Александър Лукашенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
 Неутралността на тази статия е спорна.
Моля, вижте съответната дискусия на беседата.
Внимание! За верността на всички или част от твърденията в тази статия не са посочени достатъчно на брой или достатъчно авторитетни източници.
Можете да добавите такива, като след всяко твърдение добавите <ref> Описание на източника</ref>. Така добавените източници ще се появят в раздела Източници.
Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: привеждане към нормите на енциклопедичния език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Александър Лукашенко
беларуски политик
Александър Лукашенко 
Роден: 30 август 1954
Копис, СССР

Александър Григориевич Лукашенко (на беларуски: Аляксандр Рыгоравіч Лукашэнка, на руски: Лукашенко, Александр Григорьевич) е президент на Беларус от 1994. Неговите противници гo наричат "последния диктатор в Европа".

Съдържание

[редактиране] Биография

Лукашенко следва педагогика и агрономство. Тренира хокей на лед. От 1975 до 1977 работи като инструктор на съветските гранични войски в Брест. Следва кариера в КПСС и директорски пост в совхоз. По време на пуча срещу Горбачов подкрепя пучистите. Сам нарича себе си ученик на Евгений Примаков. Застъпник на запазването на СССР.

[редактиране] Предизборни кампании

След като придобива репутация на виден борец срещу корупцията,[източник?] Лукашенко е избран през 1993 г. за президент на антикорупционния комитет в белоруския парламент. Въпреки че запазва тесни връзки с комунистическите партии, той изпада в немилост вследствие на множеството си критики срущу корупцията и привилегиите на номенклатурата. В края на 1993 г. той обвинява 70 висши функционери и най-вече Станислав Шушкевич, президента на парламента, в корупция, включително отклоняване на фондове за лични цели. Обвиненията на Лукашенко водят до вот на доверие, който Станислав Шушкевич загубва. Нова конституция е изготвена в началото на 1994 г., предвиждаща провеждането на демократични президентски избори след юли следващата година. Шестима кандидати се регистрират, сред които Лукашенко, Шушкевич и Вячеслав Кебич.

1. Избори 1994 Александър Лукашенко идва на власт след изборите от 1994 г. До този момент премиер и очакван победител е Вячеслав Кeбич. Оценката на наблюдателите е следната: "Назависимите наблюдатели характеризираха тези избори като относително свободни и демократични, отбелязвайки при това използването на административния ресурс и елементите на "черен пиар" против конкурентите на премиера." "Независимые наблюдатели охарактеризовали эти выборы как относительно свободные и демократичные, отметив при этом использование административного ресурса и элементов "черного пиара" против конкурентов премьера." Въпреки това на първия тур Лукашенко чрез своите открояващи се предизборни лозунги, сред които основен е "да се разгроми мафията", постига на първия тур 45%, а на втория спечелва с над 80%.

2. Избори 2001 Кампанията на Лукашенко за 2001 и 1994 имат сходни лозунги: контрол на икономиката, партньорство с Русия(с отказ за режисиране на собствена перестройка), силна президентска власт за съхраняване на реда, противопоставяне на разширението на НАТО на Изток, противопоставяне на "демократичните" модели, които въплъщават западните държави, а също и недопускане на идеята за каквото и да било сътрудничество с коя да е от западните държави. На изборите от 2001 г. заключението на наблюдателите от СНГ е следното: "Изборите спазват белоруския избирателен закон и избирателната активност е висока.", според ръководителя на мисията на СНГ Владимир Рушайло на пресконференция в Минск. ОБСЕ, макар да критикува изборите по своите стандарти, заключава: "Избирателният ден бе спокоен и без инциденти". На 9 септември 2001 Лукашенко отново е преизбран за президент на Беларус с почти същия процент гласували както през 1994 г.

