Александър Лукашенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Лукашенко
беларуски политик
Александър Лукашенко 
Роден: 31 август 1954[1] [2]
Копис, Витебска област, БССР или Александрия, Шкловски район, Могильовска област, БССР[3]

Александър Григориевич Лукашенко (на беларуски: Аляксандр Рыгоравіч Лукашэнка, на руски: Лукашенко, Александр Григорьевич) е президент и диктатор [4][5] на Беларус от 1994. Преди да влезе в политиката, той е директор на совхоз (съветско стопанство). Под управлението на Лукашенко Беларус започва да се разглежда като държава с поведение в разрез с международните правни норми, както и като режим, който грубо погазва човешките права. Откакто Лукашенко е президент, в Беларус не се е провеждало нито едно национално допитване, което да бъде определено като честно от международни наблюдатели. Беларус е наречен „последната истинска диктатура, останала в сърцето на Европа“ от бившия американски държавен секретар Кондолиза Райс. Както той, така и други високопоставени лица в Беларус, са подложени на санкции от страна на Европейския съюз заради фрапантни нарушения на човешките права.

Биография[редактиране | edit source]

Родът на Александър Лукашенко произхожда от село Собичеве в Сумска област, Украйна.

Лукашенко следва педагогика и агрономство. Тренира хокей на лед. От 1975 до 1977 работи като инструктор на съветските гранични войски в Брест. Следва кариера в КПСС и директорски пост в совхоз. По време на пуча срещу Горбачов подкрепя пучистите. Сам нарича себе си ученик на Евгений Примаков. Застъпник на запазването на СССР.

Предизборни кампании[редактиране | edit source]

След като придобива репутация на виден борец срещу корупцията,[6] Лукашенко е избран през 1993 г. за президент на антикорупционния комитет в беларуския парламент. Въпреки че запазва тесни връзки с комунистическите партии, той изпада в немилост вследствие на множеството си критики срущу корупцията и привилегиите на номенклатурата. В края на 1993 г. той обвинява 70 висши функционери и най-вече Станислав Шушкевич, президента на парламента, в корупция, включително отклоняване на фондове за лични цели. Обвиненията на Лукашенко водят до вот на доверие, който Станислав Шушкевич загубва.

Нова конституция е изготвена в началото на 1994 г., предвиждаща провеждането на демократични президентски избори след юли следващата година. Шестима кандидати се регистрират, сред които Лукашенко, Шушкевич и Вячеслав Кебич.

Избори 1994[редактиране | edit source]

Александър Лукашенко идва на власт след изборите от 1994 г. До този момент премиер и очакван победител е Вячеслав Кебич. Оценката на наблюдателите е следната: „Независимите наблюдатели характеризираха тези избори като относително свободни и демократични, отбелязвайки при това използването на административния ресурс и елементите на „черен пиар“ против конкурентите на премиера.“

Независимые наблюдатели охарактеризовали эти выборы как относительно свободные и демократичные, отметив при этом использование административного ресурса и элементов „черного пиара“ против конкурентов премьера.

Въпреки това на първия тур Лукашенко чрез своите открояващи се предизборни лозунги, сред които основен е „да се разгроми мафията“, постига на първия тур 45%, а на втория спечелва с над 80%.

Избори 2001[редактиране | edit source]

Кампанията на Лукашенко за 2001 и 1994 имат сходни лозунги: контрол на икономиката, партньорство с Русия (с отказ за режисиране на собствена перестройка), силна президентска власт за съхраняване на реда, противопоставяне на разширението на НАТО на изток, противопоставяне на демократичните модели, които въплъщават западните държави, а също и недопускане на идеята за каквото и да било сътрудничество с коя да е от западните държави. На изборите от 2001 г. заключението на наблюдателите от ОНД е следното: „Изборите спазват беларуския избирателен закон и избирателната активност е висока.“, според ръководителя на мисията на ОНД Владимир Рушайло на пресконференция в Минск. ОССЕ, макар да критикува изборите по своите стандарти, заключава: „Избирателният ден бе спокоен и без инциденти“. На 9 септември 2001 г. Лукашенко отново е преизбран за президент на Беларус с почти същия процент гласували както през 1994 г.

