Джак Изкормвача

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джак Изкормвача
неидентифициран убиец
Джак Изкормвача 
Роден: 19 век
Починал: ?

Джак Изкормвача (на английски: Jack the Ripper) е псевдоним на сериен убиец с неустановена самоличност, действал в района на Уайтчапъл и други близки на него бедни райони на Лондон през втората половина на 1888 година. Името Джак Изкормвача (Jack the Ripper) идва от писмо, известно като „Скъпи шефе“ (Dear Boss), изпратено в Централната новинарска аганция и твърдящо, че е от самия убиец, подписано „Джак Изкормвача“. След като писмото е публикувано, името добива популярност. Повечето експерти считат, че писмото е фалшификация и написано от журналисти, за да поддържат интереса към тези случаи.[1] Полицията всъщност получава още много писма след това, като едно от тях, кръстено „От ада“ (From Hell) е придружено от половин бъбрек, взет от Мери Кели и подписано „хвани ме когато можеш“. Други псевдоними с които е известен са „Убиецът от Уайтчапъл“ и „Кожената престилка“. Макар да не е първият сериен убиец, той е първият, който получава такава медийна популярност.

Въпреки че има много различни теории (над 100) за самоличността на този сериен убиец, никой не знае със сигурност кой е бил Джак Изкормвача. Неговите жертви са проститутки, повечето на средна възраст, гърлото им е прерязано и вътрешностите извадени, като много често има и мутулация на половите органи. Броят на жертвите също е спорен. Първите пет се считат класически. Има и теории, които твърдят, че става въпрос за 2 или 3 различни убийци. Тъй като тези убийства остават неразгадани, се ражда легендата за Джак Изкормвача и колкото повече време минава, толкова по-голяма става вероятността те да останат загадка завинаги. Легендата за убиеца от Уайтчапъл става постепенно сложна смесица от исторически разследвания и народни предания.

Историческа обстановка[редактиране | edit source]

Уайтчапъл в 1905 година

В средата на 19-ти век Англия преживява наплив на ирландски имигранти, които увеличават населението на големите градове, включително източния край на Лондон. От 1882 година еврейски бежанци от Източна Европа и царска Русия се местят в същата географска област.[2] Енорията на Уайтчапъл в Източен Лондон става все по-пренаселена. В резултат работните и битовите условия се влошават значително и се появява нова икономически нискостояща подкласа, описвана като „сладострастни и мързеливи, без работа, без образование и без бъдеще“.[3][4]

Грабежите, насилието и алкохолизмът стават често срещани явления, а ендемичната бедност тласка много жени към проституция като крайна мярка за оцеляване. През октомври 1888 г. столичната полиция на Лондон изчислява, че Уайтчапъл има 1200 проститутки и около 62 публични домове.[5] Упадъкът на икономиката и битовите проблеми са придружени от постоянно нарастване на социалното напрежение. Това води до различни промени и тенденции. Между 1886 и 1889 година честите демонстрации, като например тази от 13 ноември 1887 г. (известна исторически като Кървавата неделя) довеждат до намесата на полицията и по-нататъшни засилени обществени вълнения в общия климат на недоволство.[6] Расизмът, престъпността, социалните вълнения и истинската мизерия дават повод за обществена нагласа, че Уайтчапъл е всеизвестен вертеп на неморалността. През 1888 г. тези нагласи и възприятия са укрепени, когато поредица от гротескни, извратени и жестоки убийства, приписвани на Джак Изкормвача, получават безпрецедентно до тогава покриване в медиите.[7]

Хронология на убийствата[редактиране | edit source]

Карта на Лондон, показваща местонаховдението на първите 7 убийства

Общият брой и имената на всички жертви на Джак Изкормвача са много спорни и предмет на дебати[8], като варират между 4 и 15. Единадесет отделни убийства в периода от 3 април 1888 г. до 13 февруари 1891 г. са включени в разследването на Лондонската полиция и описани като „Убийствата в Уайтчапъл“.[9][10] Мненията варират взависимост от това дали тези убийства трябва да бъдат свързани с един и същ виновник, но пет от тях се считат канонични, а именно тези на Мери Ан Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Катрин Едоус и Мери Джейн Кели. Всички те са извършени през 1888 г. в Източен Лондон. Сведенията са взети от записките на сър Мелвил Макматън от 1894 година, които излизат на показ едва през 1959 г.

