31 август

31 август е 243-ият ден в годината според григорианския календар (244-и през високосна). Остават 122 дни до края на годината.

Събития

• 1422 г. — На девет месечна възраст Хенри VI става Крал на Англия, като единствен наследник на трона след смъртта на баща си Хенри V.
• 1754 г. — Основан е град Златоуст в Русия.
• 1888 г. — В Лондон е намерено тялото на първата жертва на серийния убиец с неустановена самоличност Джак Изкормвача.
• 1888 г. — Шотландец Джон Бойд Дънлоп получава патент за своето изобретение, наречено "пневматичен обръч" за транспортни средства.
• 1897 г. — Томас Едисън патентова кинетоскопа, първата кинокамера.
• 1907 г. — Голямата игра: Русия и Великобритания подписват Англо-руското съглашение, с което определят своите сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет.
• 1913 г. — Основан е холандският футболен отбор ПСВ Айндховен.
• 1939 г. — Глайвицки инцидент след който Адолф Хитлер обявява Херман Гьоринг за свой политически наследник.
• 1955 г. — В Чикаго е извършена демонстрация на първия в света автомобил със слънчева батерия.
• 1957 г. — Малайзия обявява своята независимост от Великобритания.
• 1980 г. — В Полша е основан профсъюзът Солидарност.
• 1991 г. — Киргизстан обявява независимост от СССР.
• 1991 г. — Азербайджан обявява независимост от СССР.
• 1994 г. — Ирландската републиканска армия обявява временно прекратяване на бойните действия.
• 1997 г. — При автомобилна катастрофа в Париж загиват принцеса Даяна, нейният придружител Доди ал-Файед и шофьорът на автомобила.
• 1998 г. — Съгласно сведенията Северна Корея изстрелва своя първи изкуствен спътник — Кванмьонсон-1.
• 1999 г. — Избухват първите взривове от поредицата терористични бомбени атентати срещу жилищни блокове в Русия.

Родени

Калигула

Уилявм Сароян

• 12 г. — Калигула, римски император († 41 г.)
• 161 г. — Комод, римски император († 192 г.)
• 1663 г. — Гийом Амонтон, френски физик († 1705 г.)
• 1786 г. — Мишел Йожен Шеврьол, френски химик († 1889 г.)
• 1811 г. — Теофил Готие, френски поет и белетрист († 1872 г.)
• 1821 г. — Херман фон Хелмхолц, германски физик, математик и психолог († 1894 г.)
• 1863 г. — Сергей Прокудин-Горски, руски фотограф († 1944 г.)
• 1869 г. — Константин Кирков (офицер), български военен деец († 1920 г.)
• 1874 г. — Едуард Торндайк, американски психолог († 1949 г.)
• 1880 г. — Вилхелмина Холандска († 1962 г.)
• 1897 г. — Фредрик Марч, американски актьор († 1975 г.)
• 1908 г. — Уилям Сароян, американски писател († 1981 г.)
• 1913 г. — Георги Павлов, български художник († 1995 г.)
• 1919 г. — Амрита Притам, индийска поетеса († 2005 г.)
• 1924 г. — Хари Майен, немски драматург († 1979 г.)
• 1925 г. — Атанас Наковски, български писател
• 1927 г. — Лада Бояджиева, българска режисьорка († 1988 г.)
• 1928 г. — Джеймс Кобърн, американски актьор († 2002 г.)
• 1930 г. — Петър Панагонов, български футболист († 2005 г.)
• 1931 г. — Ангел Заберски, български естраден композитор
• 1933 г. — Александър Лилов, български комунист
• 1935 г. — Петър Наневски, македонски писател
• 1939 г. — Милен Николов, български режисьор († 1998 г.)
• 1945 г. — Ван Морисън, английски (ирландски) музикант
• 1945 г. — Ицхак Пърлман, израелски цигулар
• 1947 г. — Димитър Марашлиев, български футболист
• 1947 г. — Соломон Салтиел, български физик
• 1948 г. — Рудолф Шенкер, германски китарист (Scorpions)
• 1949 г. — Дейвид Полицер, американски физик, Нобелов лауреат през 2004 г.
• 1949 г. — Ричард Гиър, американски актьор
• 1951 г. — Елена Поптодорова, български дипломат
• 1954 г. — Александър Лукашенко, президент на Беларус
• 1954 г. — Роберт Кочарян, президент на Армения
• 1955 г. — Олек Крупа, полски актьор
• 1963 г. — Кристина Лили, колумбийска актриса
• 1966 г. — Любослав Пенев, български футболист
• 1970 г. — Ваня Щерева, българска певица
• 1970 г. — Рания ал-Ясин, кралица на Йордания
• 1972 г. — Иван Димитров, български футболист
• 1977 г. — Джеф Харди, американски кечист
• 1979 г. — Мики Джеймс, американска кечистка
• 1982 г. — Хосе Рейна, испански футболист - вратар

Починали

Тодор Александров

• 1422 г. — Хенри V, крал на Англия (* 1387 г.)
• 1795 г. — Франсоа-Андре Филидор, френски шахматист (* 1726 г.)
• 1811 г. — Луи Антоан дьо Бугенвил, френски изследовател (* 1729 г.)
• 1867 г. — Шарл Бодлер, френски писател (* 1821 г.)
• 1877 г. — Фьодор Горталов, руски офицер (* 1839 г.)
• 1888 г. — Мери Ан Никълс, първата жертва на серийния убиец Джак Изкормвача (* 1845 г.)
• 1920 г. — Вилхелм Вунт, германски психолог (* 1832 г.)
• 1924 г. — Тодор Александров, революционер (* 1881 г.)
• 1927 г. — Андраник Озанян, арменски генерал (* 1865 г.)
• 1941 г. — Марина Цветаева, руска поетеса (* 1892 г.)
• 1945 г. — Стефан Банах, полски математик (* 1892 г.)
• 1963 г. — Жорж Брак, френски художник (* 1882 г.)
• 1965 г. — Едуард Смит, американски писател (* 1890 г.)
• 1967 г. — Аиде Тамара Бунке Бидер, латиноамериканска революционерка (* 1937 г.)
• 1973 г. — Джон Форд, американски режисьор (* 1894 г.)
• 1986 г. — Хенри Спенсър Мур, английски скулптор (* 1898 г.)
• 1997 г. — Даяна Спенсър, принцеса на Уелс (* 1961 г.)
• 1997 г. — Доди Ал-Файед, филмов продуцент (* 1955 г.)
• 2005 г. — Юзеф Ротблат, британски физик от полски произход, Нобелов лауреат през 1995 г. (* 1908 г.)

Празници

• Международен ден на свободата и солидарността — Обявен с Декларация, приета на 31 август 2005 г. в Гданск (Полша), по повод 25-та годишнина от създаването на полския профсъюз „Солидарност” (30 август 1980 г.). Отбелязва се по решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г.
• Киргистан — Ден на независимостта (от СССР, 1991 г., национален празник)
• Малайзия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1957 г., национален празник)
• Тринидад и Тобаго — Ден на независимостта (от Великобритания, 1962 г., национален празник)