Избори 2006[редактиране | edit source]

Програма на Лукашенко по следните въпроси:

  • За съперниците: „Често ме упрекват: Как така позволявате да се говори всичко това по телевизията? Драги мои, ако аз му бях забранил да говори по телевизията, вие нямаше да узнаете какъв дебил е.“
  • За Милинкевич и Козулин: „Що за опозиция е това, щом се издържа на финанси от запада? Добре е известно: който плаща, той поръчва музиката.“
  • За външната политика: „По-нататъшното строителство на Съюзната държава се явява стратегическа задача, а братска Русия — наш най-важен партньор.“
  • За жилищния проблем: „По броя построени квартири на хиляда души ние изпреварихме всички страни от ОНД и Балтика. В 2010 г. обезпечеността ще съставлява поне 25 m² на човек. Още в следващите две години ще бъде прекратен произволът в ценообразуването на цените на жилища. Тяхната стойност трябва да бъде снижена двукратно, да се опростят уславията за кредитиране. Нашият ориентир: на всяко младо семейство — квартира не по-късно от три години след встъпване в брак. А на многодетните семейства държавата ще я плати: при пет деца 100%, четири — 50%, три — 30%.“
  • За образованието: „В 2010 г. разходите за образование ще съставляват 10% от БВП [7]

На тези избори нахлуват значително повече западни наблюдатели, което е разкритикувано от ОНД в следното изявление (Реакции на наблюдателите от ОНД): „Превзетите заявления, грубите оценки, а също и прозвучалите в навечерието на изборите от страна на редица държави предупреждения за готовността от прилагане на различни видове ограничителни мерки от политически и икономически характер наблюдателите от ОНД смятат за стремеж да се окаже въздействие на хода на избирателния процес. Наблюдателите от ОНД смятат за необходимо да отбележат, че президентските избори в Беларус преминаха на фона на кампания на безпрецедентен външен натиск. Международните наблюдатели от Общността на независимите държави смятат, че изборите за Президент на Република Беларус, състояли се на 19.III.2006 г., бяха проведени в съответствие с нормите на действуващото в страната избирателно законодателство и са протекли при висока избирателна активност. Наблюдателите от ОНД признават президентските избори за свободни, открити и прозрачни.“ — Владимир Рушайло на пресконференция.[8]

Самодържавно управление[редактиране | edit source]

Въпреки многото критики Лукашенко отхвърля отправените му упреци относно неговата авторитарна политика, утвърждавайки, че е единствената алтернатива на нестабилността. Той се самонарича „човек на народа“. Заради неговия начин на управление той често бива наричан „бацька“(на руски: батька), което буквално преведено означава (малък) баща, но и вожд на клан в историята на славянските народи. В своя авторитарен стил той вижда и сходство с Хитлер: „Германската власт нарастна през вековете. При Хитлер този процес достига своята кулминация. Това е в пълно съответствие с нашата визия за една президентска република и ролята на нейния президент. Искам да подчертая, че един човек не може да бъде изцяло черен или изцяло бял, има и позитивни страни. Германия се възстанови благодарение на тази сила, на факта, че цялата нация биде обединена зад своя предводител. Днес ние преминаваме през подобен период, когато сме длъжни да се обединим зад една личност или група от личности, за да оцелеем, да устоим на удара, и да останем изправени на нозете си.“ [9]

Външна политика и отношение към НАТО и Запада[редактиране | edit source]

Критики към Запада[редактиране | edit source]

На въпрос за НАТО: „Ние я смятаме за нелегална организация. Ние договорихме със САЩ да разпуснем Варшавския пакт, а те да премахнат НАТО. Пактът изчезна. НАТО набира сили. Още по-зле, американците даже не изискват мнението на своите европейски партньори. Не е възможно да се гарантира, че това няма да бъде началото на процес на дестабилизация на нашия спокоен континент, което може да достигне до глобален конфликт.“[10]

Александър Лукашенко обвинява чуждите правителства в конспирации срещу него, затова през април 1998 г. той експулсира посланиците на САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Гърция, Италия и Япония, и не се впечатлява от имунитета на дипломатическите здания. Макар и посланиците да успяват да се върнат, Лукашенко засилва устните си атаки срещу Запада. Той описва своите политически опоненти като марионетки на Западните сили, враждебни нему, изпъжда делегация на МВФ, изобличавайки ги като мошеници („d'escrocs“, sic), а също и разобличава Западните държави в конспирация на Олимпийските игри в Нагано, за да съкратят броя спечелени беларуски медали. Лукашенко затвърждава властта си, затваряйки опозиционни вестници и увеличавайки влиянието на КГБ (Белорусия е единствената държава от бившия СССР, съхранила това наименование).