3. Избори 2006 Програма на Лукашенко по следните въпроси: За съперниците: "Често ме упрекват: Как така позволявате да се говори всичко това по телевизията? Драги мои("Мои родные"), ако аз му бях запретил да говори по телевизията, вие нямаше да узнаете какъв дебил е."
За Милинкевич и Козулин: "Що за опозиция е това, щом се издържа на финанси от запада? Добре е известно: който плаща, той поръчва музиката."
За външната политика: "По-нататъшното строителство на Съюзната държава се явява стратегическа задача, а братска Русия - наш най-важен партньор."
За жилищния проблем: "По броя построени квартири на хиляда души ние изпреварихме всички страни от СНГ и Балтика. В 2010 г. обезпечеността ще съставлява поне 25 кв. м. на човек. Още в идущите 2 години ще бъде прекратен произволът в ценообразуването на цените на жилища. Тяхната стойност трябва да бъде снижена двукратно, да се опростят уславията за кредитиране. Нашият ориентир: на всяко младо семейство - квартира не по-късно от 3 години след встъпване в брак. А на многодетните семейства държавата ще я плати: при 5 деца 100%, четири - 50%, три - 30%."
За образованието: "В 2010 г. разходите за образование ще съставляват 10% от ВВП" [1]

На тези избори нахлуват значително повече западни наблюдатели, което е разкритикувано от СНГ в следното изявление (Реакции на наблюдателите от СНГ): "Превзетите заявления, грубите оценки, а също и прозвучалите в навечерието на изборите от страна на редица държави предупреждения за готовността от прилагане на различни видове ограничителни мерки от политически и икономически характер наблюдателите от СНГ считат за стремеж да се окаже въздействие на хода на избирателния процес. Наблюдателите от СНГ считат за необходимо да отбележат, че президентските избори в Беларус преминаха на фона на кампания на беспрецедентно външно давление. Международните наблюдатели от Общността на Независимите Държави смятат, че изборите за Президент на Република Беларус, състояли се на 19.ІІІ.2006 г., бяха проведени в съответствие с нормите на действуващото в страната избирателно законодателство и са протекли при висока избирателна активност. Наблюдателите от ОНД признават президентските избори за свободни, открити и транспарентни." - Владимир Рушайло на пресконференция.[2]

[редактиране] Самодържавно управление

Въпреки многото критики Лукашенко отхвърля отправените му упреци относно неговата авторитарна политика, утвърждавайки, че е единствената алтернатива на нестабилността. Той се самонарича "човек на народа". Заради неговия начин на управление той често бива наричан "бацька", което буквално преведено означава (малък) баща, но и вожд на клан в историята на славянските народи. В своя авторитарен стил той вижда и сходство с Хитлер: "Германската власт нарастна през вековете. При Хитлер този процес достига своята кулминация. Това е в пълно съответствие с нашата визия за една президентска република и ролята на нейния президент. Искам да подчертая, че един човек не може да бъде изцяло черен или изцяло бял, има и позитивни страни. Германия се възстанови благодарение на тази сила, на факта, че цялата нация биде обединена зад своя предводител. Днес ние преминаваме през подобен период, когато сме длъжни да се обединим зад една личност или група от личности, за да оцелеем, да устоим на удара, и да останем изправени на нозете си." [3]

[редактиране] Външна политика и отношение към НАТО и Запада

[редактиране] Критики към Запада

На въпрос за НАТО: "Ние я смятаме за нелегална организация. Ние договорихме със САЩ да разпуснем Варшавския пакт, а те да премахнат НАТО. Пактът изчезна. НАТО набира сили. Още по-зле, американците даже не изискват мнението на своите европейски партньори. Не е възможно да се гарантира, че това няма да бъде началото на процес на дестабилизация на нашия спокоен континент, което може да достигне до глобален конфликт."[4]

Александър Лукашенко обвинява чуждите правителства в конспирации срещу него, затова през април 1998 той експулсира посланиците на САЩ, Британия, Франция, Германия, Гърция, Италия и Япония, и не се впечатлява от имунитета на дипломатическите здания. Макар и посланиците да успяват да се върнат, Лукашенко засилва устните си атаки срещу Запада. Той описва своите политически опоненти като марионетки на Западните сили, враждебни нему, изпъжда делегация на МВФ, изобличавайки ги като мошеници ("d'escrocs"), а също и разобличава Западните държави в конспирация на Олимпийските игри в Нагано, за да съкратят броя спечелени белоруски медали. Лукашенко затвърждава властта си, затваряйки опозиционни вестници и увеличавайки влиянието на КГБ(Белорусия е единствената държава от бившия СССР, съхранила това наименование).

