Александър Лилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Лилов
философ
Роден 31 август 1933 г.(1933-08-31), Граничак, Царство България
Починал 20 юли 2013 г. (на 79 г.), София, България
Философия
Регион Философия на 20-ти век
Школа марксизъм
Основни интереси философията на изкуството,
идеологическата борба
между двете световни системи,
Европа,
философско-теоретически проблеми
на ядрената война

Александър Василев Лилов е учен и политик от Българската комунистическа партия и по-късно от наследилата я Българска социалистическа партия[1].

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 31 август 1933 в с. Граничак (дн. Община Белоградчик, Област Видин).[2] Починал в София на 20 юли 2013 г.

Завършва „Българска филология“ в Софийския университет (1962) и аспирантура за степен кандидат на науките в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1969). От 1975 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, защитава дисертация също и за степен доктор на науките през 1981 г.[1]

Политическа дейност[редактиране | edit source]

Започва политическата си кариера в Димитровския комунистически младежки съюз във Видин. От 1963 г. е в Централния комитет на ДКМС. През 1969 г. започва да работи в централния апарат на БКП[1].

Народен представител от БКП в 4-тото, 6-тото, 7-мото, 8-мото и 9-тото народни събрания, както и в 7-ото велико народно събрание и в 36-тото, 37-мото и 38-мото народни събрания от листата на БСП. Сред членовете на Народното събрание Лилов има най-голям стаж като народен представител – от 1962 до 2001 г.[2]

От 1971 г. е в ръководството на БКП и до 1979 г. е вторият по сила в партията. Лилов е секретар на Централния комитет на БКП от 13 юли 1972 до 28 септември 1983 г., член на неговото Политбюро от 3 юли 1974 до 28 септември 1983 г., както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1983 г.[1] Близък е до Людмила Живкова[2]. През 1983 г. е отстранен от ръководството с остра критика на Тодор Живков заради отдалеченост от реалния живот и липсата на интерес към икономическите проблеми[1]. Назначен е за директор на Института за съвременни социални теории. [3]

На 25 май 1989 г., месеци преди събитията в ГДР и Унгария, по време на немско-български симпозиум на Черно море, Лилов заявява, че в България трябва да има „правова държава, усилване на ролята на отговорните граждани и техния контрол над държавата, разширяване на правата на човека и демократични избори“. [3]

При свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Лилов се намира във Великобритания. На 8 декември с.г. е включен в новото ръководство. По негова инициатива БКП отрича „Възродителния процес“, вследствие на което е дадено право на българските мюсюлмани да си върнат имената[1]. Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990 - 1991 г., член е на Висшия съвет на БСП. Под негово ръководство се извършва преименуването на партията от БКП на БСП. От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП[2]. Затова започват да го наричат „Стратега“ на БСП. Той предлага курса на БКП към демократичен социализъм и влиза в идейни сблъсъци със социалдемократическото крило в партията[4].

Научна дейност[редактиране | edit source]

Член-кореспондент на БАН от 1985, доктор на философските науки. Работи върху философията на изкуството, проблемите на идеологическата дейност на БКП, идеологическата борба между двете световни системи, международните отношения[2].

Монографии[редактиране | edit source]

  • "Критика на съвременни буржоазни теории за природата на изкуството" (1971)[2]
  • "Към природата на художественото творчество" (1979)[2]
  • "Европа – да бъде или да не бъде", сборник, съставител и автор (1985)[2]
  • "Въображение и творчество" (1986)[2]
  • "Европа – диалог и сътрудничество", сборник (1988)[2]
  • "Философско-теоретически проблеми на ядрената война" (1989)[2]
  • "Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход" (2004)[2]
  • "Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том първи: Цивилизациите" (2006)[2]
  • "Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том втори: Световният и българският преход" (2007)[2]
  • "Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том трети: Информационното(ите) общество(а)" (2008)[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Александър Лилов. // www.archives.bg. Държавна агенция Архиви. Посетен на 30 декември 2012.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Александър Лилов. // www.omda.bg. ОМДА. Посетен на 30 декември 2012.
  3. а б ((de)) Stehle, Hansjakob. Das Maß ist voll. // Die Zeit 48/1989. Die Zeit, 24 ноември 1989. Посетен на 3 септември 2013. Rechtsstaat, Aufwertung der Rolle mündiger Bürger und ihrer Kontrolle über den Staat, Ausbau der Menschenrechte und demokratische Wahlen
  4. Ал. Лилов: Реставрацията на капитализма не може да е бъдещето. // VESTI.bg. „Нет Инфо.БГ“ ЕАД, 29 октомври 2010.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за