След срутването на Световния търговски център той е единственият държавен глава, който не е изказал съболезнования на съответното посолство, а на 29 април 2008 г. обявява 10 от 15-те му членове за персона нон грата и с това съкращава състава му, което обосновава с отказа на американския представител да удовлетвори прошението за редуциране на този състав[11]. Към предисторията на дипломатическия конфликт спада въвеждане на санкции от САЩ срещу компанията „Белнефтехим“. На това президентът Александър Григориевич отговаря, че ще „изрита“ („вышвырнуть“, sic) посланичката на САЩ Карен Стюарт, нещо, което до този момент не е предприел [12]

След като ОССЕ твърди, че изборите от 2006 г. били недемократични и манипулирани от властимащите, САЩ заявяват, че не приемат резултатите от изборите и настояват за тяхното ново провеждане при нови условия, ЕС засилва санкциите срещу правителството на Беларус, като забранява на Лукашенко и неговите приближени да се издават входни Шенгенски визи, в отговор на въпрос относно тези мерки от страна на западните държави Лукашенко заявавя: „не съм откраднал нищо и нямам никакви сметки в чуждестранни банки“[13] , чрез което противопоставя себе си на средствата на съществуване на опозицията.

Александър Лукашенко се изказва критично за финансовата зависимост на опозицията от „подаяния от чужбина“, има се предвид нейното финансиране от чуждестранни организации. „Обществената дейност е по природа безкористна, но някои личности извличат изгоди от нея“. Той отъждествява борбата на опозицията срещу него с борба срещу целокупната държава: „Заетите в опозицията страдат от безсънни нощи, веднага щом някой от Запада се изкаже благосклонно за Белорусия... Интересите на държавата и гражданите не са предмет на тяхната дейност.“[14]

Александър Лукашенко се отнася пренебрежително и към наложените от Запада санкции и изявява готовност за сътрудничество с държави, които не потискат Белорусия: „Запазете си визовите ограничения, какво ме засягат те? Да не би да няма накъде другаде да летя или пътувам? Тези ограничения постановявам аз!“[15]

На реч пред парламента още веднъж подчертава, че Западът не е „conditio sine qua non“ за Белорусия, тъй като Белорусия не може принуди Запада към диалог и сътрудничество, ако този не желае това: „Тогава ще си намерим други партньори по света, от които има предостатъчно.[16]

Сътрудничество със Запада[редактиране | edit source]

От друга страна при пристигането на новия немски посланик в Минск става видно, че Александър Лукашенко не счита въздействието на всички западноевропейски страни за деструктивно, защото на церемонията по приемането на акредитационните писма от д-р Мартин Хекер през юли 2004 г. заявява, че Федерална Република Германия след Руската Федерация е вторият по значимост търговски партньор и че между двете страни „икономическите отношения ще изградят основата на взаимните интереси и доброто реноме“.

Президентът се изказа похвално и за това, че Германия през 2000 г. заема много строга позиция (по времето на федералния канцлер Герхард Шрьодер) срещу страните, стремяли се тогава към изолацията на Беларус. Лукашенко изразява и надеждата, че Беларус ще се превърне в „най-надежднияя партньор на Германия“. В отговор на това немският посланик подчертава, че е пристигнал в Минск с огромно удоволствие споделя за голямата симпатия, която Германия изпитва към Беларус и нейния народ. „Беларус не е такава част от Европа, която може да се загърбва“ — д-р Мартин Хекер.[17]

Антисемитски скандал[редактиране | edit source]

През октомври 2007 г. със своето изказване на въпроса защо град Бобруйск изостава с благоустройството: „Очевидно това е еврейски град. Евреите не се грижат за мястото, където живеят. Погледнете Израел, бил съм там.“ Лукашенко си навлича дипломатически скандал (беларуският посланик в Израел е извикан в израелското МВнР за обяснение) и обвинение в антисемитизъм.[18]

Отпор срещу информационната експанзия на Запада[редактиране | edit source]

На заседанието на Съвета по безопасност на ООН през 2005 г. беларуският президент разкрива, че в последното десетилетие всички военни конфликти, провокирани в света от САЩ и техните сателити, са започвали именно с информационни атаки, с масирани пропагандни кампании против тази или друга страна, набелязана за военен удар.