След срутването на Световния търговски център той е единственият държавен глава, който не е изказал съболезнования на съответното посолство, а на 29 април 2008 обявява 10 от 15-те му членове за persona non grata и с това съкращава състава му, което обосновава с отказа на американския представител да удовлетвори прошението за редуциране на този състав[5]. Към предисторията на дипломатическия конфликт спада въвеждане на санкции от САЩ срещу компанията "Белнефтехим". На това президентът Александър Григолиевич отговаря, че ще "изрита"("вышвырнуть", sic) посланичката на САЩ Карен Стюарт, нещо, което до този момент не е предприел [6]

След като ОБСЕ твърди, че изборите от 2006 г. били недемократични и манипулирани от властимащите, САЩ заявяват, че не приемат резултатите от изборите и настояват за тяхното ново провеждане при нови условия, ЕС засилва санкциите срещу правителството на Беларус, като забранява на Лукашенко и неговите приближени да се издават входни Шенгенски визи, в отговор на въпрос относно тези мерки от страна на западните държави Лукашенко заявавя: "не съм откраднал нищо и нямам никакви сметки в чуждестранни банки"[7] , чрез което противопоставя себе си на средствата на съществуване на опозицията. Александър Лукашенко се изказва критично за финансовата зависимост на опозицията от "подаяния от чужбина", има се предвид финансирането на опозицията от чуждестранни организации. "Обществената дейност е по природа безкористна, но някои личности извличат изгоди от нея". Той отъждествява борбата на опозицията срещу него с борба срещу целокупната държава: "Заетите в опозицията страдат от безсънни нощи, веднага щом някой от Запада се изкаже благосклонно за Белорусия... Интересите на държавата и гражданите не са предмет на тяхната дейност."[8]

Александър Лукашенко се отнася пренебрежително и към наложените от Запада санкции и изявява готовност за сътрудничество с държави, които не потискат Белорусия:"Запазете си визовите ограничения, какво ме засягат те? Да не би да няма накъде другаде да летя или пътувам? Тези ограничения постановявам аз!"[9]

На реч пред парламента още ваднъж подчертава, че Западът не е conditio sine qua non за Белорусия, тъй като Белорусия не може принуди Запада към диалог и сътрудничество, ако този не желае това: "Тогава ще си намерим други партньори по света, от които има предостатъчно."[10]

[редактиране] Сътрудничество със Запада

От друга страна Александър Лукашенко очевидно не счита въздействието на всички западноевропейски страни за деструктивно, защото на церемонията по приемането на акредитационните писма от немския посланик д-р Мартин Хекер през юли 2004 г. заявява, че Федерална Република Германия след Руската Федерация е вторият по значимост търговски партньор и че между двете страни "икономическите отношения ще изградят основата на взаимните интереси и доброто реноме".
Президентът се изказа ласкаво и за това, че Германия през 2000 г. заема много строга позиция (по времето на федералния канцлер Герхард Шрьодер) срещу страните, стремяли се тогава към изолацията на Беларус. Лукашенко изразява и надеждата, че Беларус ще се превърне в "най-надежднияя партньор на Германия". В отговор на това немският посланик подчертава, че е пристигнал в Минск с огромно удоволствие споделя за голямата симпатия, която Германия изпитва към Белорусия и нейния народ. "Беларус не е такава част от Европа, която може да се загърбва/пренебрегва" - д-р Мартин Хекер.[11]

[редактиране] Антисемитски скандал

През октомври 2007 г. със своето изказване на въпроса защо гр. Бобруйск изостава с благоустройството: «Очевидно това е еврейски град. Евреите не се грижат за мястото, където живеят. Погледнете Израел, бил съм там.» Лукашенко си навлича дипломатически скандал(белоруският посланик в Израел е извикан в израелското МИД за обяснение) и обвинение в антисемитизъм.[12]

[редактиране] Отпор срещу информационната експанзия на Запада

На заседанието на Съвета по безопасност на ООН през 2005 г. белоруският президент разкрива, че в последното десетилетие всички военни конфликти, провокирани в света от США и техните сателити, са започвали именно с информационни атаки, с масирани пропагандни кампании против тази или друга страна, набелязана за военен удар.

По словата на президента, "водещата западна страна активно използува информационната инфраструктура и ресурси като инструменти за едностранно настъпление на своите геополитически интереси. Те се стараят с помощта на СМИ и Интернет да манипулират масовото съзнание, да дискредитират неугодните тям страни и тяхното ръководство, изкуствено да създават в тях предпоставки за изостряне на социалното напрежение, в това число с цел смяна на власта".

