Трайчо Костов
Тази статия е за българския политик. За топлоелектрическата централа вижте ТЕЦ София Изток.
|
||||||||
|
||||||||
Трайчо Костов Джунев е виден български политик от Българската комунистическа партия (БКП).
Сред водещите фигури в БКП и вицепремиер в няколко поредни правителства (1946-1949), той е осъден на смърт при чистка в партията след показен политически процес през 1949 г.
Трайчо Костов е народен представител в XXVI Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико Народно събрание (1946-1949).
Съдържание |
Биография [редактиране]
Трайчо Костов е роден в София през 1897 г. Завършва гимназия и след 1916 г. участва в Първата световна война като взводен командир.
След войната работи като стенограф в Народното събрание и започва да учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1920 г. участва в дейността на БКП, като през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 год. затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“.
През 1929 г. Трайчо Костов е амнистиран и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в номенклатурата на Коминтерна. През 1931 г. е избран за член на ЦК на БКП, какъвто остава до края на живота си. Завръща се в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936, а през 1938 — окончателно.
По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор като ръководител на БКП. Според Станислав Балан (съученик на Трайчо Костов и секретар на цар Борис III той не получил смъртна присъда заради застъпничеството на монарха.[1]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. в отсъствието на Георги Димитров Трайчо Костов е основната политическа фигура на БКП като неин политически секретар. Организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и играе важна роля в разгрома на опозицията. Той ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на т.нар. Народен съд. В началото на 1945 г. той пише до Георги Димитров:
- „Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки.“[2]
Костов носи голяма вина за убийствата на хиляди невинни българи веднага след 9 септември 1944 г. Той ги одобрява и даже санкционира. На 20 януари 1945 г. на заседание на ПБ на ЦК на БРП-к, което обсъжда присъдите на Народния съд, Трайчо Костов настоява за максимално повече смъртни присъди.
Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948-1949 г. Трайчо Костов влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!)[3] [4] С това съдбата му е предрешена.[2]
През март 1949 г. Трайчо Костов е отстранен от правителството (като вицепремиер и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. През юни с.г. е изключен от ЦК на БКП и скоро след това е арестуван. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски[5]. Обвинен в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с Тито, Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност. 2 дни по-късно, през нощта на 16 срещу 17 декември, Трайчо Костов е обесен.
Източници и бележки [редактиране]
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Данаилов, Георги. Доколкото си спомням. // Фондация "Свободна и демократична българия", 2000. Посетен на 17 септември 2007.
- ↑ а б Трайчо Костов. // Исторический проект "Летопись". Посетен на 17 септември 2007.
- ↑ Червенков, Вълко. Изказване на пленум на ЦК на БКП за „политическите и антипартийни грешки“ на Тр. Костов. // 1949. Посетен на 17 септември 2007.
- ↑ Манолова, Люба. За партията и живота на един Луканов. // lubamanolova.info, 2006. Посетен на 17 септември 2007.
- ↑ Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно)
Външни препратки [редактиране]
- Биография на Трайчо Костов в портала Протоколи и решения на Политбюро на БКП на Държавна агенция „Архиви“
- Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“
Вижте също [редактиране]
| --- | → | вицепремиер (31 март 1946 – 31 март 1949) | → | --- |
| --- | → | министър на електрификацията, водите и природните богатства (31 март 1946 – 22 ноември 1946) |
→ | Манол Сакеларов |