По словата на президента, „водещата западна страна активно използва информационната инфраструктура и ресурси като инструменти за едностранно настъпление на своите геополитически интереси. Те се стараят с помощта на СМИ и Интернет да манипулират масовото съзнание, да дискредитират неугодните за тях страни и тяхното ръководство, изкуствено да създават в тях предпоставки за изостряне на социалното напрежение, в това число с цел смяна на властта“.

Лукашенко отбелязва, че граничещите с Беларус Полша и балтийски страни „отдавна са се превърнали в плацдарм, където са разположени не само НАТОвските средства за радиоелектронна борба и разузнаване. Вече е заявена и разрекламирана програма за широкомащабно излъчване на СМИ над Беларус“.[19]

Шпионска дейност в американското посолство[редактиране | edit source]

Властите на Белорусия в края на март разобличават шпионска мрежа, действувала под прикритието на посолството на САЩ в Минск. За това съобщава Первый канал на белоруската държавна телевизия. По информация на ТВ един от американските дипломати се е оказал кадрови сътрудник на ФБР. В шпионската мрежа са влизали десетима беларуски граждани. Тези люде са предавали на шпионина определена информация, „която се е използвала от американската страна в ущърб на Белорусия.“ За срещите на сътрудниците на ФБР със своите агенти е служела конспиративна квартира, разположена недалеч от зданието на посолството на САЩ. В тази квартира шпионите са разкрити при проверка на документи на 13 март. Не е известно досеганеясно? ] дали се намират под стража.[20], но със сигурност събитието допринася за изострената дипломатическа ситуация между двете държави месец по-късно.

В този шпионски скандал е замесен нюйоркският адвокат Емануел Целцер, който понастоящемнеясно? ] се намира в беларуски затвор. След посещение от американски представител в затвора администрацията на Джордж Буш призовава за освобождаването му поради „същественото влошаване на физическото състояние на г-н Целцер в затвора.[21]

Друго[редактиране | edit source]

При избухването на Войната в Косово през 1999 г. Лукашенко предлага на югославския президент Слободан Милошевич Югославия да се присъедини към съюза Русия-Беларус.

В сферата на външната политика приоритет стават отношенията с Русия, Либия, Корейската народно-демократична република, Иран и Куба. По време на посещение на Уго Чавес в Беларус през 2006 г. венецуелският президент заявява: „Тук аз открих нов приятел и заедно ще образуваме отбор, напредничав отбор.[22], а Лукашенко на свой ред открива, че двете страни „имат много направления за сътрудничество“.

Отношение към руския език и реакции от Руската Федерация[редактиране | edit source]

За разлика от някои русофобски изказвания и действия на украинските управляващи, Лукашенко провежда референдум за обявяване на руския език като втори, на който болшинството граждани го подкрепят.

Множество руски националисти, в това число Дмитрий Рогозин (Велика Русия) и Движението срещу нелегална имиграция, обявяват, че искат Лукашенко да стане президент на Русия през 2008 г.

За огромната популярност на Александър Лукашенко не само сред своя народ, но и сред руския, свидетелствува следният любопитен случай: през ноември 2007 г. администрацията на Лукашенко получава от пенсионерка в Санкт-Петербург пощенски превод на сумата от 26 370 руски рубли (равни на 1000 щатски долара). Парите си възрастната жена подарява като подкрепа на беларуския народ, а в качеството на получател избира Александър Лукашенко, тъй като той, по нейно мнение, „е честен човек и ще може правилно да се разпорежда с тази сума“.