Глава на държавата отбелязва, че граничещите с Беларус Полша и балтийски страни "отдавна са се превърнали в плацдарм, гдето са разположени не само НАТОвските средства за радиоелектронна борба и разузнаване. Вече е заявена и разрекламирана програма за широкомащабно излъчване на СМИ над Беларус".[13]

[редактиране] Шпионска дейност в американското посолство

Властите на Белорусия в края на март разобличават шпионска мрежа, действувала под прикритието на посолството на САЩ в Минск. За това съобщава Первый канал на Белоруската държавна телевизия. По информация на ТВ един от американските дипломати се е оказал кадрови сътрудник на ФБР. В шпионската мрежа са влизали десетима белоруски граждани. Тези люде са предавали на шпионина определена информация, "която се е използувала от американската страна в ущърб на Белорусия." За срещите на сътрудниците на ФБР със своите агенти е служела конспиративна квартира, разположена недалеч от зданието на посолството на США. В тази квартира шпионите са разкрити при проверка на документи на 13 март. Не е известно досега дали се намират под стража.[14], но със сигурност събитието допринася за изострената дипломатическа ситуация между двете държави месец по-късно.

[редактиране] Друго

При избухването на Войната в Косово през 1999 Лукашенко предлага на югославския президент Слободан Милошевич Югославия да се присъедини към съюза Русия-Беларус.

В сферата на външната политика приоритет стават отношенията с Русия, Либия, Корейската народно-демократична република, Иран и Куба. По време на посещение на Уго Чавес в Беларус през 2006 г. венесуелският президент заявява: "Тук аз открих нов приятел и заедно ще образуваме отбор, напредничав отбор."[15], а Лукашенко на свой ред открива, че двете страни: "имат много направления за сътрудничество".

Официална срещa с Цзян Цзъмин

... c Ху Цзинтао

... c Махмуд Ахмадинеджад

... и c Уго Чавес

[редактиране] Руски език

За разлика от някои русофобски изказвания и действия на украинските управляващи, Лукашенко провежда референдум за обявяване на руския език като втори, на който болшинството граждани го подкрепят. Езикът на обучението във висшето образование е изключително руският.

Множество руски националисти, в това число Дмитрий Рогозин[16](Велика Русия) и Движението срещу нелегална имиграция, обявяват, че искат Лукашенко да стане президент на Русия през 2008.

За огромната популярност на Александър Лукашенко не само сред своя народ, но и сред руския, свидетелствува следният любопитен случай: през ноември 2007 г. администрацията на Лукашенко получава от пенсионерка в Санкт-Петербург пощенски превод на сумата от 26370 руски рубли(=1000 USD). Парите си възрастната жена подарява като подкрепа на белоруския народ, а в качеството на получател избира Александър Лукашенко, тъй като той, по нейно мнение, «е честен човек и ще може правилно да се распорежда с тази сума».
След месец сътрудниците от посолството на Беларус в Русия й предават благодарствено писмо от Лукашенко и подаръци - хладилник "Атлант" и телевизор "Горизонт". Самата пенсионерка споделила, че отговорът на Лукашенко за нея е бил неочакван: "Аз изпратих парите от чисто сърце и не съм разчитала на някаква благодарност."[17]

[редактиране] Вътрешна политика

По време на управлението на Лукашенко в Белорусия се провеждат три референдума (през 1995 , 1996 и 2006 г.), като последният от тях му позволява да се кандидатира за трети път за президент.

Разгром на опозицията
Александър Лукашенко често е обвиняван от външни представители, че репресира опозицията, въз основа на шестима затворени от него лидери. На това той решително отвръща, позовавайки се на неиздържаните критерии на Запада, когато той говори за репресии: "Ръководителите на Запада разгонват с палки и водопръскачки в собствените си държави демонстранти, но говорят за диктатура, когато нашите блюстители на реда призовават с високоговорители да не се нарушава общественият ред, да не се блокират пътища, да не се бият мирни граждани. Тогава те се осмеляват да представят обикновени гамени като герои - и дори са изобретили за тях специално име: политически заворници, от които уж имало шестима в нашата страна". Петима от тях в действителност вече са освободени, а шестият отказал това по думите на Лукашенко. Бившият кандидат-президент Александър Козулин излежава присъдата си в затвор във Витебск. "Намерили сме там един невзрачен(lausig, sic) опозиционер, постигнал процент и половина при изборите, и човек прави от него политически затворник." [18] Александр Григорьевич особено пламенно разкритикува Козулин в сравнение с другите кандидати за президент, тъй като той принадлежи към ненавистната нему бивша политическа номенклатура, което не възпира САЩ многократно да призовават за освобождаването му: "Той иска целият свят да поиска неговото пускане и белоруските власти да отстъпят пред натиска. Но кому си потребен ти? Ти си една употребена тоалетна хартия и си въобразяваш, че си нужен някому." [19]

