Парижки мирен договор (1947)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Парижките мирни договори, подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж между държавите от Антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия уреждат статута на петте държави след края на Втората световна война и им дават възможност да се включат в Организацията на обединените нации.

Договор с България[редактиране | edit source]

От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет.

По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.

Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.

Териториални клаузи[редактиране | edit source]

Според договора:

  • границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос;
  • искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.

Военни клаузи[редактиране | edit source]

Българската Народна войска е сведена до 65хил.души при продължаване на съществуване на задължителна военна служба за населението.България няма право да строи укрепления по границата си с Гърция.Разпоредбите за числеността на армията са премахнати през 1955г. с влизането на България във Варшавския договор.

Финансови клаузи[редактиране | edit source]

Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 година, завишени само с 10-15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Дори тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това, репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945-1946 година.[1] По-късно Югославия опрощава репарациите на България.

Освен наложените репарации, България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 година, включително от периода преди влизането на България във войната. Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия въз основа на клиринговите взаимоотношения между двете страни. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които са придобити от Съветския съюз, както и самите вземания от Германия.[1]

Политически последствия[редактиране | edit source]

Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху комунистическия режим в България. Още през лятото на 1947 г. депутатите от опозицията са арестувани, а седмица след влизането на договора в сила е екзекутиран лидерът на опозицията Никола Петков. С изключение на Земеделския съюз, партиите от Отечествения фронт също са закрити. На 4-ти декември е приета т. нар. Димитровската конституция, която е по образец на съветската от 1936 г.[2] С това се поставя край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат (1944 г.) и окончателно се утвърждава тоталитарният режим.

Договор с Италия[редактиране | edit source]

Политически клаузи[редактиране | edit source]

Въпреки че през 1943г правителствата на СССР САЩ и Великобритания декларират че на Италия ще и бъде предоставен статут на съвоюваща държава, но на мирната конференция в Париж 1947г становището им се видоизменя и тримата министри на външните работи на държавите победителки декларират че не става дума за статут на съвоюваща държава от антихитлеристката коалиция и че през 1943 трите правителства са имали предвид че само ще подкрепят Италия в борбата и с немците поради което на Италия е отказан статут на съвоюваща държава и тя ще се третира като победена държава съюзник на Германия.

Финансови клаузи[редактиране | edit source]

Италия е разгледана като най сериозно провинената държава от Тристранния пакт от присъствуващите на мирната конференция още три държави.Тя трябва да плати репарации на СССР-100 милиона долара(в началото СССР иска 600 милиона но САЩ и Великобритания убеждават съветското правителство да намали исканата сума на 100 милиона),Югославия-125 милиона,Гърция-105 милиона,Етиопия-25 милиона и Албания-5 милиона.

Военни клаузи[редактиране | edit source]

Италианската армия е сведена до 185 хил души от тях 60 хил карабинери и 150 военни и транспортни самолети.Италианския флот е реквизиран от съюзниците като на конференцията САЩ и Великобритания връщат в знак на добра воля корабите на Италия които са взели преди три години.Италия няма право да строи укрепления по границите си с Франция ,Югославия ,по Адриатическото крайбрежие и на островите Сицилия и Сардиния.

Териториални клаузи[редактиране | edit source]

Италия предава територията с градовете Брига и Тенда както и много други по западната си граница на Франция.Полуостров Истрия с град Фиуме на изток е предаден на Югославия и включен в съюзната република Хърватско,докато Югославия окупира през 1945г гр Триест и го разглежда като свой.До 1954г Триест е международна зона а през същата година Югославия подписва с Италия договор с който връща града на Италия а по голямата част от областите източно от него минават към Югославия.Независимостта на Албания е препотвърдена.Италианските колонии Еритрея Сомалия и Либия са обявени за управлявани с мандат на ООН като по късно Еритрея е присъединена към Етиопия а Сомалия е предадена за мандатно управлявана територия на ООН на Италия до 1961г когато е провъзгласена независимостта и докато Либия е подмандатна на ООН до 1951г на Великобритания след тя е обявена за независима държава.

Договор с Румъния[редактиране | edit source]

Договорът потвърждава предвидената в Пакта Молотов-Рибентроп анексия на Бесарабия и Северна Буковина от Съветския съюз, както и установеното с Крайовската спогодба връщане на Южна Добруджа на България. За сметка на това, Румъния получава Северна Трансилвания от Унгария. Освен това трябва да плати на Съветския съюз 300 000 000 долара репарации.

Договор с Унгария[редактиране | edit source]

Отменя всичките ревизии направени между 1938-1941 гг. и допълнително присъжда три общини на Чехословакия: Оросвар, Хорватуйфалу и Дуначун (днес и трите са райони на гр. Братислава).

Унгария се задължава да изплати общо 300 милиона долара репарации.

Договор с Финландия[редактиране | edit source]

Финландия, като съюзник на Германия между 1941 и 1944, губи придобитите по време на войната територии и се задължава да изплати общо 300 милиона долара репарации.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 304-308.
  2. Знеполски, Ив., авторски колектив. История на Народна република България. Режимът и обществото. София 2009 г., с. 115.
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: