Пчиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в Сърбия и Република Македония. За селото в Република Македония вижте Пчиня (село).

Пчиня
Pčinja G. Konjari.JPG
Пчиня близо до Горно Коняри
Общи сведения
Местоположение Flag of Serbia.svg Сърбия
Flag of Macedonia.svg Република Македония
Дължина 128 km
Водосборен басейн 3140 km²
Начало
Място Дукат планина
Устие
Място Вардар
Координати 41°49′08.4″ с. ш. 21°40′19.92″ и. д. / 41.819° с. ш. 21.6722° и. д.
Пчиня в Общомедия

Пчиня (на сръбски: Пчиња, на македонска литературна норма: Пчиња Пчиња Пчиња) е река в Южна Сърбия и северната част на Република Македония. Дългата 128 километра река е ляв приток на река Вардар.

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Пчиня води началото си от няколко потока в западното подножие на Дукат планина, които се сливат край село Радовница и продължават като едно цяло на запад под името Трипушница. По поречието си Трипушница формира район обособен в отделна община, наречена Търговище, по името на общинския център село Търговище. Край самото село Търговище Трипушница се слива с левия си приток Лесничка река, от където двете реки продължават на юг под името Пчиня. Районът на Пчиня в Южна Сърбия е един от най-бързо обезлюдяващите се и слабо развити икономически райони на Сърбия. Пчиня продължава на запад протичайко от север на Широка планина и приемайки край село Шаинце водите на северния си приток Кочурица. Руен планина спира пътя на Пчиня на запад и обръща посоката и на юг в тясна долина между Руен планина и планината Козяк. В долината на реката се намира един от най-значимите в българската история манастири – Пчинският манастир. Общта дължина на Пчиня на територията на Сърбия е 45 километра.

Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Република Македония Пчиня е дълга 83 км, като бавно променя посоката си на югозапад. Преминава край селата Карловце, Драгоманце, Стърновец, Войник, Клечевце, Пчиня, Студена бара, Горно Коняре, Долно Коняре и Катланово със съседния балнеоложки курорт Катлановска баня. Районът по горното течение на Пчиня при навлизането и в Република Македония е известен като Средорек, той се отделя чрез Бадерската клисура от района Которци. Към края си Пчиня протича по западната част на ниската Градищанска планина и се влива във Вардар в Таорската клисура почти на равно разстояние от градовете Скопие и Велес.

Данни[редактиране | редактиране на кода]

  • Пчиня принадлежи на Беломорската отточна област. Водосборният и басейн покрива 3 140 км², от които 1 247 км² в Сърбия и 1 893 км² в Република Македония.
  • Средномесечният отток при вливането и във Вардар е 14 м³/секунда което я прави неплавателна.

[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mala Prosvetina Enciklopedija, Трето издание (1985); Prosveta; ISBN 86-07-00001-2
  2. Jovan Đ. Marković (1990): Enciklopedijski geografski leksikon Jugoslavije; Svjetlost-Sarajevo; ISBN 86-01-02651-6
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.