Грабеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Грабежът е типично съставно престъпление, защото се състои от две деяния, които поотделно са престъпления - принуда и кражба. Грабежът също влиза в престъпленията против собствеността, тъй като засяга имуществени права. Изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ чрез употреба на сила или заплашване (чл.198,ал.1 Наказателен кодекс). Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице(чл.198,ал.2). При това престъпление субектът е общ ("който"). Извършва се само при пряк умисъл.

Възможно е кражбата да прерасне в грабеж-в този случай завареният на място на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Квалифицираните състави на грабежа се съдържат в чл.199 НК. Това са:

  • 1. в големи размери;
  • 2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;
  • 3. придружен с тежка или средна телесна повреда;
  • 4. представлява опасен рецидив;
  • 5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

Още по-тежко наказуем е грабежът на вещи ако е:


Приготовлението към грабеж също е наказуемо.

Източници[редактиране | edit source]

Наказателен кодекс на Република България