След месец сътрудниците от посолството на Беларус в Русия ѝ предават благодарствено писмо от Лукашенко и подаръци — хладилник „Атлант“ и телевизор „Горизонт“. Самата пенсионерка споделила, че отговорът на Лукашенко за нея е бил неочакван: „Аз изпратих парите от чисто сърце и не съм разчитала на някаква благодарност.[23]

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

По време на управлението на Лукашенко в Белорусия се провеждат три референдума (през 1995, 1996 и 2006 г.), като последният от тях му позволява да се кандидатира за трети път за президент.

Разгром на опозицията[редактиране | edit source]

Александър Лукашенко често е обвиняван от външни представители, че репресира опозицията, въз основа на шестима затворени от него лидери. На това той решително отвръща, позовавайки се на неиздържаните критерии на Запада, когато той говори за репресии: „Ръководителите на Запада разгонват с палки и водопръскачки в собствените си държави демонстранти, но говорят за диктатура, когато нашите блюстители на реда призовават с високоговорители да не се нарушава общественият ред, да не се блокират пътища, да не се бият мирни граждани. Тогава те се осмеляват да представят обикновени гамени като герои — и дори са изобретили за тях специално име: политически заворници, от които уж имало шестима в нашата страна“. Петима от тях в действителност вече са освободени, а шестият отказал това по думите на Лукашенко. Бившият кандидат-президент Александър Козулин излежава присъдата си в затвор във Витебск. „Намерили сме там един невзрачен (lausig, sic) опозиционер, постигнал процент и половина при изборите, и човек прави от него политически затворник.[24] Александър Григориевич особено пламенно разкритикува Козулин в сравнение с другите кандидати за президент, тъй като той принадлежи към ненавистната нему бивша политическа номенклатура, което не възпира САЩ многократно да призовават за освобождаването му: „Той иска целият свят да поиска неговото пускане и беларуските власти да отстъпят пред натиска. Но кому си потребен ти? Ти си една употребена тоалетна хартия и си въобразяваш, че си нужен някому.[25]

В същото време с приближаването на парламентарните избори през есента отношението към опозицията става все по-твърдолинейно: през май при демонстрация на непълнолетни 17-годишни подрастващи са били размахвани плакати с образа на Козулин, излежващ присъда от пет и половина години, на централния площад във Витебск, но още на деветата минута участниците са арестувани. Тъй като според белоруското наказателно право не е възможно непълнолетни да се задържат, са освободени още на третия час след задържането. Този случай оставя подозрание, че опозицията прибягва до рекрутиране на непълнолетни, за да провежда агитация.[26]

Икономическа политика[редактиране | edit source]

В икономиката Лукашенко се застъпва за курс без обичайните за другите европейски държави либерални реформи (въвежда минимално възнаграждение). През 1996 година страната успява да излезе от продължителната икономическа рецесия, като за пръв път отбелязва ръст на БВП. През следващите години ръстът се запазва на нива около 5% годишно, а след 2004 година — около 10%. Правителствената политика се опира на държавна намеса в стопанството.

Поддръжниците на Лукашенко считат, че неговата политика е позволила да се спестят на страната най-лошите последствия от налагането на капитализма от постсъветската ера. През 1995 г. Световната банка и МВФ прекратяват финансовите траншове към Беларус поради „липса на икономически реформи“.

През 2005 г. доклад на Световната банка отсъжда, че икономиката на Беларус е „реална и крепка“ („réelle et robuste“) и че приходите се разпределят широко и равномерно сред населението[6]. При президентството на Лукашенко безработицата е под 2%, бедността е снижена и средният месечен доход има много по-голям приоритет отколкото сред други страни от бившия СССР, включително Украйна.

Една от неговите първи мерки е да удвои минималната заплата. Той въвежда контрол на цените и отменя малкото проведени икономически реформи. Александър Лукашенко се сблъсква с огромния проблем да съживи една комунистическа икономика в държава с 10,4 млн. души население, обкръжена от възникващи капиталистически страни.

В началото на 1998 г. централната банка на Русия прекратява търговията в беларуски рубли, което предизвиква силната ѝ обезценка на пазара на валута. Лукашенко незабавно взима контрол над централната белоруска банка и нарежда нивата на обмяна да бъдат върнати към предишните, замразявайки банковите сметки и съкращавайки активността на търговските банки. Това поражда паника, но Лукашенко обвинява за проблемите на страната „икономически саботьори“, както във вътрешността на страната, така и в чужбина.

В своята икономическа политика Европейският съюз, според Лукашенко, не трябва да се оставя на САЩ да го държи сякаш в попечителство и да превръща политиката си спрямо Белорусия в по-твърдолинейна.

Своите постижения в икономиката Лукашенко оценява така: „Ако поне веднъж демократичните ценности се оставят настрана и неговата политическа дейност се разглежда от ъгъла на отношението между цели, възможности и резултати, би трябвало да му се изпее панегирик.“ (Loblied, sic).

Днешната сравнително висока цена на енергийните носители Белорусия заплаща с руски кредит. Било също така грешно да се мисли, че финансовата независимост щяла да се увенчава с преминаването на беларуски активи в руски предприятия, защото Русия знаела най-добре, че високото задлъжняване на суверенна държава е най-често проблем за донора отколкото за длъжника.неясно? ]

Въпреки че мнозина се опасяват, че съюзната държава Русия-Белорусия съществува само на хартия, в едно свое изказване пред парламента той заявява: „Когато казвам, че ние и Русия сме готови да изградим съюзна държава, значи наистина е така. Това не е преструване“.

Също така той се надява да осъществи своята мечта и да застане на ръководното място в съюза Русия-Белорусия, нещо, което е обяснил на Елцин. Лукашенко прави впечатлението, че ще управлява руските богатства много по-добре от настоящия елит на съседната държава.

Леонид Сайко, шеф на беларуския център „Стратегия“, заявява: „Ако му се дадат медийни възможности в Русия, той би израснал тук бързо. Ако Медведев пожелае да управлява страната без помощта на Путин, би се оказало, че Лукашенко го превъзхожда във всички отношения.[27]

Антилиберализъм и стремеж към национална идеология[редактиране | edit source]

Според президента Лукашенко всяка страна притежава идеология или система от ценности, която е длъжна да предаде на своите граждани без изключение. По причина на скорошното възникване на Белорусия тя трябва да придобие национална идеология. През март 2003 г. на семинара „подобряване на идеологическата дейност“ президентът заявява: „Идеологията е за държавата това, което е имунната система за живия организъм. Ако нашето въжделение е Белорусия да се превърне в могъща и заслепителна страна, сме длъжни да мислим, преди всичко останало, за идеологическата основа на белоруското общество."

Според президента идеологията на белоруската държава не може да бъде бледо копие на една от трите съществуващи идеологии (марксизъм, либерализъм и конерватизъм), а трябва да е отражение на беларуските обичаи. Заемайки от комунизма някои приоритети (колективизъм, патриотизъм и социална справедливост) и от консерватизма продължението на определени черти на истински беларуския характер (добронамереност, помиряването, толерантността, добрият вкус) тя трябва да се издигне срещу либерализма, определен като „агресивна идеология“, символ на „социалното неравенство сред хората, на печалбарството и индивидуализма.

Идеологическата работа е необходима, защото, според словата на президента, позволява да „се формират хората“: „събирайки людете в колективи, ние ги поддържаме морално, допринасяме за задълбочаването на техните познания, доставяме им необходимата информация“. Групите за информация и пропаганда се утвърждават чрез декрет №254 от юни 2003 г. На национално ниво има седем на брой (една за регион и една за град Минск). През май 2003 г. Лукашенко обяснява важността на дейността на тези организации: „кадрите от всички нива са длъжни да се посветят на идеологическа дейност: от президента до Селските Съвети, от министъра до художника.“, „Необходимо е да се интегрират в системата по идеологическа вертикала“.


Изучаването на националната идеология започва от втория семестър на учебната 2003-2004 г. Това изучаване от 24 часа (12 блока часове) е предвидено за всички студенти от първи курс в университетите и се нарича „Основите на белоруската държавна идеология“. През 2003 г. министърът на образованието издава брошура на своите подчинени за аналогична дейност и в средното образование, чиято цел е: „внедряването в сърцето на подрастващото поколение на ценности, идеи и основни убеждения, представляващи същността на белоруската държава, образуването на гражданско отношение и лична активност в сърцето на младежта с цел консолидация на могъща и самодържавна страна“. През есента на 2002 г. две младежки организации, едната от които е образувана от самия Лукашенко, се сливат, за да възникне Беларуски републикански съюз на младежта, предвождан от Михаил Орда, член на идеологическата група в Гродно. Съюзът е представен в университетите, техническите институти, училищата, съдействува на младежта при търсене на работа.[28]

Религиозна политика[редактиране | edit source]

Президентът нееднократно изтъква, че Белорусия е светска държава, но приветствува благотворните усилия на митрополит Филарет за мира между различните вероизповедания.

