Република Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.

Република Македония


(знаме)	(герб)

Девиз: Свобода или смърт!

Официален език македонски⁽¹⁾

Столица Скопие
42°0′N, 21°26′E

Най-голям град Скопие

Президент

Георге Иванов

Министър-председател

Никола Груевски

Площ
- oбщо на 145-то място
25 333 км²

Население
- oбщо (2008)
- гъстота на 142-ро място
2 061 315
81,4 д/км²

БВП
- общо (2009)
- на човек на 121-во място
$ 18,97 млрд.
$ 9 200

ИЧР 0,801 (висок) (на 69-то място)

Валута Денар ² (MKD)

Часова зона
- Лятно часово време CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)

Независимост от СФРЮ
8 септември, 1991

Национален химн

Денес над Македония

Интернет домейн mk

Телефонен код +389

(1): Всички езици, които се говорят от над 20% от жителите на дадена македонска община, са официални езици на тази община. Това се отнася за следните езици: албански, турски, сръбски, ромски, бошняшки и т.н.

Република Македония (на македонски книжовен език: Република Македонија)^[1], често наричана само Македония, е държава в Югоизточна Европа. На изток граничи с България, на юг - с Гърция, на север - със Сърбия и Косово, а на запад - с Албания. Площта ѝ е 24 932 км², от които 24 458 км² суша и 474 км² водна площ.

Съдържание

1 Местоположение
2 Етимология на името Македония
3 История
4 Държавно устройство
- 4.1 Въоръжени сили
5 Административно деление
6 География и климат
7 Стопанство
8 Население
9 Култура
10 Национални празници
11 Международен статут
12 Език
13 Галерия
14 Други
15 Бележки
16 Външни препратки

[редактиране] Местоположение

Република Македония заема около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Страната има много благоприятно географско местоположение, тъй като се намира в район на Балканите, в който се кръстосват значими азиатско-европейски пътища и който представлява мост между останалите Балкански държави.

Географските координати на Република Македония се простират между 40°51' и 42°22' северна ширина и 20°27' и 23°5' източна дължина. Най-южната точка на държавата е местността Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро, а най-северната се намира в местността Анище, северно от село Луке, в община Крива паланка. Най-западната точка е местността Кестеняр, югозападно от Дебър, а най-източната е Ченгене кале, източно от Берово.

Република Македония има разлика в географската ширина от 1°31', а в географската дължина - 2°45'. Слънцето на изток изгрява със 7 минути и 30 секунди по-рано, отколкото в западната част на страната.

[редактиране] Етимология на името Македония

Македония като държава е част от по-широката европейска географска и историческа област Македония, чието име носи.

Името Македония е много старо. Според етимологията на думата тя произхожда от гръцкото съществително μάκος (mākos) и от прилагателното μακεδνός (makednós), означаващо висок^{[източник?]}.

Официалното име на държавата (Република Македония) във вътрешните документи и в международни спогодби е обект на международен спор. За подробности вижте Спор за името на Република Македония.

[редактиране] История

Основна статия: История на Република Македония

Американски войници оглеждат последиците от земетресението в Скопие, 1963.

Съвременните държавни граници на Република Македония се оформят в края на Втората световна война. Формално е присъединена към СФРЮ през 1946 година под названието Народна република Македония. Започва масивна кампания от страна на югославското правителство за изграждане на модерна македонска нация. В следствие на тази политика българи, отказващи да се обявяват за етнически македонци, биват репресирани. Българската православна църква бива прокудена от Македония^{[източник?]}. Започва колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. Съвременната държава е създадена през 1991 година - провъзгласена след референдум за независима Република Македония. Македония е единствената югославска република, отделила се от федерацията по мирен път. На 15 януари 1992 година България първа признава независимостта ѝ - и то под конституционното име. Впоследствие това правят и други страни - Турция, Словения, САЩ и други.

През 2001, две години след войната в Косово, в Република Македония избухва въоръжен конфликт между албански сепаратисти (предвождани от Али Ахмети) и македонските въоръжени сили. След неколкомесечни сражения македонските сили надделяват и сепаратистите са разоръжени. Загиват около 200 души и от двете страни. Въпреки, че се ограничава в района на Тетовското поле, конфликтът сериозно дестабилизира страната. Албанските бунтовници извършват жестоки зверства както срещу македонски цивилни, така и срещу военни.

Към днешна дата (2009) правителството на Република Македония си поставя за цел приемането на страната в Европейския съюз и НАТО. Пред интеграцията обаче стоят много препятствия — най-вече влошените отношения с Гърция около спора за името на Република Македония. Поради несъгласието на гърците относно конституционно определеното название на страната, членството ѝ в НАТО не е финализирано.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Република Македония

Народното събрание

Република Македония е парламентарна република начело с президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган в страната е Събранието, което се състои от 120 депутати, избирани за 4 години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с министър-председател.

В Македония има регистрирани около 40 политически партии, като най-силно представените са ВМРО-ДПМНЕ, Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), Либерална партия на Македония и Социалистическа партия на Македония. На последните парламентарни избори през 2006 ВМРО-ДПМНЕ (в коалиция с още няколко партии) печели 32,51 % от гласовете. На второ място остава големия Социалдемократически съюз на Македония с 23,31%, а ДСИ получава 12,12%. Останалите гласове отиват за по-малки партии.