[редактиране] Икономическа политика

В икономиката Лукашенко се застъпва за курс без обичайните за другите европейски държави либерални реформи (въвежда минимално възнаграждение). По този начин отраженията на икономическата криза от 1997 г. върху Беларус са нищожни. След 1990те години е налице значителен годишен растеж от 7-8%. Правителствената политика се опира на държавна намеса в стопанството и се радва на широка подкрепа.
Поддръжниците му считат, че неговата политика е позволила да се спестят на страната най-лошите последствия от налагането на капитализма от постсъветската ера. През 1995 г. Световната банка и МВФ прекратяват финансовите траншове към Беларус поради "липса на икономически реформи".
През 2005 г. доклад на Световната банка отсъжда, че икономиката на Беларус е "реална и крепка" ("réelle et robuste") и че приходите се разпределят широко сред населението. При президентството на Лукашенко безработицата е под 2%, бедността е снижена и средният месечен доход има много по-голям приоритет отколкото сред болшинството други източноевропейски страни от СССР, включително Украйна. На това се дължи неговата популярност сред населението.
Лукашенко действува незабавно за "стабилизиране на икономиката" след избирането си за президент. Една от неговите първи мерки е да удвои минималната заплата. Той въвежда контрол на цените и отменя малкото проведени икономически реформи. Александър Лукашенко се сблъсква с огромния проблем да съживи една комунистическа икономика в държава с 10,4 млн. души население, обкръжена от възникващи капиталистически страни.
В началото на 1998 г. централната банка на Русия прекратява търговията в белоруски рубли, което въвлича силната й обезценка на пазара на валута. Лукашенко незабавно взима контрол над централната белоруска банка и нарежда нивата на обмяна да бъдат върнати към предишните, замразявайки банковите сметки и съкращавайки активността на търговските банки. Това поражда паника. Лукашенко впоследствие признава, че проблемите на страната се коренят в "икономически саботьори" както във вътрешността на страната, така и в чужбина.

[редактиране] Антилиберализъм и стремеж към национална идеология

Според президента Лукашенко всяка страна притежава идеология или система от ценности, която е длъжна да предаде на своите граждани без изключение. По причина на скорошното възникване на Белорусия тя трябва да придобие национална идеология. През март 2003 г. на семинара "подобряване на идеологическата дейност" президентът заявява: "Идеологията е за държавата това, което е имунната система за живия организъм. Ако нашето въжделение е Белорусия да се превърне в могъща и заслепителна страна, сме длъжни да мислим, преди всичко останало, за идеологическата основа на белоруското общество." Според президента идеологията на белоруската държава не може да бъде бледо копие на една от трите съществуващи идеологии ("марксизъм, либерализъм и конерватизъм"), а трябва да е отражение на белоруските обичаи. Заемайки от комунизма някои приоритети("колективизъм, патриотизъм и социална справедливост") и от консерватизма продължението на определени черти на истински белоруския характер("добронамереност, помиряването, толерантността, добрият вкус") тя трябва да се издигне срещу либерализма, определен като "агресивна идеология", символ на "социалното неравенство сред хората, на печалбарството и индивидуализма."

Идеологическата работа е необходима, защото, според словата на президента, позволява да "се формират хората": "събирайки людете в колективи, ние ги поддържаме морално, допринасяме за задълбочаването на техните познания, доставяме им необходимата информация". Групите за информация и пропаганда се утвърждават чрез декрет №254 от юни 2003 г. На национално ниво има седем на брой(една за регион и една за град Минск). През май 2003 г. Лукашенко обяснява важността на дейността на тези организации: "кадрите от всички нива са длъжни да се посветят на идеологическа дейност: от президента до Селските Съвети, от министъра до художника.", "Необходимо е да се интегрират в системата по идеологическа вертикала".