В края на юни 2008 г. се състои официално посещение на Негово Високопреосвещенство кардинал Тарчизио Бертоне в Беларус и среща с президента, по време на което Лукашенко заявява, че в страната са създадени най-благоприятни условия за развитието на многоплановата социална дейност и междуконфесионалното разбирателство. Лукашенко изразява и положително отношение към католическата църква:

Римокатолическата църква прави много за укрепването в обществото на традиционните християнски ценности: Семейството, нравствеността, милосърдието. Затова ние се радваме на посещението на Държавния секретар на Ватикана.[29]

С отношението към църквата са свързани някои от многобройните „бисери“ в публичната реч на президента като например: „Нашата власт поддържа православието, даже аз съм влизал два пъти в църква“ или „Аз съм атеист, но православен атеист“.

По време на посещението Лукашенко отправя покана към папа Бенедикт XVI да посети Беларус.[30]

Президентът предупреждава за възможна тенденциозност от страна на опозицията при представянето на посещението на Бертоне като опит на белоруското ръководство с помощта на Светия престол да подобри отношенията си със Запада и отвръща, че ако то действително доведе до разбирателство със Западните страни, това само би го зарадвало искрено. Негово Високопреосвещенство кардинал Бертоне отбелязва:[29]

Присъствието на Държавния секретар е знак за това, че Папата приветствува и показва своето уважение към президента и всички граждани на Беларус.

Личен живот[редактиране | edit source]

Александър Лукашенко е женен от 1977 г. за Галина Родионовна, имат двама сина — Виктор и Дмитрий и четирима внуци. В началото на брака си живеят заедно в Могильов, но единият им син заболява тежко и лекарят ги призовава, ако им е мил жимотът му, да се преселят на село, което и те правят — в селото Рижковичи, на 35 км. от Могильов. То е наричано „малката родина“ на Лукашенко[31]. След като е избран за депутат, бъдещият президент живее ту в Минск, ту в Рижковичи, а след избирането си за президент се преселва в Минск. Понястоящем живее в резиденцията „Дрозди“ извън Минск. Съпругата Галина Родионовна остава да живее в Рижковичи (както тя твърди, по свое желание), работейки като главен инспектор по оздравяването и санитарно-курортното лечение, в скромен тесен (крохотный) кабинет. Съпругата му споделя, че по-често тя пътува до Минск, отколкото той в Рижковичи. По мнение на Галина Родионовна „Саша“ е необикновен човек. Първият им син завършва факултета по международни отношения и сега е помощник на президента, а вторият е международен юрист и работи като председател на президентския спортен клуб. И двамата живеят с баща си в резиденцията „Дрозди“. Галина Родионовна споделя, че докато Лукашенко отсъствува заради работата си, двамата им сина винаги ѝ помагали и сега също си чистят, косят и орат с плуг [32][33]. От няколко години Рижковичи е квартал на гр. Шклов[34]. Александър Григориевич в свободното си време с удоволствие чете класическа литература, тренира множество спортове, сред които хокей, ски, тенис, футбол. Нееднократно е разобличавал и порицавал безделниците, предателите, пияниците, изменчивите в мнението си[35]

Награди и звания[редактиране | edit source]

