Анте Павелич
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Анте Павелич (на хърватски: Ante Pavelić) е основател и ръководител на хърватското националсоциалистическо/фашистко [1] движение Усташи (Ustaše) през 1930-те, a по-късно държавен глава на Независимата хърватска държава (Nezavisna Država Hrvatska, NDH) по време на Втората световна война.
През 1934 той организира убийството на югославския крал Александър, при което е ранен и френския външен министър Луи Барту, нелепо изоставен в паниката да умре. Двамата са застреляни от българина-активист на ВМРО Владо Черноземски по време на посещението на Александър във Франция. След това Павелич е осъден на смърт, но успява да избяга в Италия и Мусолини отказва да го предаде на съда. През 1941 г. Загреб е превзет от германската армия и усташките лидери провъзгласяват независимостта на Хърватия. Павелич напуска Италия и се завръща в страната си на 15 април 1941 г., за да поеме ръководството. Управлението му е благословено от архиепископа на Хърватия и от папа Пий XII. След това религиозните католически лидери и свещеници получават високи постове в движението на Павелич. Целите на усташкото управление, ръководено от Павелич, са етническо прочистване на Хърватия и унищожаване на православната църква [източник?]. През 1941 г. Павелич се среща с Хитлер и получава одобрението му за плана си за изгонване на голяма част от сръбското население и замяната му с хървати и словенци от анексираните от Германия територии. Двамата се срещат отново през ноември 1942 година.
По време на усташкото управление в Хърватия са създадени концентрационни лагери. От декември 1941 г. до февруари 1942 г. само в лагера Ясеновац са убити 40 000 православни християни, а през лятото на 1942 г. там са убити 66 хиляди православни християни, между които 2 хиляди деца. Лагери има още в Стара Градишка, Крапе, Брочице, Градина и много други.
Масовите убийства имат чудовищни размери. Извършват се разстрели и кланета, хората се погребват живи. Предполага се, че усташите са убили около 30 000 евреи, 29 000 цигани и между 300 000 и 600 000 сърби[източник?].
След поражението на армиите на Оста в края на Втората световна война, преди влизането на победителите в Хърватия, Павелич се спасява в Австрия. Там е арестуван и затворен. След това с помощта на папа Пий XII е пуснат от затвора и се укрива във Ватикана, след което бяга в Аржентина. Там възражда усташкото движение и е съветник по въпросите на сигурността на президента Хуан Перон.
През април 1957 година е прострелян два пъти при неуспешен опит за убийство срещу него. Покушението е приписано на югославската тайна полиция на Тито, въпреки че не е отхвърлена и възможността да е извършено от сръбски четник. Впоследствие Павелич е принуден на напусне Аржентина, за да избегне арестуване и екстрадиране. Намира убежище в Испания, където умира в Мадрид в края на 1959 година, от усложнения на раните, получени при покушението срещу него.
Анте Павелич е близък приятел с Иван Михайлов и подкрепя българското национално-освободително движение във Вардарска Македония. През 1927 година, в студентския процес в Скопие, Анте Пaвелич е съдебен защитник на обвинени членове на Македонската младежка тайна раволюционна организация. В 1929 година Анте Павелич пристига на посещение в София по покана на Македонския национален комитет и е посрещнат тържествено от близо 10000 души. Ответната визита в Загреб се осъществява в 1942 г. В рeзултат започва да излиза списанието "Загреб - София".
