Охтум
|
||||||||
Охту̀м (Ахту̀м, Айто̀н) е владетел на Банат и части от Трансилвания от началото на XI век, противник на първия унгарски крал Стефан I. Охтум е внук на Глад. След смъртта на Геза се намесва в унгарските междуособици като противник на крал Стефан I.
Около 1002 г. владенията на Охтум се простират между реките Муреш, Тиса и долното течение на Дунава, включително и Бъдин (днешният Видин)[1]. Негова столица е крепостта Морисена при днешния град Ченад в най-западния край на Румъния[2].
Сведения с полулегендарен характер за Охтум се черпят от два значително по-оскъдни източника – история на унгарците с анонимен автор от началото на XIII и житие на епископ Герхард от края на XIV век. От тях се знае, че той е потомък на друг местен владетел – Глад, че е построил е православен манастир на името на Йоан Кръстител в Морисена, разполагал е със силна войска и често е воювали с унгарците[1].[3]
За етническата принадлежност на Охтум и същността на неговото княжество са изказани разнопосочни предположения. Съгласно една от тях той е един от тримата (заедно с Купан и Дюла) унгарски вождове, които оспорват първенството на крал Стефан над унгарците[4]. Румънски и молдовски учени твърдят, че Охтумовото княжество е едно от ранните влашки държавни образувания[5]. Трета хипотеза е, че Охтум е българин, но историците, които я поддържат, не са единодушни относно това дали земите му влизат в Първото българско царство или той е самостоятелен владетел[1].[6]
През 1003 година Охтум оставя Самуиловия син Гаврил Радомир да ръководи отбраната на Бдин против византийците, докато самият той воюва на север с маджарите, където и загива. Съществува мнение, че първата съпруга на Самуиловия син и престолонаследник Гаврил Радомир е дъщеря на банатския владетел[4]. Съществува и обратното становище – че Охтум е съюзник не на Самуил, а на византийския император Василий II, на когото помага да завладее Бдин през 1002 г.[6]
Краят на Охтум идва след конфликт със Стефан I. Владетелят на Морисена е убит при превземането на столицата му от войските на унгарския крал. Това събитие се датира към 1002-1005 или 1028-1030 година.[6]
Бележки [редактиране]
- ↑ а б в Николов, 149
- ↑ Николов, 192-193
- ↑ Павлов, 302-303
- ↑ а б Пириватрич, 133
- ↑ Димитров, 47
- ↑ а б в Димитров, 83-84
Източници [редактиране]
- Димитров, Хр. Българо-унгарски отношения през Средновековието, С., Марин Дринов, 1998, ISBN 954-430-549-1.
- Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII - началото на XI в.). С., Марин Дринов, 2005, ISBN 954-430-787-7.
- Павлов, Пл. Охтум, в: Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл. Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник. С., Просвета, 1994 (1995), 302-303, ISBN 954-01-0476-9.
- Пириватрич, С. Самуиловата държава. Обхват и характер, Изд. АГАТА-А, София 2000, ISBN 954-540-020-X.
- Стефанов, П., архимандрит. Нови сведения за българското влияние в Унгария през ХІ век. – В: Християнската култура в средновековна България. Материали от национална научна конференция, Шумен 2-4 май 2007 година по случай 1100 години от смъртта на св. княз Борис-Михаил (ок. 835-907 г.). Отг. ред. П. Георгиев. Велико Търново, 2008, 345-353 (с променено заглавие в: http://www.pravoslavie.bg/content/view/10561/58/).