Повечето експерти сочат дълбоките прорезни рани на гърлото, осакатяванията в коремната област и гениталната зона, премахването на вътрешните органи и прогресивните лицеви осакатявания като отличителните черти на работата на Джак Изкормвача. Първите два случая, тези на Ема Елизабет Смит и Марта Тейбрам, не са включени в петте канонични убийства.[11]

Смит е ограбена и сексуално насилeна на улица Озбърн, в Уайтчапъл, на 3 април 1888 г. Тъп предмет е поставен във вагината, който разкъсва перитонеума. Тя развива перитонит и умира на следващия ден в лондонска болница. Тя казва, че е нападната от двама или трима мъже, единият от които тийнейджър. Нападението е свързано с по-късните убийства от пресата, но повечето автори заключават, че това е организирана престъпност, несвързана с Изкормвача.[12]

Тейбрам е убита на 7 август 1888 г. като претърпява 39 прободни рани. Жестокостта на убийството, липсата на очевиден мотив, както и близостта на местоположението (Джордж Ярд, Уайтчапъл) и датата на по-късните убийства на Изкормвача кара полицията да ги свърже. Въпреки това, нападението се различава от каноничните убийства по това, че Тейбрам е намушкана, а няма прорезна рана в гърлото и корема. Много експерти днес не го свързват с по-късните убийства поради тези разлики.

Петте канонични убийства[редактиране | edit source]

Петте канонични жертви
на Джак Изкормвача
Мери Ан Никълс Maryanichols.jpg
Ани Чапман Annie Chapman2.jpg
Елизабет Страйд Lizstride.jpg
Катрин Едоус Ceddowes.jpg
Мери Джейн Кели MaryJaneKelly Ripper 100.jpg

Каноничните пет жертви на Изкормвача са Мери Ан Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Екатерина Едоус и Мери Джейн Кели. Тялото на Никълс е откритo около 3:40 ч., в петък на 31 август 1888 г. в Уайтчапъл. Гърлото е прерязано дълбоко с две рани, и долната част на корема е частично разпорен от дълбока, назъбена рана. Няколко други разрези на корема са причинени от същия нож.[13]

Тялото на Чапман е открито в 6:00 часа сутринта, в събота на 8 септември 1888 г. в близост до врата в задния двор на улица Хенбъри 29, Спайтълфийлдс. Както и в случая с Мери Ан Никълс, гърлото е прерязано два пъти.[14] Kоремната кухина е напълно отворена и по-късно е установено, че липсва матката.[15] По време на следствието един свидетел описва среща на Чапман около 05:30 ч. с тъмнокос мъж с вид на „изтъркан буржоа“.[16]

Страйд и Едоус са убити в ранните сутрешни часове, в неделя, на 30 септември 1888 година. Тялото на Страйд е открито около 1 часа сутринта в Уайтчапъл. Причината за смъртта е ясно обособен разрез, който прекъсва главната артерия от лявата страна на шията. Несигурността дали това убийство е дело на Изкормвача или не, или дали той е бил прекъснат по време на нападението, произтича от липсата на осакатявания на корема.[17] Свидетелите, които смятат, че са видели Страйд с човек по-рано тази нощ дават различни описания: някои казват, че нейният спътник е светлокос, други че е тъмнокос; някои казват, че е зле облечен, докато други твърдят, че е добре облечен.[18] Тялото на Едоус е открито 45 минути след това на Страйд. Гърлото е прерязано, а коремът е разпран с дълга, дълбока назъбена рана. Левият бъбрек и основната част на матката са премахнати. Местен жител преминава през площада с двама приятели, малко преди убийството и той описва русокос мъж с опърпан вид с жена, която може би е Едоус. Приятелите му обаче не са в състояние да потвърдят това описание.[19] Убийствата на Едоус и Страйд са наречени по-късно „двойно събитие“.[20]

Обезобразено и осакатено, тялото на Кели е открито да лежи в легло в единична стая, където тя е живяла в Спайтълфийлдс в 10:45 ч., в петък на 9 ноември 1888 г. Гърлото е прерязано до гръбначния стълб и корема почти изпразнен от неговите органи. Сърцето е в неизвестност.