Сегашният президент Георге Иванов е независим политик. Министър-председател е Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ.

[редактиране] Въоръжени сили

Основна статия: Армия на Република Македония

Македонски Ми-24

Въоръжените сили на Република Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава македонската армия разполага само с 4 танка Т-34 и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав.

Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка Т-55, миномети "Тунджа", МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово Украйна също помага на Македония с продажба 31 танка Т-72, вертолети Ми-24 и четири щурмовика Су-25 (последните в последствие продадени на Грузия).

Въпреки усилията си към пригодяване на армията към стандартите на НАТО, членството на страната в алианса е отхвърлено.

Македония изпраща малък военен контингент в Ирак.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Република Македония

Административно Република Македония е разделена на 85 общини. Столицата Скопие има статут на сборен административен център - Община Скопие, с ранг на община, и включва 10 градски общини.

[редактиране] География и климат

Основна статия: Природа на Република Македония

Връх Кораб

Република Македония заема голяма част от историческия регион Македония на Балканския полуостров. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Главна река е Вардар с притоци Пчиня, Брегалница, Черна и други. Големи езера са Охридското и Преспанското. Климатът в Република Македония е преходносредиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5 Сº, за юли от 22 до 25 Сº. Валежи - 400-600 mm. От растителността смесените гори заемат около 20 % от територията. Македония е предимно планинска държава. Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина, висок 2 760 метра. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие.

Македония има три национални парка — Пелистер, в Баба планина, планината Галичица и парка Маврово. Има и два природни резервата, Езерани и Ясен.

Опасни природни явления са земетресенията. Едно от последните силни земетресения е в района на Валандово, със степен 5,4 по скалата на Рихтер.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Република Македония

Стопанската банка в Битоля

Република Македония има отворена пазарна икономика. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа нестабилност в съседната Съюзна република Югославия и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Република Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Безработицата е на изключително високо ниво — 34,5 % към 2008, като в Европа единствено Косово има по-висок процент.^[2] Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическия растеж за 2009 да бъде общо не повече от 3%. БВП е близо $19 млрд., като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат $9000. Средната работна заплата е 400 евро.^[3] Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността — 27,2% и сектора на услугите — 61,4%. Основни търговски партньори са Сърбия, Германия, Гърция и България.

Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми - медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация.

Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство - овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Република Македония

Етническа карта на Република Македония според преброяването през 2002 г.

По данни от преброяването в страната от 2002 година, населението в Република Македония наброява 2 022 547 души.^[4] Жителите на републиката са се самоопределили както следва:

македонци- 1 297 981 (64,18%)
- българи - 20 993 (1,04%) Около 20 000 от македонците имат българско национално съзнание, тъй като са получили българско гражданство на базата на български етнически произход и са се декларирали за българи, както например бившият премиер на републиката Любчо Георгиевски и бившият вътрешен министър Доста Димовска.^[5] Много други граждани на Република Македония, и без да притежават двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски. Техният брой е над 3500 души. Като цяло в България е застъпено схващането, че всички македонци са част от българската нация.
албанци - 509 926 (25,17%)
турци - 77 959 (3,85%)
цигани - 53 879 (2,66%)
сърби - 35 939 (1,78%)
бошняци - 17 018 (0,84%)
власи - 9 695 (0,48%)

68% от населението говори на славянски диалекти, които според българската лингвистика са диалекти на българския език, а според други лингвисти съставляват отделен македонски език. 25% от населението говори на албански, 3% - на турски, а 2% - на сръбски.

По-голямата част от населението - 70%, изповядва православието, а 29% - исляма.

Статистически данни от 1911 г.

Германска етническа карта на Македония от 1882 г.

В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония : Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани (Българи мохамедани) Турци: 500 000 (мюсюлмани) Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 14 000 мюсюлмани Албанци: 120 000, от които 10 000 православни и 110 000 мюсюлмани Власи: 90 000 православни и 3 000 мюсюлмани Евреи: 75 000 Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Република Македония
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Национални празници

Основна статия: Официални празници в Република Македония

[редактиране] Международен статут

Република Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз, който замразява^[6]^[7] приемането на нови членове за неопределено време от 1 януари 2007 г. Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. страната не получава покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден^[8].

Бивш член на Югославия, днес Република Македония е в сериозна политическа и икономическа изолация заради липсата на чужди инвестиции. От 196 държави в света, с които страната има дипломатически отношения, на македонските граждани не изискват визи само в 17. След като от 1 януари 2007 г. и България въведе визи (безплатни) за македонците, те могат да пътуват в Европа свободно само в шест нейни страни - Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Турция и Хърватия.

Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и Република Македония, са фиксирани в Съвместна декларация от 22 февруари 1999, препотвърдена със съвместния меморандум подписан на 22 януари 2008 в София.^[9]

[редактиране] Език

Основна статия: Македонски език

Македонският език или Македонска езикова норма е южнославянски език или една от книжовните норми на българския език. Това е официалният език на Република Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на Република България и Република Гърция. Кодифицираният вариант на македонския, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатския български език.

[редактиране] Галерия

Паметник в Скопие	Кораб планина	Шар планина	Църквата „Свети Панталеймон“ край Скопие
Майка Тереза	Радовиш