Воински звания[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Биография Президента. // Официален интернет ортал на Президента на Репубика Беларус. Посетен на 03.09.2010.
  2. Лукашенко промени рождената си дата. // vesti.bg, 01.09.2010. Посетен на 03.09.2010.
  3. ((de))Двете спорни версии за родното място на Александър Григориевич Лукашенко
  4. ((en)) Profile: Europe's last dictator?. // BBC News, 10 септември 2001. Посетен на 3 юни 2008.
  5. ((en)) European Parliament resolution on Belarus "Points out that Belarus is the only European country without contractual relations with the EU due to massive human rights violations and calls on the Council to condemn the current Belarus regime as a dictatorship and President Lukashenko as a dictator;"
  6. а б Reportages dans cette Biélorussie diabolisée La formation du capital privé s’accompagne d’un développement concomitant de la corruption à grande échelle, au point qu’en 1993, un député est chargé par le parlement d’un rapport sur ce sujet. Dès sa publication, le dit rapport fait le tour du pays, et son auteur, un ancien directeur de sovkhoze parfaitement inconnu nommé Alexandre Loukachenko, devient en quelques jours une des personnalités les plus en vue.
    la Banque mondiale créditait le pouvoir d’avoir restauré l’économie post soviétique délabrée (à la différence des autres pays de la CIE), et créé les conditions d’une croissance «réelle et robuste» dont les bénéfices «ont été largement répartis au sein de la population».
  7. Сравнителен текст на програмите на четиримата кандидати
  8. Текст от пресконференцията
  9. Handelsblatt, Dezember 1995
  10. Le monde, Article publié le 21 Juillet 2007
  11. Подробно новината за решението на Белоруското външно министерство
  12. Пълен текст на новината
  13. Berliner Morgenpost am 25. Januar 2007
  14. Текст на изявлението
  15. Текст на изявлението
  16. Текст на изявлението на DEUTSCHE WELLE, посетен на 3 юни 2008 г.
  17. Пълен текст на новината "Belarus sei ein nicht wegzudenkender Teil Europas"
  18. Текст на новината
  19. Новина с изявлението на Александр Григорьевич
  20. Пълен текст на известието
  21. ((de))Съобщение за загрижеността на администрацията на Буш
  22. Новина, която е на англ. език
  23. Текст на новината
  24. Обстойна новина
  25. Източник на изказването «Er will, dass die ganze Welt seine Freilassung fordert und die weissrussischen Behörden dem Druck nachgeben. Aber wer braucht dich schon? Du bist wie gebrauchtes Toilettenpapier und glaubst doch, dass dich jemand braucht.»
  26. ((de))Описание на събитието
  27. ((de))Икономически и политически анализ Die Europäische Union dürfe sich nicht von den USA gängeln lassen und ihre Politik gegenüber Weißrussland verschärfen, sagte Lukaschenko.
  28. ((fr))Изследване върху Белоруската национална идеология на фондация Robert Schuman, посетен на 3.VI.2008
  29. а б Описание на посещението на Негово Високопреосвещенство
  30. Первый шаг — уже дорога
  31. Новост, където е употребен изразът
  32. Интервю с Галина Родионовна
  33. Интервю с Галина Родионовна
  34. Текст на новината
  35. Биография на Президента на Република Беларус
  36. А. Г. Лукашенко наградили с орден Хосе Мартин(рус.)
  37. Институт на диаспората и интеграцията. Информационно-аналитичен бюлетин № 18 от 15.XI.2000. Беларус.(рус.)
  38. Лукашенко е удостоен с най-високото отличие на Венецуела — с Орден на Освободителя (рус.)
  39. Александър Григориевич Лукашенко е отличен с ордена на свети Владимир I степен(рус.) според сайта на Руската Православна Църква, посетен на 3.VI.2008
  40. Патриархът награждава Александър Лукашенко(рус.)
  41. Александър Лукашенко е награден с ордена на Беларуската Православна Църква(рус.)
  42. Кметството на г. Ереван — Почетни граждани на г. Ереван(рус.)
  43. В Минск се състоя заседание на Междудържавния съвет на ЭврАзЭс, съобщение на официалния сайт на Президантя на Република Беларус, посетен на 3.VI.2008(рус.)
  44. Олемпийска награда за Беларус(рус.)
  45. Президентът на Беларус Александър Лукашенко е отличен с почетния медал «За разьвіцьцё сусьветнага фэставага руху»(рус.)
  46. Списък с отличия
  47. Лауреати на Международната награда Андрей Първозванни «За Вяра и вярност» 1993—2005 гады(рус.)
  48. «Генералисимус» Александър Лукашенко. Незалежная газэта. 15.10.2004(рус.)
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Aljaksandr Lukaschenka“ и страницата „Alexandre Loukachenko“ в Уикипедия на немски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.