Петте канонични убийства са извършени през нощта, по време на или много близко до уикенд и в края на месец или седмица.[21] Осакатяванията стават все по-тежки с всяко следващо убийство, с изключение на това на Страйд, защото се счита, че убиецът е бил прекъснат, било му е попречено.[22] При Никълс не липсват органи; при Чапман е взета матката; при Едоус матката и един бъбрек се отстранени и лицето осакатено; Кели е напълно изкормена и лицето обезобразено, като сърцето липсва от местопрестъплението.

Разследване[редактиране | edit source]

Писмата[редактиране | edit source]

Писмата на
Джак Изкормвача
Скъпи шефе DearBossletterJacktheRipper.jpg
Дръзкият Джаки Saucy Jack front.jpg
От ада FromHellLetter.jpg
Опъншау Openshaw letter.jpg

По време на разследването на убийствата на Изкормвача, вестници, полицията и представители на други организации получават хиляди писма, които по един или друг начин имат отношение по делото. Понякога те съдържат добре обмислен начин за залавяне на убиеца, но повечето от тях са неприложими[23].

От гледна точка на разследването, много по-интересни са стотиците писма, които, както те самите твърдят, са написани от убиеца. Полицията счита, че те са измислица и оригинални писма от Джак Изкормвача не съществуват, но въпреки това интерес представляват три от тях въз основа на своята уникалност:

  • „Скъпи шефе“ (Dear Boss), от 25 септември, щамповано 27 септември 1888 г. и получено в Централната телеграфна агенция, доставен на Скотланд Ярд на 29 септември. Първоначално то е признато за фалшиво, но когато три дни от датата на пощенското клеймо Едоус е намерена с частично отрязано ухо, това привлича вниманието на полицията поради съдържащото се в писмото обещание да отреже ушите на жена. Полицията публикува писмото на 1 октомври с надеждата, че някой ще бъде в състояние да разпознае почерка, но това не води до никакви резултати. Името „Джак Изкормвача“ се споменава за първи път в това писмо и след публикуването му се прочува в целия свят с него, много следващи писма от „Джак Изкормвача“ копират на стила на това писмо. След убийствата полицията заявява, че писмото е измислица на местен журналист[24].
  • Пощенска картичка „Дръзкият Джаки“ (Saucy Jacky), с печат 1 октомври 1888 г. изпратена до Централната телеграфна агенция. Написана е от ръката, която написва писмото „Скъпи шефе“ тъй като почерците са идентични. В нея се споменава, че са убити две жертви - Страйд и Едоус - една след друга: „двойна събитие“ (на английски: „double event this time“). Това доказва, че картичката е изпратена преди убийствата да станат известни на някого, т.е. някой, който наистина е знаел за тях (въпреки че пощенското клеймо на плика е един ден след престъплението). Полицията по-късно заявява, че самоличността на журналиста, който е написал пощенската картичка и писмото „Скъпи шефе“ е установена.[25]
  • „От ада“ (From Hell) е щамповано 15 октомври, получено от Джордж Лъск от комитета за бдителност в Уайтчапъл на 16 октомври 1888 година. След като отваря малка кутия, Лъск намира половин човешки бъбрек (според по-късно заключение на медицински експерт съхраняван в етанол). Един бъбрек е взет от убиеца на Едоус. В писмото се отбелязва, че втората половина на бъбрека изпържва и изяжда.
  • „Опъншау“ (Openshaw) - писмо, изпратено до доктор Томас Опъншау, който изследва намерения бъбрек на Едоус.

