.
- ↑ Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918-1992, Автор Dejan Djokić, Издател C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1850656630, стр. 119.
- ↑ The struggle for Greece, 1941-1949, Автор Christopher Montague Woodhouse, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 2002, ISBN 1850654921, стр. 67
- ↑ Mediterranean politics, Volume 1, Author Richard Gillespie, Publisher Fairleigh Dickinson University Press, 1994, ISBN 0838636098, стр. 90.
- ↑ Who are the Macedonians? , Автор Hugh Poulton, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1850652384, стр. 101.
- ↑ Eastern Europe: politics, culture, and society since 1939, Автор Sabrina P. Ramet, Издател Indiana University Press, 1998, ISBN 0253212561, стр. 160.
- ↑ The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949 Oxford historical monographs, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008 ISBN 0199237689, стр. 179.
- ↑ A Companion to Ancient Macedonia, Joseph Roisman, Ian Worthington, John Wiley & Sons, 2011, ISBN 144435163X.
- ↑ Александар Донски, Етногенетските разлики помеѓу Македонците и Бугарите, Самостојно издание, 2005 г.
- ↑ Дзамис, Ставрос, „Македонската енциклопедия” събуди призраците на Балканите, Агенция Фокус, 2.10.2009
- ↑ Реакции от София, Лондон и албанците в БЮРМ, Косово и в Албания срещу т.нар. „Македонска енциклопедия”, obshtestvo.bg-news.eu, 25.09.2009
- ↑ Macedonian film infuriates Bulgaria
- ↑ Македонски вестник: В България има всичко, но не и българи, Dir.bg, 8 август 2012 г.
- ↑ Попис на населението во Република Македонија од 2002 година
- ↑ Македония: Преброяването беше прекратено когато се стигна до над четири милиона жители, заяви Любомир Фръчковски, 16 ноември 2011 г. агенция "Фокус"
Вижте също [редактиране]
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
