Трайчо Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За топлоелектрическата централа вижте ТЕЦ София Изток.

Трайчо Костов
Мандат
27 февруари 1945 – 27 декември 1948
Назначен от/на Цент-я комитет на БРП (к.)
Председател на ЦК на БРП (к.)
 - 1945-1948 Георги Димитров
Предшественик Вълко Червенков
Наследник Георги Чанков
Роден 17 юни 1897
Flag of Bulgaria.svg София, България
Починал 16 декември 1949 г. (на 52 г.)
Flag of Bulgaria (1971-1990).svg София, България
Полит. партия БКП (1931-1949)
Професия юристадвокатполитик
Народен представител в:

VI ВНС   XXVI ОНС   

Портал  Портална икона   Политика

Трайчо Костов Джунев е виден български политик от БКП. Един от водещите фигури в партията и заместник-председател на Министерския съвет в няколко поредни правителства (1946–1949), който е осъден на смърт при чистка в партията след показен политически процес през 1949 г.

Народен представител е в XXVI Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико Народно събрание (1946-1949).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София. Завършва гимназия и след 1916 г. участва в ПСВ като взводен командир.

След войната работи като стенограф в Народното събрание и започва да учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1920 г. участва в дейността на БРП (к.), като през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 годишен затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“.

През 1929 г. е амнистиран и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в номенклатурата на Коминтерна. Между 1931-1945 г. е член на ЦК на БРП (к.), а от 27 декември 1948 и на ЦК на БКП, какъвто остава до края на живота си. Бил е член и на ПБ на ЦК на БРП (к.), от 27 февруари 1945 г., и на ПБ на ЦК на БКП, от 27 декември 1948 до 11 юни 1949 г. Завръща се в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936, а през 1938 — окончателно.

По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (к.). Според Станислав Балан (съученик на Трайчо Костов и секретар на цар Борис III той не получил смъртна присъда заради застъпничеството на монарха.[1]

Работническо дело“ от 30 ноември 1949 година с обвинителния акт срещу групата на Трайчо Костов

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. Организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и играе важна роля в разгрома на опозицията. Той ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на т.нар. Народен съд. В началото на 1945 г. пише до Георги Димитров:

Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки.[2]

Костов носи голяма вина за убийствата на хиляди невинни българи, веднага след 9 септември 1944 г. Той ги одобрява и даже санкционира. На 20 януари 1945 г. на заседание на ПБ на ЦК на БРП (к.), което обсъжда присъдите на Народния съд, Костов настоява за максимално повече смъртни присъди.[3]

Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948-1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!)[4][5] С това съдбата му е предрешена.[2]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През март 1949 г. Костов е отстранен от правителството (като заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП и скоро след това е арестуван. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски[6]. Обвинен в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с Тито, Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност. 2 дни по-късно, през нощта на 16 срещу 17 декември, Трайчо Костов е обесен.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Трайчо Костов на Софийските централни гробища

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данаилов, Георги. Доколкото си спомням. // Фондация "Свободна и демократична българия", 2000 г.. Посетен на 17 септември 2007 г..
  2. а б Трайчо Костов. // Исторический проект "Летопись". Посетен на 17 септември 2007.
  3. Протокол № 7 от 20 януари 1945 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/, стр. 1-5 - www.archives.bg
  4. Червенков, Вълко. Изказване на пленум на ЦК на БКП за „политическите и антипартийни грешки“ на Тр. Костов. // 1949. Посетен на 17 септември 2007 г..
  5. Манолова, Люба. За партията и живота на един Луканов. // изд. lubamanolova.info, 2006 г.. Посетен на 17 септември 2007 г..
  6. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) - www.archives.bg
министър на електрификацията, водите и природните богатства (31 март 1946 – 22 ноември 1946) Манол Сакеларов