Въпреки това, по отношение на бъбреците, има несъгласие между експертите, някои твърдят, че принадлежи на Едоус, докато други твърдят, че това е „една мрачна шега и нищо повече.[26].

Анализ на ДНК може да даде резултати, които да хвърлят светлина върху обстоятелствата по делото.[27] Австралийският професор по молекулярна биология Иян Финли след проучване на останките от ДНК, идва до заключението, че авторът на писмото, най-вероятно, е бил жена. Заслужава да се отбележи, че в края на XIX век сред кандидатите за ролята на Джак Изкормвача е била сочена Мери Пирси (Mary Pearcey), обесена за убийството на жената на любовника си в 1890 г.[28][29][30]

Заподозрени[редактиране | edit source]

„Подозрителна личност“, илюстрация от 13 октомври 1888 година в „The Illustrated London News“

Концентрацията на убийствата през уикенда и в рамките на няколко близки улици се сочи от мнозина като доказателство за това, че Изкормвача работи по време на седмицата и живее в този квартал.[31] Други са на мнение, че убиецът е образован мъж от висока класа, вероятно лекар или аристократ, който избира Уайтчапъл за място на своите престъпления, защото вижда повече възможности.[32] Такива теории са базирани по-скоро на културни възприятия, като например страх от медицинската професия, недоверие към съвременната наука и експлоатацията на бедните от богатите.[33]

Някои заподозрени са предложени години след убийствата. Те включват буквално всички, дори и най-незначително свързаните със случая, както и много известни имена, които никога не са били включени в полицейското разследване. Тъй като всички живи по онова време сега са мъртви, съвременните автори имат свободата да обвиняват когото намерят за добре, без да представят каквито и да са исторически доказателства.[34] При някои заподозрени има само косвени доказателства.[35]

Въпреки многобройните и разнообразни теории за идентичността и професията на Джак Изкормвача, властите нямат единно мнение и решение по въпроса, а броят на заподозрените достига до над сто. [36][37] Легендите около Изкормвача са комбинация от исторически изследвания, конспиративни теории и фолклор. Липсата на достатъчно информация за самоличността на убиеца позволява на писатели, историци и аматьори детективи да обвинят много хора в действията на Джак Изкормвача.

Един пример на такава конспирация е легендата, че Джак Изкормвача е внукът на кралица Виктория — принц Албърт Виктор Кристиан Едуард, племенник на принц Албърт Сакс-Кобург-Готски, трети братовчед на българския цар Борис III.[38][39], който в деня на третото и четвърто убийство в действителност е в Шотландия, а по време на други убийства е извън Лондон.[40]

Много съвременни учени са склонни да вярват, че под името на Джак Изкормвача се крие душевноболният евреин Арон Касински[41], но други са на мнение, че той е само подражател и имитатор на Изкормвача.

Има изследователи, които смятат, че Джак Изкормвача е Карл Файгенбаум - германец, екзекутиран на електрическия стол за убийство.[42]