Изучаването на националната идеология започва от втория семестър на учебната 2003-2004 г. Това изучаване от 24 ч.(12 блока часове) е предвидено за всички студенти от първи курс в университетите и се нарича "Основите на белоруската държавна идеология". През 2003 г. министърът на образованието издава брошура на своите подчинени за аналогична дейност и в средното образование, чиято цел е: "внедряването в сърцето на подрастващото поколение на ценности, идеи и основни убеждения, представляващи същността на белоруската държава, образуването на гражданско отношение и лична активност в сърцето на младежта с цел консолидация на могъща и самодържавна страна". През есента на 2002 г. две младежки организации, едната от които е образувана от самия Лукашенко, се сливат, за да възникне Белоруски републикански съюз на младежта, предвождан от Михаил Орда, члeн на идеологическата група в Гродно. Съюзът е представен в университетите, техническите институти, училищата, съдействува на младежта при търсене на работа.[20]

[редактиране] Личен живот

Александър Лукашенко е женен от 1977 г. за Галина Родионовна, имат двама сина и четирима внуци. В началото на брака си живеят заедно в Могильов, но единият им син заболява тежко и лекарят ги призовава, ако им е мил жимотът му, да се преселят на село, което и те правят - в селото Рижковичи, на 35 км. от Могильов. То е наричано "малката родина" на Лукашенко[21]. След като е избран за депутат, бъдещият президент живее ту в Минск, ту в Рижковичи, а след избирането си за президент се преселва в Минск. Понястоящем живее в резиденцията "Дрозди" извън Минск. Съпругата Галина Родионовна остава да живее в Рижковичи (както тя твърди, по свое желание), работейки като главен инспектор по оздравяването и санитарно-курортното лечение, в скромен тесен(крохотный) кабинет. Съпругата му споделя, че по-често тя пътува до Минск, отколкото той в Рижковичи. По мнение на Галина Родионовна "Саша" е необикновен човек. Първият им син завършва факултета по международни отношения и сега е помощник на президента, а вторият е международен юрист и работи като председател на президентския спортен клуб. И двамата живеят с баща си в резиденцията "Дрозди". Галина Родионовна споделя, че докато Лукашенко отсъствува заради работата си, двамата им сина винаги й помагали и сега също си чистят, косят и орат с плуг [22][23]. От няколко години Рижковичи е квартал на гр. Шклов[24]

[редактиране] Източници

Емблема на Общомедия
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Aljaksandr Lukaschenka“ и страницата „Alexandre Loukachenko“ в Уикипедия на немски и френски. Оригиналните статии, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните статии тук и тук, за да видите списъка на тяхните съавтори.
  1. ↑ Сравнителен текст на програмите на четиримата кандидати
  2. ↑ Текст от пресконференцията
  3. ↑ Handelsblatt, Dezember 1995
  4. ↑ Le monde, Article publié le 21 Juillet 2007
  5. ↑ Подробно новината за решението на Белоруското външно министерство
  6. ↑ [http://www.segodnya.ua/news/1025532.html Пълен текст на новината]
  7. ↑ Berliner Morgenpost am 25. Januar 2007
  8. ↑ Текст на изявлението
  9. ↑ Текст на изявлението
  10. ↑ Текст на изявлението
  11. ↑ Пълен текст на новината "Belarus sei ein nicht wegzudenkender Teil Europas"
  12. ↑ Текст на новината
  13. ↑ Новина с изявлението на Александр Григорьевич
  14. ↑ Пълен текст на известието
  15. ↑ Новина, която е на англ. език
  16. ↑ Статия за Дмитрий Рогозин
  17. ↑ Текст на новината
  18. ↑ Обстойна новина
  19. ↑ Източник на изказването «Er will, dass die ganze Welt seine Freilassung fordert und die weissrussischen Behörden dem Druck nachgeben. Aber wer braucht dich schon? Du bist wie gebrauchtes Toilettenpapier und glaubst doch, dass dich jemand braucht.»
  20. ↑ Изследване върху Белоруската национална идеология(на френски език)
  21. ↑ Новост, където е упатребен изразът
  22. ↑ Интервю с Галина Родионовна
  23. ↑ Интервю с Галина Родионовна
  24. ↑ Текст на новината
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE“.
Лични инструменти