През 2012 година излиза становището, че убиецът е могъл да бъде жена, което се потвърждава от ДНК анализа на писмата. Една от заподозрените е Елизабет Уилямс, бездетна жена на кралски лекар, който има връзка с една от жертвите[43][44]. Друга вероятност е Мери Пирси, обесена за убийството на жената на любовника си в 1890 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Jack the Ripper's face 'revealed', BBC News, 20 ноември, 2006 г.
  2. Kershen, Anne J., «The Immigrant Community of Whitechapel at the Time of the Jack the Ripper Murders», in Werner, pp. 65-97; Vaughan, Laura, «Mapping the East End Labyrinth», in Werner, p. 225
  3. Life and Labour of the People in London (London: Macmillan, 1902—1903) (The Charles Booth on-line archive) retrieved 5 August 2008
  4. 'Underclass'. //
  5. Evans and Skinner, Jack the Ripper: Letters from Hell, p. 1; Police report dated 25 October 1888, MEPO 3/141 ff. 158—163, quoted in Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, p. 283; Fido, p. 82; Rumbelow, p. 12
  6. Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, pp. 131—149; Evans and Rumbelow, pp. 38-42; Rumbelow, pp. 21-22
  7. Haggard, Robert F. (1993), «Jack the Ripper As the Threat of Outcast London», Essays in History, vol. 35, Corcoran Department of History at the University of Virginia
  8. Woods and Baddeley, p. 20
  9. „The Enduring Mystery of Jack the Ripper“, London Metropolitan Police, archived from the original on 2006-07-11, http://webarchive.nationalarchives.gov.uk/20060711093022/http://www.met.police.uk/history/ripper.htm, посетен 31 January 2010 
  10. Cook, pp. 33–34; Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, p. 3
  11. Evans and Rumbelow, pp. 47–55
  12. Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, p. 28; Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, pp. 4–7
  13. Evans and Rumbelow, pp. 60–61; Rumbelow, pp. 24–27
  14. Rumbelow, p. 42
  15. Marriott, pp. 26–29; Rumbelow, p. 42
  16. Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, p. 153; Cook, p. 163; Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, p. 98; Marriott, pp. 59–75
  17. Cook, p. 157; Marriott, pp. 81–125
  18. Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, pp. 176–184
  19. Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, pp. 193–194; Chief Inspector Swanson's report, 6 November 1888, HO 144/221/A49301C, quoted in Evans and Skinner, pp. 185–188
  20. e.g. Evans and Skinner, Jack the Ripper: Letters from Hell, p. 30; Rumbelow, p. 118
  21. e.g. Daily Telegraph, 10 November 1888, quoted in Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, pp. 339–340
  22. Macnaghten's notes quoted by Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, pp. 584–587; Fido, p. 98
  23. Stewart Evans and Keith Skinner (2001) Jack the Ripper: Letters from Hell
  24. Stewart Evans and Donald Rumbelow (2006) Jack the Ripper: Scotland Yard Investigates
  25. Stewart Evans and Keith Skinner (2001) Jack the Ripper: Letters From Hell: 29-44
  26. DiGrazia, Christopher-Michael. Another Look at the Lusk Kidney. // Ripper Notes. March 2000.
  27. «Was it Jill the Ripper?» at News.com.au
  28. Donald McCormick, The Identity of Jack the Ripper, Jarrolds, 1959
  29. William Stewart, Jack the Ripper: A New Theory, Quality Press, 1939
  30. "DNA hints at Jill the Ripper, " Jade Bilowol, The Australian, May 17, 2006
  31. Marriott, p. 205; Rumbelow, p. 263
  32. Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, p. 43
  33. Woods and Baddeley, pp. 111–114
  34. Evans and Rumbelow, p. 261
  35. e.g. Frederick Abberline in the Pall Mall Gazette], 31 March 1903, quoted in Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, p. 264
  36. Whiteway, Ken (2004). "A Guide to the Literature of Jack the Ripper", Canadian Law Library Review, vol. 29 pp. 219–229
  37. Eddleston, pp. 195–244
  38. Evans, Stewart P. (October 2002). "On the Origins of the Royal Conspiracy Theory". Ripper Notes. Published online by Casebook: Jack the Ripper. Accessed 6 May 2008.
  39. Cook, Andrew (2006). Prince Eddy: The King Britain Never Had. Stroud, Gloucestershire: Tempus Publishing Ltd. ISBN 0-7524-3410-1. pp.8–9
  40. Casebook — suspects — prince albert victor
  41. Най-известният маниак в света се оказа евреин
  42. В Британии установили личность Джека Потрошителя
  43. Выдвинута новая версия личности Джека-потрошителя, которая объясняет странности его дела — NEWSru.com, 09.05.12
  44. Nick Enoch, Jacqueline the Ripper? New book claims Britain’s most notorious serial killer was actually a WOMAN — Daily Mail, 08.05.12